ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

петък, 31 май 2019 г.

Родопите


Родопа - планина  НЕ Е,  това си е цяло ЗАСТИНАЛО МОРЕ!
Родопа - приказен край - речни долини, деренца, долчета, скатове, баирчета, хълмчета, върхове, урви, скални зъбери, гъсти гори, редки храсти, полянки, ниви, ливади, изворчета, ручейчета, стари мостове, сгушени селца, притихнали колибки, птичи песни, водопади. Зад всеки ъгъл в тази величествена планина се крие нещо ново, уникално и различно. Ето за това родопчаните са странни птици, тъй като зад следващия хълм, дере, или горичка съседа ти си има свое царство! Там - зад ъгъла всеки родопчанин е цар на своето малко кътче уникална земя. Нищо не е същото. Потока е различен, гората е различна, ливадата е различна, баирчето е различно. На едно място има камъни, на друго изворче, на трето полянка с диви ягоди, а в дерето капини, в гората гъби, по ливадите билки, по нивите всякакъв зарзават. Тук се мерне ябълка, там се търкалят круши, сливите се поклащат натежалли от род, оттатък катеричка къса лешник, орех озрял тупне в блиското поточе. Вятърът си играе в мушмулата, дюли се жълтеят в шумата.
Когато ти писне от всичко и всички - отиваш именно там - там на твоето местенце! Сгушено в някое деренце, с ливадка,  полюшващи се тревички най-различни. Ако е пладне и е горещо - всичко живо жужи, бръмчи и лети наоколо. "Ехх!" -си казваш - "Съседа не се вижда. Някъде там коси зад близкото хъмче и припява някоя тъжна родопска песен." Гората зашумоли от лекия ветрец, който сякаш си играе нейде там горе на отсрещния хребет. След като си поработил малко (покосил си, поприбрал си шумата с гребло, пооправил си стария дувар с някой речен камък, поорязал си сухите клони на някоя овошка, или си понабрал някой плод), седнеш на тревата и отвориш торбата с хапката, която мъкнеш от вкъщи. Там винаги е сладко, независимо какво ядеш - дори да е гол лук с малко хлебец. Твоето царство на около пръщи от живот, който няма нужда от команди - там всеки си знае мястото и работата. Твоята задача е да го пазиш от съседа и да му се любуваш:)) Ако си късметлия, може да има и изворче, а ако си и кадърен, от това изворче може да направиш и чешмичка. Тогава щастието е пълно - пийваш си студена водичка, хапваш си хлебеца и си рупаш лучец - па да ти е зле! Гледаш съседа идва с една дамаджана. "Сполайти съседе, мога ли да си наточа от твойта хубава студена водица?" и докато преглътнеш да му отговориш, и той извадил една щека траен салам - е па на такова нещо отказва ли се:))) Седне до тебе, подадеш му от хлебеца и лука, а той ти нареже от салама:)) Па се заговорите, кой какви приоми и мурафети е приложил в неговото "царство";) Единия ще се похвали с хубава круша, другия с хубава ябълка. Пък си припомните, като деца как зимъска сте се спускали от ейй оня баир с наелон по снега и сте се били със снежни топки. Или как цял следобед сте търкаляли камъните в дерето, за да си направите замък, който бил отнесен от есенния порой. И как сте се къпали в големия вир, и като сте видяли в него да плува водна змия, толкова сте се уплашили, че сте попягнали от него без да си облечете гащите;))
Поприказвате си, поприказвате си, па се усетите, как се е свечерило и последните лъчи на слънцето, което се е вече скрило зад западния планински връх пролазват по источния:)) Вечерния хлад ви обгръща и влагата от близкото дере, пролазва по поляната. Всичко притихва, жуженето спира, а от близката букова горичка се чува сова. Луната е изгряла между двата хълма пълна и жълтеникава, като някоя голяма нощна лампа. Време е за обратния път. На лунна светлина ходенето по стария калдаръмен път е направо сюреалистично. Лунните отблясъци се подскачат на преде с всяка твоя стъпка, а отстрани мракът се е сгушил в гъстата непрогледна гора. Само щурците свирят своята остра песен из крайпътния треволяк. Ето и първите проблясъци между клоните на дърветата на градските лампи. Вече си на асфалтовия път и в далечината зад теб приближават два фара на някой моторизиран планинар. Профучава покрай вас стара жигула с отворен багажник пълен със сено:) Малко преди да влезнете в града, пътя завива покрай отвесния скат, надвиснал над дълбокото дере, а там долу се чува ромоленето на водата и плясъка на някое малко водопадче. Градът е притихнал. Тук таме се чува по някой мотор, на закъснял родопчанин, който бърза да се прибере в къщи при свойте, които го чакат с топло сготвена родопска гозба. Тук идва време да кажете на планинския си съсед едно бързо "ЧАО" и да се отправите към уютния си дом, носещ на рамо торбата с горски билки и планински плодове, които пръскат около вас леки приятни аромати на свежест.
РОДОПА е притихнала под звезния купол на небосвода, иделична и усамотена величествена крепост!


