ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

петък, 9 ноември 2018 г.

Тълкувателен сън

Резултат с изображение за пост апокалиптична среда

Сънувах странен сън:
"На вилата съм. Там до гьола за вода, на края до ореха, гледам има рехав лешник с бели лешници (такъв лешник там няма, а цвета бе по-скоро на много светла слонова кост). Размерите бяха големи на лешниците, или по-скоро нормални, но като се има в предвид, че там е сенчесто, се очаква да са по-малки. Започвам аз да го бера и чувам гласове. По пътеката към гьола идват мой роднини, с които сме в много лоши отношения в реалността и по принцип те от там не би трябвало да минават. Бе стринка ми с дъщеря й, зет й и двете им момчета (сега са на по 12-13г), но гледам носят много малко дете непознато за мен. Питам ги аз:
-Къде сте го помъкнали по тез чукари това бебе? - а те ми отговарят:
-На четири години е!"

Аз как тълкувам съня и го чувствам:
1. Бял рехав лешник бера, който бе на долната страна на гьола = след и по време на голямо наводнение, растителността е оскъдна, лошото време, малко светлина, много дъждове водят до албиносизъм на видовете.

2. Роднини, с които имаш много лоши и негативни отношения са навлезнали на твоя територия, с всичките си членове от семейството = след влошени климатични условия и оскъдица на храна и ресурси, опасноста идва от всички страни, дори и роднините се нападат и опитват да напвезнат в твоето лично пространство, за да оцелеят.

3. Носят непознато дете, за което твърдят, че е на 4 години. = (тук трябва да вметна, че не съм сигурен и всъщност имам 2 тълкования) -
- Детето е символ на нещо ново, което е дошло, идва, или ще дойде, а годините му показват времето когато, ще се случи, или се е случило. Тъй като го носят лоши за мен хора, то новото, което носят е лошо от моята гледна точка. Следователно момента в който се случва това, или са минали 4 години от началото на лошите промени, или символизира, че лошите нови неща, които ще дойдат, ще са след 4 години, а може и двете едновременно да са валидни значения.

сряда, 17 октомври 2018 г.

Карма!!!



Ще ви разкажа една история, която за мнозина може да не бъде интересна, но някои от читателите може да намерят в нея нещо любопитно и поучително.

Прибирам се късно в квартирата, която е в мазето на една германска къща и до като събличам работните си дрехи забелязвам черно петно на стената. Приближавам се и какво  да видя?!! Тарантула!!!! Не. Един голям 5 сантиметров в диаметър земен паяк. Явно бе дошъл от отворения прозорец, който гледа към стената на градината отгоре. С ловко движение го захлупих с една широка чаша, но докато взема лист хартия, просягайки се към най-близката, го изпуснах и той светкавично скочи на земята и се скри зад шкафовете. Бях доста уморен да се занимавам с него, а и от паяци не се боя въобще. Така че си легнах спокойно и заспах.

На сутринта се будя и над мен, на половин метър виждам черно петнооо:) Ставам да видя какво е и виждам следната картинка, която съм снимал и публикувал горе: снощния голям, черен, бърз като стрела, тарантулест паяк бе хванат в мрежата на два по-малки паяка ( дори са от два различни вида - тоест общо на снимката са три различни вида;)). Вече го бяха препарирали и най-вероятно пиеха сока от него.  Явно черния паяк се опитвал да хване за закуска другите два паяка, но попаднал в мрежите им и плячката се превърнала в хищника;)))

И си казвам: "Еххх ако си бе стоял в чашата, щях да те изнеса на двора и да те хвърля в тревата и от там по живо по здраво, ама ти избяга и съдбата те доведе за вечеря на моите къщни паяци;)))) КАРМА какво да се прави;)))

понеделник, 10 септември 2018 г.

Старата къща - битов сън

Резултат с изображение за СТАРА КЪЩА

Всичко започна с това, че бяхме закупили стара 2-3 етажна къща в непознат град. В сънят не бях я виждал къщата още, но знаех, че моя баща се бе погрижил да бъде направен ремонт на нейната фасада и площадката пред предния вход, от към улицата. Когато всичко бе готово ние отидохме да я видим - аз, баща ми и сестра ми + един мой познат, който си пада по старинни неща, а къщата ни бе продадена с части от обзавеждането и стари вещи на предишните собственици.

