Трето действие
(Сцената: Банята във вилата. Бай Добри внимателно лепи плочки на стената, като работи съсредоточено. До него е почти празна кофа с теракол. Пешо стои до вратата на банята, явно отегчен, докато играе с телефона си или мърмори нещо под носа.)
Бай Добри: Пешо, свърши ми тераколът. Отиди донеси още, че не мога да оставя плочките така. Ще се отлепят, ако не ги довърша.
Пешо: (промърморва с досада) Ох, пак теракол… Да не сме в склад за теракол?! (тръгва неохотно към склада)
(Пешо с досада рита празна консервена кутия от русенско варено, която се намира на пода. Кутията се удря в ръба на входа към банята, отскача и се блъска в дългия нивелир, който е подпрян на стената. Нивелирът започва да се хлъзга надолу по стената и в последния момент пада върху главата на Бай Добри.)
Бай Добри: (с гримаса от болка) Ох, майката му стара! Пешо, какво направи пак?!
(Бай Добри неволно изпуска плочката, която държи, точно когато я е намазал с последния останал теракол. Плочката пада на пода и се строшава на няколко части.)
Пешо: (смее се, но опитва да прикрие смеха) Еее, бай Добри, май нивелирът реши да те замери. Като че ли има собствено мнение...
Бай Добри: (възмутено, търкайки главата си) Пешо! Ти и нивелирът сте еднакво полезни в тая работа – нищо не става от вас!
(Той кляка и гледа строшената плочка с видимо раздразнение.)
Пешо: (невинно) Абе, бай Добри, какво толкова – една плочка повече, една по-малко... Ще сложим нова, нали?
Бай Добри: (с ироничен поглед) Пешо, ако беше така лесно... Вече три пъти ти обяснявам, че не става дума само за плочките. Всичко трябва да е перфектно подравнено! А с твоите изпълнения – нито нивелир ще помогне, нито аз!
(Бай Добри се изправя, като все още търка главата си от удара, докато Пешо продължава да гледа ситуацията с леко забавление.)
Бай Добри: (въздъхва) Отиди донеси теракол, преди да съм те изпратил да помагаш на Спас Хореографа. Явно там ще си по-полезен.
Пешо: (смее се) Добре де, добре! Но ако ме видиш на сцената, Бай Добри, поне билет за представлението ще ти подаря!
(Пешо се отдалечава, все още усмихнат, а Бай Добри го гледа с разочарование, но и с леко смирена усмивка. След кратка пауза, той въздиша и започва да оправя щетите.)
***
Четвърто действие се развива на обед, който е в 14 часа слеобед. Двамата са седнали на две кофи, а по средата на един гипсокартон са поставили всичко за обяд. Бай Добри реже на едро и на бързо домати и краставици за салата, а Пешо вади от раницата си една щафета луканка хляб и една бира. На импровизираната маса от гипсокартон Бай Добри е сложил една бутилка домашна ракия, сол и варени картофи. Те се шегуват за това кой какво е донесъл.
Четвърто действие
(Сцената: Дворът пред вилата в строеж. Двамата майстори са направили обедна почивка. Бай Добри и Пешо са седнали на две обърнати кофи, а пред тях на гипсокартонен лист е импровизирана маса. Бай Добри бързо реже на едри парчета домати и краставици за салата. Пешо изважда от раницата си щафета луканка, хляб и една бутилка бира. В средата на "масата" стоят една бутилка домашна ракия, солница и варени картофи.)
Бай Добри: (реже бързо доматите и поглежда към раницата на Пешо) Абе, Пешо, ти поне веднъж да донесеш нещо полезно... Луканка, хляб и бира? Хем слагаш "всичко необходимо", хем все нещо липсва - втора бира!!!!
Пешо: (усмихва се доволно) Какво да ти кажа, Бай Добри, всеки майстор си има стил. Аз залагам на простите удоволствия в живота – бира, луканка... а останалото е бонус!