вторник, 28 май 2019 г.

За вътрешните и външните отношения в човека.



Резултат с изображение за прераждане
Много пъти, когато в живота настъпва някакъв проблем човек си задава въпроса – защо се случи така?; Защо трябваше да стане така? Случва се понякога всичко да губи смисъл, логика и да се стигне до черна дупка. Все повече живота губи смисъл както в службата така и в личен план – раздори и кавги  в семейството, и с роднините, и на работното място. Естествено това води до редица усложнения и проблеми. Натоварването с отрицателни емоции на личността взема големи размери. Всеки търси някакъв „отдушник“, но не намира в резултат, мислейки си, че чрез материални глезотии – телефон, хубава кола, „ефектен“ външен вид, голямо жилище и т.н. може да компенсира тези проблеми. Естествено това е голяма лъжа. Изобщо трябва да отбележим факта, че съвременните хора все по-малко разглеждат явленията в техния живот в причинно-следствената им цялостност. Гледа се някак си доста външно, а вътрешната – духовна страна се пренебрегва. Дори да се посветят на някакво духовно учение (има доста напоследък най-различни), пак не се достига до окончателно решение на техните житейски проблеми. Ще възразят някои, че духовни учения, йога и т.н., могат да помогнат на човека да намери вътрешния път за решение на своите проблеми. Естествено, че за някои това ще е решение, но то е донякъде – може да даде частични отговори, да реши отделни задачи, но да подреди генерално живота не може никое учение, колкото и добро да е то. Всеки житейски път на дадена личност е строго индивидуален и колкото  универсални да са духовните от една страна, и материалните от друга страна закони, все пак преживяванията са строго индивидуални и самостойни. Има обаче неща, които са еднакви за всички хора. Както всеки човек се нуждае от вода и храна, за да съществува, така той се нуждае и от любов, надежда, разбиране, общуване, съчувствие и помощ. Последните са храна за душата. Без тези неща също не може. В днешно време ако храната и водата, поддържащи тялото са оскъдни и отровени, то вторите – храната за душата, ги няма изобщо. Духовните учения може да обяснят принципите на действие на света, да начертаят общите рамки, но не могат да дадат любов, не могат да дадат разбиране, защото не могат да съпреживеят конкретен житейски път, пък дори и за цел не са си го поставяли, защото те се стремят към множеството и с това търсят универсалност. Това не може да даде обаче решение на 100% на индивидуалните житейски проблеми. Всеки човек е по-своему уникален и  неповторим, не подлежи на универсализиране, така и проблемите, и страданията му са уникални - неповторими за всеки отделно. Всеки сам носи своя кръст и учи своите житейски уроци. 
В религиозните пророчества и духовните учения се говори надълго, и на широко за последните времена, и идването на антихриста. Това разбира се са религиозни категории и буквалното тяхно разбиране не би могло докрай да отговори на реалността. В същите тези пророчества и писания се казва, че най-страшната битка, ще е битката за душите на хората. Поради това и според мен въпроса за пришествието на злото е въпрос по-скоро вътрешен, засягащ конкретно всяка една душа – нейните разбирания за света, за околните около нея хора и отношението между тях, за целите и задачите които трябва да реши, за това изобщо какво иска да бъде. На всички е ясно в какво утеснение се намира днес българския народ. Ценностите му са разбити, хората масово са стресирани, отчаяни, угнетени с психически разстройства, не вярват в нищо и никой. Разбира се за това си има своите външни обяснения – липсата на работа, на образование, на мир и спокойствие в резултат на нарастналата битова престъпност, разгрома на държавата след 10-ти ноември 1989 год. и т.н. Това е външната страна, но съществува и вътрешна такава. Това е безмерния егоизъм, суета, фанатизъм (религиозен и мирогледен), материализма и сребролюбието. Всеки търси външното щастие, каза си "защо аз да давам, след като на мен не са ми дали, защо аз да правя това, когато нямам полза?" Всички са забравили да благодарят, да признават пространството и правото, и на другия. Дори да вземем в предвид само ходенето по улицата, или в градския транспорт – всеки си мисли, че другия е длъжен да стори място и да отстъпи. Всеки си мисли, че той е по-важен, само защото понякога му се налагало да бърза. Това разбира се не премахва обаче факта, че има и други, които също може да бързат на някъде, които също имат право. Така е навсякъде и в службата, и в магазина, дори на пътя когато човек управлява МПС( затова и стават толкова катастрофи). Това вече е въпрос на вътрешно разбиране, на вътрешен усет и не може вечно да се крием зад технологиите на таблета, и телефона със слушалки, и да ги ползваме за оправдание, че ни били променили, че ни направили бездушни и слепи. Все пак ние сме ги допуснали и приели като „улеснение“ в нашия живот. Това е път към ада и не към някакъв външен ад, а към вътрешния – този при който човек се чувства сам и изолиран вътре в душата си, защото тази самота  е по страшна от външната. Всички са временни гости на този свят и това, че сега в момента около нас има приятели или обични нам люде дето ни развеселяват не значи че утре тези същите, ще са до нас. Вътрешното предхожда външното и човек е такъв каквито са неговите мисли. Разбира се това от части е така. Всеки има своята стдба и изплаща своята карма, но това също не го оправдава от това да бъде добър и разумен, да живее не само за себе си, но поне малко да е загрижен и за своите ближни, та дори и за тези случайни хора, които всеки ден среща на улицата. Живота иска жертви, няма как нашето отечество да оцелее, ако народа му не положи жертва за него, няма как живота да се оправи ако ние не положим жертва и не дадем това което нам е ненужно, няма как да се оправим ако не спрем