Kak да стопанисваме свойте гори?

Тази статия я отправям към всички хора притежаващи лични гори, а също извеждащи сечи в тях, или са природолюбители, които имат желание да знаят нещо повече за стопанисването на горите като цяло.

Има редица лесовъдски мероприятия, които се използват за правилното стопанисване на горските масиви - едни от тях са видовете лесовъдски сечи. Те са различни видове, чийто схеми на сеч са изготвени на базата на дългогодишни измервания на различни лесовъдски признаци на разнообразни видове насаждения. В тази статия няма да влизам в подробности кои са те и как се извеждат с подробности! Аз искам да наблегна на най-простите и лесни за прилагане методики от хора, които нямат лесовъдско образование, но със заявката, че това е с цел обогатяване на общата им култура и подобряване на представата им за  начина на отглеждане на гората! Винаги когато извършвате сеч в която и да е гора трябва да се допитвате до човек с лесовъдско образование, освен в случаите, в които не ви пука за последиците от вашата дейност - чийто последици уверявам ви лоши или в малки изключения добри, ако не повлияят на вас пряко, то пряко ще повлияят на вашите наследници!

Когато извеждате каква да е сеч в една гора, трябва задължително да се информирате какъв е вида или какви са дървесните видовете в нея и на каква възраст са!
Щом се запознаете с тази информация, се опитайте да се информирате какви са спецификите на тези видове (дали са бързо-растящи, светлолюбиви, сенкоиздражливи, влаголюбиви и т.н.).

1. Когато влезете в дадената гора, за да извеждате сеч - трябва да я огледате добре за нейното здравословно състояние! Има ли наличие на изсъхнали дървета, паднали(изкоренени) дървета, суховършия, пречупени клони и върхове, гниене, хралупи, гъби, ненормални (туморни удебелявания, изкривявания, вилужни стъбла), паразитни растения. В реда който изложих на болестите е добре да се извършва сеч точно на такива дървета! Този подход се нарича "Санитарна сеч"

2. След болестите, добрия стопанин на една гора отправя поглед на нейната гъстота! Там където е много гъсто, или по-гъсто се разреждат дърветата, но умерено! Не трябва изведнъж да се извежда оголване на гъсто обраслата площ от гората! Това трябва да става постепенно в период от една-две, до 5-10 години (колкото е по старо едно насаждение, тоест гора трябва да се сече по-малко на брой дървета), тъй като оставащите дървета се нуждаят от време да се приспособят в новата среда. Целта на това мероприятие е да се даде жизнен простор на оставащите дървета в гората, без да се нарушава тяхната конкуренция помежду им! Старайте се да направлявате - чрез поредицата от сечите ви в гората, за постигането на равномерно разпределение на дърветата върху горската площ!

3. Една от най-важните цели на стопанисването на една гора е - да се създадът условия за възобновяване на гората по естествен път! За целта е необходимо след като постепенно я разреждаме, да огледаме къде в гората има поникване на млада гора (подраст). След като установим къде има повече подраст то ще увеличим сечта на старите дървета около него, за да създадем необходимия му растежен простор! Ако дори се наложи да изсечем няколко близки дървета и създадем така наречените "котли"(това са създадени след сечта малки отворени пространства във гората, за да може подръста да има свободен достъп до слънчевата светлина пряко).  Но ако подръста е равномерен върху площа  на гората, то трябва просто да увеличим интензитета на сеч равномерно, но не прекалено (короните на дърветата да са близко, леко да се допират).

4. Ако измежду старите дървета има израсли млади такива, то се изсичат в близост тези стари дървета който ги засенчват или ги притискат с мощната си корона. Също така, ако тези млади дървета са на гъсто отново се изреждат постепенно (за да не си пречат), като се секът първо болните и кривите! И все пак, оставяйте най-хубавите стари дървета в гората по-дълго да семеносят, та дори и до третото поколение гора. Това ще ви гарантира най-добрия семенен материал, от който ще израснат новите поколения дървета!