Щом приближихме къщата видяхме отпред купчина пръст, която частично закриваше къщата и имаще и разбита и разкопана като от булдозер настилка. Оказа се, че баща ми е направил грешка първия път при ремонта и бе разровил съседния двор на комшиите. Съседите бяха много ядосани от това, а в двора им вместо куче пазач, имаше голяма змия, подобна на анаконда с глава като на сперматозоид, но на глед бе много ленива. Така видяхме най-сетне къщата и новата й фасада, когато влязохме в къщата - тя бе широка и просторна (беше на смрачаване). Вътре бе леко мрачно и всичко бе старо и увехтяло, като все едно от 70-десетте години. Влезнах в кухнята - стари шкафове с вехта боя на слонова кост. Отворих един шкаф в антрето - долу стари обувки, а горе странни дунапренени две много големи каски, подобни на каската на Магнито от филма "Х-мен".

Излезнах на двора от зад. Беше 15-20м широк и 50-тина метра дълъг. Между съседите имаше телена 1-1,5м ограда по цялата дължина. На два метра от оградата от двете страни имаше посадени, но вече стари дървета поне на 50-сет години. Като от дясно (гелдано към градината), от съседите на които бащами бе направил нарушение имаше 5-6 отрязани ореха по редицата. Защо ги бе отрязал баща ми не знаех, но искахме да посадим нови овошки, но съседа, който се оказа хърватин - недаваше, тъй като щели да му правят сянка след време. Той сееше със нещо цялата си градина отзад. Но бащами го склони да ни позволи да ги засадим, като му даде едно красиво хърватско знаме за подарък. Харватина бе рошав, с шкембе, 60-годишен, с големи мустаци.

Баща ми бе направил фасадата като шикозна, съвременна испанска хасиенда с жълто-червено-оранжеви багри.

Влязох отново в къщата заедно с моя познат Иван, който обичаше стари вещи. Разгледахме една от просторните стаи, когато той намери стара метална кутия на една от масите. Отворихме я и вътре имаше стари монети, една сребриста брошка и стара с ръждиви петна значка. Дадох му последните 2 предмета подарък.

След което запалих своето бъги и отидох да взема приятелката си, която каза, че харесвала много "петлето" към бъгито и аз я попитах, "какво е това петле", а тя ми отвърна и посочи, "това с което си ъбгрейдвал(подобрил) бъгито. Оказаха се две допълнителни предни колела с ръкохватки за управление, като предната част на колело, което бе прикачено с подвижен мост към бъгито. Качих я на бъгито (а с подобрението то имаше 3 места). Отпрашихме към един пазар за стари вещи, където хората от колите си ги продваха. Пазарът свърши бързо, но ме заговори съмнителен тип с пистов мотор за нещо, но аз се опитах бързо да приключа разговора, защото нещо в него не ми харесваше...

ДО ТОЛКОВА ПОМНЯ СЪНЯ СИ. НАДЯВАМ СЕ ЧЕ ВИ Е ХАРЕСАЛ

понеделник, 11 декември 2017 г.