да съдим околните и не започнем поне малко да им съчувстваме, и да се опитаме да се поставим на тяхно място. Тогава и съдбата, ще бъде благосклонна към нас. Сега обаче добрите, кротките и състрадателните ги имат за глупаци, и наивници, и ги използват. Разиграват ги като бесни кучета, презират ги, или ги имат за психично болни. Пък и да се намери някой който да гледа със разбиране към тях, то по скоро е от съжаление. Сега егоизма и печалбата на всяка цена са взели връх, щестлавието и суетата, показността и самочувствието са превзели душата. Затова смятам, че антихриста е дошъл и то в душите на хората, в  техните помисли и разбирания, в техния мироглед. Това е при всички от децата до старците. И тогава какво като утре или в други ден, ще турят за цар на новия световен ред, същество/човек/ въплъщение на злото, като това зло е вече в болшинството у хората, то е вътре у тях. Сега е дяволското време, защото преди да настъпи външното разделение и омраза между хората, то отпърво е било вътрешното разделение – те с душите си са се отвърнали както от доброто така и от другия човек, от брата им. Навремето през турско като са потурчвали, са ги насила делили по вяра и език, за да ги претопят, а сега са разделени в душите си чрез егоизма и сребролюбието, и суетата. Сегашното време е време разделно в душите пък сетне искаме нещата да се оправят. Додето се кланяме на парите и къщите, спасение и добро няма да има, защото отвън не може да дойде, както ябълката която отвън може да е прекрасна, но отвътре като е червива, каквото и да я правим си остава боклук. Мисленето трябва да се промени, всеки трябва да разбере, че не е важно да бъдеш, или да не бъдеш за себе си, а е важно да бъдеш, или да не бъдеш, но за някой друг! С тези разбирания, които е сега човечеството, дори не е нужно да идва никакъв антихрист, защото то само ще се унищожи. Но както се казваше в едни древни писания - дори дявола служи на Бога, а човека – не.
Така един човек имал една свадлива жена. В чудо се видял с нея, каквото и да правел, тя все на опаки вършела всичко и напук му правела. Карала се с него постоянно и той ако рекъл нещо, то тя винаги на обратно. Веднъж тази жена застанала до кладенеца им в двора и се подпряла на капака, който бил прогнил и не бил сигурен. Мъжът й като я видял се притеснил за нея, защото все пак я обичал - рекъл й да се махне от там, че да не падне. Тя, за да му е противоположна - не само, че не се отместила, но още повече седнала на капака на бунара. Продънил се той и тя паднала. Мъжът й поплакал и се поядосвал, но не щеш ли след пет минути изскочил един дявол с побеляла коса. Мъжът го попитал – „Какво става, защо излезе?“,  - Остави се – рекъл дявола – Една жена падна отгоре, такова чудо и в деветия кръг на ада няма като нея, косата ми побеля от нея, изгори ме, толкова е лоша. Е – рекъл мъжа- това е моята жена. Дявола се стъписал и съжалил мъжа, че му било теглото голямо, но побързал да се махне.
 Съвременното човечество е в това положение на жената дето и дявола уплашила. Злото в душите е взело връх. Затова и за в бъдеще страданията, ще се увеличават и ако да дойде глад, жажда, недоимък, бедствия и скръб - то най-напред причината е в нашия безмерен егоизъм, сребролюбие и желание да подредим себе си, а след това злото от вън. Но не можем да наредим себе си, да спасим себе си додето не спасим ближните си. В живота така се случва, че нашите най-големи благодетели са нашите врагове, а нашите най –големи беди идват от тези дето най-много ни обичат.
Може ли да има спасение – може разбира се, за тези които са разумни и добродетелни,а за тези които съдбата им е тежка - няма как. Тогава, когато съдбата вземе връх - всичко друго остава на заден план, човек каквото и да прави, не ще може да се измъкне от кармата. Това не значи, че трябва да се озлобят, въпреки, че е неизбежно и злобата у тях да се появи, но тогава трябва да се търси път към примирение със съдбата. Този свят е така устроен, че има хора и с тежка съдба – едни да изплащат грешките, които са творили те самите и ближните им през отделните животи, но има и хора които са дошли на тая земя да положат своята глава като жертва в името на някакъв идеал, или обични им хора. В живота и това го има, допуснато е защото тук сме да си учим житейските уроци, а не да търсим щастие. В живота изпитите са безмилостни и „тройки“ по милост не се пишат. Но тогава какво да се прави, като всички не можем да сме добри (отличници). Тогава идва примирението, че трябва да има и слаби хора, неудачни, глупави, неспособни, отхвърлени. В това няма нищо лошо, напротив това е похвално, защото тези хора – слаби, неспособни, глупави, ненужни също носят своя кръст да покажат какви не трябва да бъдат хората и по този начин служат за пример на останалите. Това също е полза дори да служиш като пример какво не трябва да бъде. Този кръст дори е по-тежък от другите. Тези хора разбира се не трябва да се озлобяват, защото злото не идва от това да съм неудачник, или глупав, или загубен, а идва от това дали имам доброто вътре в мен, или злоба. Какво, като околните ни презират, дори по-добре, но нека от нас получат една добра мълчалива въздишка, отколкото една злоба. Тогава идва злото у нас и идва голямата опасност. По-добре у нас да е горчивината и страданието от околните и тъй да си го носим до гроба, отколкото да трупаме грехове, отвръщайки със зло. За злото се заплаща и то скъпо, но и за доброто се заплаща също. Затова в старите писания е казано, че не е достатъчно човек да е добър, иска се и да е силен, за да понесе последствията от своята доброта. Затова пожелаваме да бъдем силни в страданията, могъщи в болката и смели в смъртта.
„Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2. И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3. а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.“ – Еклесиаст (4:1)

