Град Неделино - Шадийца. Част 6

Неделино както знаете от предишните части е малко китно родопско градче, което е съхранило българските традиции и най вече българския дух. Градът е заобиколен от розетка родопски върхове, който го защитават от силните пориви на вятъра. Така се оформя долината на река Неделинска, около която се възвишават заболи върхове в небето множество планински хребети с причудливи имена. Когато идваме в град Неделино от към село Старцево се прехвърля връх "Света Неделя" (която вече споменахме в част трета от поредицата за град Неделино) . Има върхове Гребенар, Габер, а при влизане от към Село Падина в град Неделино се прехвърля  връх "Свети Илия", той е втория по височина връх в общината, но най-високия връх извисяващ се над всички останали в околността е връх Шадийца.

Връх Шадийца е разположен в горната част на град Неделино, в неговото подножие е Турчин мост . Преди 50 години там е работил рудник "Шадийца". На върха, който е висок 1200м е имало столова, миньорски общежития, магазин, административни сгради на "Горупсо". Там е бил пуснат първия телевизор за неделинска община и децата от неделино са се изкачвали 2 часа до върха, за да гледат някогашните фудболни  сблъсъци, между някога великите ни (а сега жалки) грандове. Там е била изградена телевизионната кула на Шадийца, която и до днес се извисява към 35-40м. Но след като телевизионния сигнал от аналогов се прехвърли на цифров остана да се ползва само от телефонните оператори, а до нея изградиха и по-малка кула на друг от телефонните оператори и в момента телевизионната кула на Шадийца прилича на метална коледна елха окачена с клетки и сателитни чинии. На върха от някогашната идилия са останали няколко стари къщи от преди 60-70 годиини и нови вили, кои по запуснати или поддържани от техните стопани, както се казва "от дъжд на вятър".  На върха са останали няколко постоянни жители, досущ като ренегати. Те са придошли на върха търсейки спокойния и тих живот от други краища на страната. За тях освен тишината и спокойствието е на разположение и невероятната гледка, която се шири на километри в далечината. От върха се открива гледка, която не е възможно да се опише, а само да се види. Виждат се безбройни върхове застинали в едно гигантско синьо-зелено море, по което са пръснати селца и паланки, а доло в нзината се белее в зелена шуба град Неделино. Аз лично със семейството ми бяхме там на скоро и случайно на фотоапарата на мегдана на ренегата скотовъдец, който отглежда много видове животни се забеляза тънък лъч светлина, който отива в небето от самия мегдан. Ако се вгледаш в същото място без помоща на фотоапарата там нама да видиш този лъч, но на фотоапарата се вижда и ще кача скоро и снимката. Според мен от там в космоса се излъчва концентрирана лечебна енергия, която е постоянна.

хижа "Шадийца"

Другите постоянни жители на върха са хижарите на хижа "Шадийца". Те са много дружелюбни и приятни пазарджиклии, решили да си прекарат старините на върха, посрещайки гости от близо и далеч в старата двуетажна и добре запазена хижа на "Горупсо", където на времето са се правили големи миньорски веселби и запои. Двамата хижари са закупили хижата  и околните имоти, като са решили да материализират своите идеи за облагородяване на района и вече са изградили един летен басейн пред хижата, която гледа в югозападна посока и в летните месеци водата на басейна става бозица, а слънчевите лъчи просто галят кожата. Хижарите са твърдо решени да направят каскада от микро-язовирчета в които да гледат различни видове риби. Два от микро-язовирчетата са изградени и зарибени. Всичко това е достъпно и за хора инвалиди, които могат да се насладят на прохладата на буковата многовековна гора, на семейството каракачански кучета, които ви посрещат дружелюбно на портала на хижата и гледката, която се разкрива в посока към град Мадан.
Рано на пролет през Април и Май, когато в Неделино се сипят проливни дъждове, горе на върха най-често вали пухкав сняг на огромни парцали. Ресторанта на хижата е направен като механа. В него може да видите старинни пушки окачени по стените, медни чанове и хлопки наредени, и чакащи да ги разклати някой. Народни носии, препарирани диви животни, масите с родопски покривки, а в камината пращят сухи букови цепеници. При желание хижарката може да ви извърти някое родопско ястие. Ако сте само на бира, задължително си поръчайте огромна порция със сладки пържени родопски картофи и сиренце, а може и овчарска салата, за да преглъщате по-лесно лютата ракия.
Каквото и да бъде описано за този край не може да се сравни с видяното от собствените ви очи;)