Съвременно лесовъдство или гороломство



Съвременно лесовъдство или гороломство


Горското стопанство се развива в една усложнена икономическа и екологична среда. Продължава интензивния дърводобив в горите в резултат на което те постепенно се изтощават. И тъй като потребностите от дървесина непрекъснато растат, не се очакват възможности обемът на дърводобива да бъде ограничен. При така очертаната ситуация е ясно, че съвременната еколого-икономическа среда на обществено развитие изисква нови лесовъдски решения и адаптиране на горското стопанство и неговата организация към новите условия. Новото отношение към горите се изразява в това, че тяхното използване и създаване се превръща в голям и сериозен обществен проблем, защото потребностите от горите нарастват, но горския ресурс се изтощава и влошава. Същевременно от досегашното обществено развитие са натрупани много проблеми, които трябва да бъдат решени. Новото стопанско поведение спрямо горите следва да постигне няколко цели:
·        Горите да се оценяват като комплекс от ресурси;
·        Да се увеличат средствата за стопанисване на горите и създаване на нови гори;
·        Да се утвърди многофункционалният подход при тяхното използване;
·        Да се утвърди разбирането, че горите са уникални екосистеми, които имат пряко отношение за опазване на основните блага на човека, поради което те трябва не само да се съхраняват, но и активно да се подобряват.
Поради това към съвременното горско стопанство трябва да се подходи с изцяло нов подход съобразен с тези обстоятелства. От тук произхождат и някои  остри противоречия, които нашата лесовъдска колегия не желае да реши.
 При досегашното стопанисване на нашите гори, пред тях се поставяше и поставя само една цел т.е. досегашното лесоустройство даваше приоритет само на една цел на нашите гори. При досегашната организация на ползване е известно, че дърводобивното ползване бе и е все още основно за горите със стопанско предназначение, а специалното ползване бе и е основно за горите със специално предназначение (функции). Затова при устройството на нашите гори досега лесоустройството се подчиняваше на това обстоятелство и така се извършва или само дърводобивно ползване или само специално ползване, което в днешните условия на все по нарастващо потребление, на влошена икономическа и екологическа обстановка, на нарастваща нужда от отдих и рекреация е необходимо преразглеждане на тази формулировка. Горските екосистеми могат да притежават следните групи ресурси:
·        Дървесен ресурс;
·        Средозащитен ресурс;
·        Рекреационен ресурс;
·        Недървесни ресурси;
·        Санитарно-хигиенни ресурси;
·        Генетичен ресурс
Всички горски насаждения в една или друга степен притежават тези ресурси. В зависимост от интересите на ползвателите една част от тях имат реална значимост, а друга – потенциална. Факт е, че в нашите гори специалните функции се водят само на “книга“. На всякъде обаче се извършва безконтролна сеч. Свидетели сме на грозните картини, които остават след извеждане на сечите. Например в едно от ловните стопанства в Северна България при представяне  на отчетите за извършените главни (възобновителни) сечи е отчетено за десетилетието ползване на дървесина в размер на 500% в сравнение с проектираното по горскостопанския план. Това е грубо нарушение на основния лесовъдски принцип за равномерност и постоянство в ползването съобразявайки се с прираста на гората и не надхвърляйки го. Това е кражба от живота на бъдещите 5 поколения идващи след нас. Господа лесовъди, слуги на настоящата политическа класа,  ВИЕ СТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ ЗА РАЗСТРЕЛ като позволявате това да се случи. Вие обричате бъдещите поколения на глад и жажда. Те трябва да плащат за вашите грешки. Помнете, че правосъдие може и да няма, но възмездието винаги идва. Ще плащат вашите деца.
Навсякъде се забелязва преизпълнение на възобновителните сечи и то на окончателните фази при които “падат големите кубици“, докато при отгледните сечи изпълнението е само за сметка на пробирките, които и без това са предходни на първа фаза на възобновителна сеч и имат за задача да подготвят насаждението за възобновяване.  Отгледните сечи като цяло не се изпълняват , защото нямат материален добив. Това води до влошаване на структурата на гората и нейното деградиране. Залесяване не се практикува, всички голини , които трябваше да се залесят тихомълком станаха поляни – това е поредното престъпление в резултат на което на ерозия са подложени редица земи.
Друг пример е масовата практика за несъобразяване на възприетите турнуси и зрелости и тяхното най-грубо и арогантно нарушаване. В едно от Родопските стопанства има одобрени план - извлечения с включени насаждения за възобновителна сеч, без те да са достигнали турнус и без изобщо да са зрели. Това е одобрено от регионалната дирекция за срам и позор на нашата лесовъдска колегия – инженери вишисти поставени да контролират дейността на стопанствата и фирмите работещи в горите. За никой не е тайна, че техните заплати зависят от дърводобива, както и заплатите на служителите в ИАГ. Директорите на ДГС/ДЛС се назначават и уволняват от местните феодални владетели и техните дърводобивни фирми. При сечите не се спазват елементарни технологични изисквания: отстраняване на болни, сухи дървета; опазване на подраста; изсичане на храстите и другата растителност пречеща на възобновяването; подпомагане на възобновяването там където е затруднено; спазване на интензивността; запазване на ценните дървесни видове и т.н.