неделя, 7 април 2019 г.

Как работи кармата



Понякога кармата може да се изчисти и в този живот.
Примерно, ако сте убили мравка, че работите като вол 1 ден. Просто пример   Ако сте убили котка, 3 месеца няма да може да спите и ще ви е зле, ще ходите чорлав, небръснат, ще ви се счупи кара. Или неща, които са присъщи за дадено животно, ще ви се случат с негативен знак, за времето което е било необходимо те да го изживеят на земята   Но, ако кармата е голяма, то се пренася в други животи. Понякога се налага да се прераждате няколко пъти в животно. Примерно ако сте касапин в тоя живот могат да ви заколят 1 път(да кажем, че може и няколко пъти да ви порежат, да катастрофирате) , също така вашите най-близки на които много държите също могат да плащат вашата карма. Най-вече децата ви. И те се раждат, като предварително знаят и се раждат да изкупят ваша карма, която вие отказвате да платите пряко (там за свободната воля става дума). Тогава децата  ви я изкупват и вие изпитвате болката косвено . За това някой, ако каже аз на никого лошо не съм правил, ама ваш роднина е правил!!!! Та за това трябва да сме много съзнателни и да избягваме да трупаме карма. Един мой приятел по тоя въпрос ме попита, трупа ли се карма, ако го правиш несъзнателно, без да искаш? И аз му казах, че ако ти не си бил съзнателен мри извършването на нещо лошо на друг, то някой несъзнателно ще причини нещо лошо на теб!
От което следва, че за избягването на карма е необходимо да сте изключително съзнателни във всяко ваше действие и внимателни!!!