5. Желателно е при възможност гората да е максимално смесена, тоест в нея да има различни дървесни и храстови видове! Това значи да толерирате разнообразието в гората и да нямате предпочитание към определен вид, освен в условията когато той се явява много агресивен спрямо другите видове в гората, от което се налага неговото по-интензивно изсичане!
Когато гората е съставена от няколко вида, то тя по-трудно се поврежда от болести, пожарите по-трудно се разпространяват в нея и тя е по-продуктивна, особено когато има дървета от различни възрасти (тоест: гората не е  едновъзрастна)!

Ако се стараете да спазвате тези пет условия при вашето стопанисване на горите ви, то неминуемо ще имате една прекрасна гора, която ще радва и вашите наследници!

Хумосно-карбонатни почви (РЕНДЗИНИ)

Рендзините спадат към ИНТРАЗОНАЛНИТЕ ПОЧВИ (Понятията "зонални", "интразонални" и "азонални" почви са използвани за пръв път от Н.М. Сибирцев. Според него към зоналните почви се отнасят всички почви, които се срещат закономерно само в дадена климатична и растителна зона. При тези почви решаващо влияние за почвообразуването им е имал само един от  факторите на почвообразуването(скала, релеф, водният режим и т.н.)
Рендзините са почви, които се характеризират преди всичко с високото си хумусно съдържание и с това, че се развиват изключително върху карбонатни скали. Най напред те са проучвани в Полша, където получават названието си рендзини. В началото те са формирани от силното влияние на CaCO₃. По-късно след излужването на CaCO₃ те започват да се развиват от типа на местните зонални почви (за това някои ги наричат- временни почви). Срещат се дори в тропичните зони до 1200mm валежи, при по-големи валежни количества те преминават в латерити.
Най-често те са срещани у нас на пресечени релефни форми.
Силно изразен е Хумусно-акумулативният хоризонт, достигащ до 50-60см. Профилът им е обикновено пълен АВС. Преходният хоризонт, който се формира тук, е с много разнообразна мощност. В много случаи хумусният хоризонт лежи направо върху варовит рокляк, премесен повее или по-малко със ситнозем, преминаващ в твърда карбонатна скала. В такъв случай профилът е от типа АС. Според Лаач, когато хумусно-акомулативният хоризонт лежи върху варовик, доломит и бедни на кварц мергели, миже да се говори за същинска рендзина.
Когато А хоризонт е разположен върху льос, чакълести мергели, варовити пясъчници и други, съдържащи варовик, но богати с кварц скали, почвите следва да се отнасят към т. нар. парарендзина.
Наличността на големи количества калциев каронат при образуването на тези пови води до формирането на слабоалкална до неутрална реакция на почвеният разтвор. При тези условия разлагането на органичните вещества силно се забавя. Минерализирането им протича бавно. Затова ту се натрупват сравнително високи количества хумусообразни устойчиви вещества. Наличността на калциевия йон с неговото коагулиращо действие върху органичните, минералните и органо-минералните колоиди е важна предпоставка за формирането на ясно изразени водоустойчиви структурни агрегати.
Според измиването на карбонатите Рендзините се делят на два подтипа: типини и излужени. При типичните шупването е на повърхността, а при излужените -на различна дълбочина по профила.
"Кайряци" се наричат каменливите Рендзини, при които се съдържа различно количество скелет, който на места преобладава над ситнозема. Тогава скалните късове се подават над повърхността и могат да заемат по-голямата й част.
Характерна особеност на тези почви е неравномерността на профила по дълбочина. В съответствие с неравномерното изветряване на варовиците тук на много места се срещат петна от дълбоки почви, граничещи със съвсем плитки такива. Интересното е, че при тези почви мощността на почвите не следва така определено релефните  форми, както е при другите почвени типове.
Състав:
За А хоризонт хумуса се движи между 3 и 8%. В по-долните хоризонти намалява на 2-3%.
Общият азот в повърхностният хоризонт е във високи количества, достигащи до 1.12%, като намалява в дълбочина. По отношение на хидролизуемия азот тези почви се считат към средно запасените с 40-50 mg на 1000g почва.