Бай Добри: (иронично) Простите удоволствия... С тая бира и луканка си на път да станеш не майстор, а "шофьор на камион". Гледай ме мене – домашна ракия, картофи, салатка. Туй е храната на майстора!
Пешо: (смее се) Абе, Бай Добри, твоето е малко като на селски събор – все ракия, картофи и нещо от градината. Добре, че поне аз донесох луканката, че иначе щяхме да останем гладни.
Бай Добри: (кима) Луканка... ама тя не върви без малко ракия. (отваря бутилката с домашната ракия и налива в две пластмасови чаши) Айде, вземи една чашка, да поемеш малко майсторско вдъхновение!
Пешо: (смее се и взема чашата) Е, това вече е нещо! Само ти можеш да ме научиш на истинското майсторство... и на това как да се пие ракия както трябва.
(Двамата се чукат с чашите, след което Пешо отхапва от щафетата луканка и започва да реже хляба.)
Пешо: (с усмивка) Знаеш ли, Бай Добри, тази луканка я взех от един приятел. Казват, че е най-добрата в региона. Ще видиш, ще ти хареса.
Бай Добри: (поглежда към луканката с подозрение) Ами, ще видим, ще видим. Само да не е като последния път – "домашна" от супермаркета.
Пешо: (потупва се по гърдите) Абе, истинска е, истинска! Давай да хапнем, че после пак ни чакат плочките. Само да не паднат както сутринта...
Бай Добри: (иронично) Няма страшно – ако паднат, ще направим като луканката ти. Ще ги върнем в склада.
(И двамата се засмиват. Бай Добри продължава да реже доматите и краставиците, като добавя щедро сол в салатата, докато Пешо отваря бирата и отпива дълга глътка.)
Пешо: (въздиша доволно) Ей, това е животът, Бай Добри. Малко работа, малко ракия, малко бира... Чудя се как хората издържат в офисите по цял ден.
Бай Добри: (с усмивка) Ако и в работата ти беше такъв философ, щях да те направя майстор за нула време. Но при теб мисленето започва от бирената бутилка и свършва при нивелира на пода.
Пешо: (усмихнато) Е, Бай Добри, нали за това сме екип. Ти мислиш, аз действам. Пък и ако всички бяхме като теб, кой щеше да донесе луканката и бирата?
Бай Добри: (с усмивка) Да, Пешо, кой ли? Може и да има нещо вярно в това... Но ако искаш да станеш майстор, ще трябва да научиш, че в строителството първо идва работата, а после бирата.
Пешо: (намигва) Ама не каза, че бирата може да е първа, а?
Бай Добри: (смее се) Айде, стига приказки. Да хапнем, че после ще имаме време за философстване, докато лепим плочките.
(Двамата продължават да хапват и пият, като се шегуват и смеят за обяда, докато подготовката за следобедната работа наближава.)
***
Нека да продължим с пето действие.
В пето действие е края на работния ден. Бай Добри е много уморен от работата през деня, целия е изцапан с теракол и прахоляк. Пешо е все така весел. Нищо особенно не е свършил като работа и мисли как да се върне при сервитьорката в бара и да я накара да се съгласи да излязат на среща. Пешо споделя плановете си с Бай Добри, а той се опитва да го сплаши с тежкия семеен живот, че трябва да слуша бъдещата си жена, да й дава всичките пари, че няма да му дава да излиза често с приятели по баровете и да разполага с много свободно време, когато се родят децата. Че ще трябва да работи двойно, за да ги издържа, когато децата тръгнат на училище.
Пето действие
(Сцената: Краят на работния ден. Вилата в строеж е обвита в прахоляк, Бай Добри е покрит с теракол и прах. Той е уморен и се опитва да изчисти ръцете си с кърпа, докато Пешо, както винаги, е в добро настроение. Той обаче е едва нацапан и изглежда отпочинал. Докато прибира инструментите, Пешо с усмивка мисли за нещо друго.)
Пешо: (загледан в небето, мечтателен) Бай Добри, знаеш ли какво си мисля?