А от гледна точка на причинно-ледствените събития, може да се случи по следния начин: убивате мравка, неговите авери тръгват да я търсят и попадат на вашето сладко, натряскват се там и то после не става за ядене, почват да ви влизат в кухнята и т.н. Ако сте убили котка, някоя котка, изхвърляте я някъде, там я изяжда някое улично куче, което остава там, очаквайки пак да изпадне нещо, огладнява, вие минавате и тов и напада и ухапва ;) Ако сте касапин - ставате след време бездушен, така възпитаватте децата си и като остареете те стават бездушни към вас ;)

неделя, 3 март 2019 г.

Бдж в сънищата








Както стана дума вече, рядко сънувам или помня сънища, но този сън го запомних ясно в общи линии. Реших накратко да споделя сънуваното.
Сънувах че съм машинист на влак. Влака се състои от дизелов локомотив серия 55 и два пътнически вагона от тези които са без купета. Влака тръгва от незначителна бих казал, малка гара на всред поле оградено от високи планини. Влака го карам аз по стара линия, която не електрифицирана, затова когато влака се движи много тропа и трещи и изобщо се движи бавно както между впрочем се движат и влаковете. Линията разбира се е „странична“, т.е. не е главен жп клон и по нея се движи „моя„ влак. Не помня добре, но като че ли имам и пом. машинист, някакво младо момче русо, синеоко. В един момент влака излиза на „главната“ линия, която е електрифицирана и поема към по-голяма и важна гара. Караме бавно и стигаме гарата, която е с много коловози. Моят влак навлиза в коловоз, а до нас е композиран друг влак дошъл отнякъде, който трябва да поеме пътниците от моя и да продължи. Но тук е голямата изненада – намалявам движението на моя влак и изравнявам с другия като спирам точно до другия и гледам, че електрическия локомотив, който го тегли гори. От самия локомотив излизат пламъци. Ние спираме и с моя помощник се чудим. Тогава се събудих.
Не съм добър в тълкуването, но все пак всеки сам според съзнанието си трябва да тълкува това което е сънувал, затова си позволявам да споделя следните две хипотези:
Влака, който карам вероятно е мой живот, който върви по странична линия, но макар и бавно върви. Това до някъде е добре, защото движението е живот, всичко в живота се движи и променя а следователно живее. Застоя е равнозначен на смърт. Но това е половината на цялото. Другата може би по- важна половина е накъде се е насочил. Моя влак се включва в някаква по-голяма, по –„главна“ линия. Сигурно моята съдба и житейски път в някакъв момент ще станат по значими, по важни за мен и околните или така да се каже ще се включа във важни, значими събития. Притеснителното обаче е че локомотива на бързия влак гори. Вероятно пътищата до които води “главната линия“ или общия поток на събитията от живота води до някаква катастрофа, въпреки, че влака е друг, а аз моя съм го докарал до моята подчертавам моята крайна дестинация. Може да се приеме, че аз моята задача може и да съм решил как да е.
Когато разказах на мой приятел този сън, първото нещо което каза той е, че в известен момент може да “подкарам държавния влак„, в което има логика тъй като влака, който управлявах беше доста „скромен“ също като нашето отечество и може да се приеме като негов символ. Тогава може би родината, ще се включи достойно всред големите държави (ако приемем, че главната линия символизира „големите“), но те от своя страна ще претърпят крах и катастрофа – техния локомотив гори и ние малките ще трябва да им помагаме.
Това са две условни тълкувания, едното в по-личен план, а другото в по-обществен, а какво ще стане е в ръцете на провидението.

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?