В същото стопанство в Средните Родопи при извеждане на санитарна сеч в короядно петно на временен склад нямаше нито едно повредено от корояд дърво, а беше добита изключително висококачествена строителна дървесина от първи клас, без повреди! Короядните дървета бяха оставени на корен. Това е саботаж и престъпление срещу държавата, но никой не търси отговорност. Пак там в Родопите в едно “елитно“ ловно стопанство горските пътища се правят „на място“, без технологичен план, без трасиране на терен, без маркиране на подлежащите на сеч дървета, а просто тракториста с трактора изкоренява дърветата и прокарва пътя по показанията на неговия пряк началник от съответната дърводобивна фирма. Това е масова практика, като не се спазват никакви технологични изисквания. Покрай пътищата сечта е с двойна и тройна интензивност и обратно в по-недостъпните части насаждението е оставено на самотек. Това е влошаване на структурата водещо до често пъти до провалено възобновяване и лошо санитарно състояние. Липсва всякакъв контрол, дори напротив – тези държавни служби (РДГ/ИАГ) си затварят очите или открито насърчават гороломството у нас.
  Имайки в предвид обаче факта, че развитието на процесите и явленията, свързани с ползването на горите и техните ресурси е пряко отражение на развитието на човешкото общество следва, че изгледите  нещо да се промени в положителна насока в нашето съвременно горско стопанство никак не са добри. Напротив можем с основание да кажем, че през последните двадесет години разрухата не подмина и горския сектор. Последиците от това все още не се усещат осезаемо (въпреки, че наводненията са факт), но това е така поради характера на дървопроизводствения процес, а именно неговата дълговечност. Така, че сътвореното в горите днес ще го усетят нашите идни поколения и справедливо ще стоварят вината върху днешните т.нар. лесовъди, които забравиха за дълга на лесовъда преди всичко да стопанисва и пази гората така, че да я има и за бъдещите поколения. Те набързо се присламчиха към новосформираните фирмички и започнаха усилено безконтролно ползване подминавайки точките и запетаите от нашите закони с единстванета цел да се облагодетелстват материално. Факт е, че лесовъдската професия деградира до там, че самото понятие лесовъд се възприе в обещството като синоним на престъпник, и търгаш на дребно. Още повече, че със закона от 1997 год. и разделянето на собствеността на това природно благо гората, а също и с обособяването на дърводобивните фирми започна безконтролно и безнаказано изсичане на нашата гора.(въпреки че данните сочат обратното) На всички е ясно, че едно е официалната статистика, основаваща се на официални документи с непроверено съдържание, а друга е действителната реалност на терена. Фрапиращите случаи за това са много, но хората от които зависи това избягват да се занимават с този въпрос по понятни причини. И сега към днешна дата в нашата гора ползването и стопанисването е насочено само и единствено към дърводобива. Това е така и поради обществената система в която живеем – капиталистическата. Тя се основава на закона за печалбата. В горското стопанство всеки знае, че основната печалба идва от дърводобива. Ясно е, че и по другите направления има също печалба (горски недървесни ресурси, рекреация), но при тях е необходимо влагането на солиден първоначален капитал. При дървопроизводството такова нещо не е необходимо. Там майката природа се е погрижила, а лесовъда отива и сече, прибирайки в джоба си готови пари. Ето защо сега се творят нови закони улесняващи тези готови пари. Но това е характера на капиталистическата система – бърза и максимална печалба. Това е основния закон на капитализма. Ето защо и нашето горско стопанство стигна до това положение – обръчи от фирми, съмнителни лесовъди и изобщо мафиотска структура. Все за тая цел бяха създадени и т.нар. 6 дърводобивни предприятия и горските и ловни стопанства бяха превърнати в търговски предприятия. Това е чист геноцид спрямо бъдещите поколения. Тези господа “лесовъди“ търгуват с бъдещето на 5 – 10 поколения напред, с бъдещето на техните деца и внуци.
Сега се подготвя последното и може би окончателно изтребление на остатъците от българската гора с т. Нар. “Национална горска инвентаризация“ и програмата за реформи в която дейно участие взима СВЕТОВНАТА БАНКА. Какво освен ограбване на нашият лес може да прави тази международна престъпна организация у нас? Що за консултации ще извършва тя по лесовъдските въпроси и защо ни е този заем за реформи? Какви ще бъдат тези реформи и какво целят? Да не би господата от Световната банка  да са решили да повторят подвига на акад. Мако Даков с голямото залесяване от близкото минало – само за периода от 1958 год. до 1979 год. са залесени 11 263 083 дка нова гора (източник: Романът на българската гора, Йордан Чалъков)?
Положението с нашият роден, отечествен лес е същия както и с държавата. Неговото оцеляване в 21 век, а с това и нашето собствено е поставено на карта. Нашата гора е притисната от всякъде – промяна на климата; безконтролна кражба от страна на властта и послушната лесовъдска колегия; безконтролна кражба от местното население принудено да оцелява за нейна сметка. Дали нашата гора ще оцелее и за напред зависи само и единствено от нас. Затова всеки трябва да се замисли какво сам той е направил за да се запази тя и за напред, защото как ще вървим към голямото като не разбираме и не умеем да съхраним и малкото което имаме. А казано е по-рано – който не цени и малкото което има, ще му се отнеме.


Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?