Бай Добри: (изморено) Какво, Пешо? Че най-накрая ще свършиш малко работа?
Пешо: (усмихва се) Не бе, за друго става въпрос. Сервитьорката от снощи... тази с усмивката като на холивудска звезда... мисля тази вечер пак да ида в бара и да я поканя на среща.
Бай Добри: (иронично) А-а, значи затова целия ден гледаш само да не се измориш много. Че как иначе ще впечатлиш "холивудката", ако си се уморил от тежка работа, а?
Пешо: (със самодоволна усмивка) Абе, Бай Добри, кой ти мисли за работа, когато в главата ти са само такива мисли! Чудя се как да я накарам да се съгласи... Може би ще й предложа да я заведа на хубаво място.
Бай Добри: (кима сериозно) А ти знаеш ли какво ще стане, ако тая работа с нея вземе, че стане сериозна?
Пешо: (усмихнато) Ами, ще си я харесам, ще я поканя на среща, може пък нещата да се развият добре...
Бай Добри: (усмихва се иронично) А, така ли? А ти готов ли си за "сериозното", Пешо? Знаеш ли какво е да си женен?
Пешо: (небрежно) Е, колко да е сложно? Ще се женим, ще си живеем добре. Аз ще си работя, тя ще си гледа нейната работа...
Бай Добри: (иронично се засмива) Ха! Работата на жената, викаш. Ще ти кажа каква ще бъде твоята работа – да даваш всичките пари вкъщи. Запомни – "моите" пари стават "нашите", а "нейните" си остават "нейни".
Пешо: (смеейки се) Айде, бе, не може да е толкова страшно.
Бай Добри: (продължава със сериозен тон) О, не е страшно... в началото. Ще ти готви, ще ти глади ризите, ще ти носи закуска в леглото. Но после... като дойдат децата! О, Пешо, тогава ще разбереш какво е истински живот.
Пешо: (любопитно) И какво, Бай Добри? Ще бъда добър баща, ще играем с децата в парка, ще им купувам сладолед...
Бай Добри: (усмихва се) А, да, ще играеш... когато имаш време! Ще работиш по 12 часа, ще идваш уморен като днес, а после – "Тате, дай пари за нови обувки", "Тате, класът ще ходи на екскурзия", "Тате, вземи ни колело"... И ти ще плащаш, Пешо, ще плащаш и още как!
Пешо: (започва да се смее) Е, стига бе, Бай Добри, не ме плаши така!
Бай Добри: (с усмивка) Не те плаша, Пешо, аз само ти казвам истината. Първо ще престанеш да излизаш вечер с приятелите по баровете, защото няма време. После няма да ти стигат парите за нищо друго, освен за дома и децата. И тогава ще се чудиш какъв късметлия си бил, когато си можел да си харчиш парите за бира и сервитьорки.
Пешо: (замисля се, но се усмихва) Ама ти много черноглед си, Бай Добри. Чак пък толкова да е лошо...
Бай Добри: (сериозно) Пешо, аз не съм черноглед. Просто съм минал по тоя път. Ще дойде време, когато ще си блъскаш главата и ще се чудиш къде е отишло младото ти безгрижие. И всичко това заради една усмивка в бар, братле.
Пешо: (потупва го по рамото) Добре де, добре. Може и да си прав, ама... какво да правя? Такава е младостта! Ами ако пък тя е "жената на живота ми"?
Бай Добри: (усмихва се) Може и да е, Пешо. Може и да е. Само че помни ми думата – колкото по-хубава е усмивката, толкова по-дълъг е списъкът с изискванията.
(Пешо се засмива, но с нотка на замисленост. Двамата продължават да прибират инструментите, като Бай Добри оглежда изморен вилата, докато Пешо продължава да мисли за вечерта в бара.)
Бай Добри: (усмихвайки се) Хайде, Пешо, прибери нивелира, че утре пак сме тук. Мисли си за усмивки и сервитьорки, но не забравяй – плочките няма да се лепят сами!