Фосфорното съдържание е средно (120-160 mg P₂O₅ на 100g почва), но съдържанието на подвижни фосфорни съединения е незначително, което се обяснява с ретроградацията от CaCO_3.

 Калиевото съдържание е добро.

Реакцията на почвите е слабо алкална до алкална. При излужените такива рН спада до 6.

Карбонатното съдържание се колебае в много високи граници.

Сорбционният капацитет се движи около 25-30 mg-екв./100g почва, без да проявява диференциация по профила. Наличността на калций обуслава бързото оструктуряване на разпрашените почви.

Относително тегло се движи около 2.7, а обемното -между 1.25 и 1.30.

Общата порьозност е висока по целия профил и осигурява благоприятен водно-въздушен и топлинен режим на хумусно-карбонатните почви.

Лесорастителни свойства:

Тези почви са твърде богати. Наличността на калций много често имобилизира хранителните вещества. Влажностният им режим зависи от местоположението им. 

При Рендзините нуждата от торене почти няма, но сериозен е въпросът с влагата, особено в долният пояс, където тя се просмуква много бързо на големи дълбочини, което налага своевременно напояване. 

Дървесните видове, които понасят карбонатите и могат с успех да се развиват върху тези почви в долната зона са: белият дъб, церът, орехът, черният и белият бор, люлякът, махалебката и др. В средната зона те са: черната мура, белият бор, клекът и др.

Информацията е взета от учебник по "Горско Почвознание", издателство ЗЕМИЗДАТ, автор к.с.с.н. доц. Виктор Донов.

Landscape vision - Различната визия

Темата за липсата на реализация в България вълнува всички млади хора, които след завършване на висшето си образование неизменно си задават въпроса „А, сега накъде?“. Излизането на квалифицираните кадри извън пределите на родината ни, интересува също така и десетките фирми и предприятия, които чувстват недостиг на специалисти, които да работят за тях. Специалисти има, но все още не е установена реална и функционираща връзка между бизнеса и образованието. Затова се получава тази „дупка“ между две взаимосвързани звена.

Именно такава връзка се опитват да създадат група студенти от Лесотехническия университет. Тяхното желание е да вложат знанията и талантът си в развитието на бизнеса в България, вместо да търсят изход навън. С тази цел, те създават Landscape Vision към „Сдружение за генериране на идеи 1989 плюс”. Идеята на проекта е родните фирми да забележат и обърнат внимание на младите, талантливи и образовани хора и по този начин да се създадат нови възможности за тяхната реализация. Цел е създаване на интерес към професията „ландшафтен архитект“ – що е то ландшафтна архитектура и има ли то почва у нас.
За осъществяването на тази идея са предвидени редица дейности и прояви. Организира се конкурс, в който да могат да се включат студенти и ученици, които изучават ландшафтна архитектура и дизайн, имат познания в областта и проектантски умения. Печелившите участници ще имат възможност за стаж в проектантска фирма. Също така са планирани серия от беседи, на които ще бъдат поканени професионалисти и преподаватели, които да споделят опит и идеи пред студентите.
За да бъдат улеснени тези дейности, ще се създаде сайт, в който всеки може да създава връзки или да публикува информация, свързана с откриващи се работни позиции, реклама на новосъздадени фирми, размяна на координати, както на студенти, така и на фирми, обсъждане на новости в професионалната сфера и др.

Желанието на организаторите е да „събудят“ обществото и да привлекат вниманието на бизнеса, казвайки им по един интелигентен начин „хей, ние сме тук – млади сме, образовани, талантливи и искаме да вложим всичко това във Вашата фирма.“
Landscape Vision е на път да докаже, че противно да общоприетото мнение младостта не е порок в професионалната реализация. Дори напротив – предимство е, защото в младостта са новаторските идеи, нестандартното мислене, упоритостта и желанието за изява.

За допълнителна информация за проекта и конкурса, посетете сайта ни:
www.landscapevisionbg.com