Никола Костовъ

Никола Костовъ - единъ отъ най-малкитѣ участници въ Първата свѣтовна война - едва на 10 години, той тръгва на фронта - като тамъ се бие цѣли 2 години; роденъ е въ Старозагорското село Змѣево; служи въ 56-ти пехотенъ полкъ

Въ двора на старозагорската казрама срѣдъ улисанитѣ въ приготовлѣния мѫже притичва едно разплакано момче, което настоява да го взематъ войникъ. Ротниятъ командиръ се чуди какво да прави, но бащата самъ обяснява, че детето е много палаво, постоянно бѣга отъ кѫщи и вмѣсто да се тревожи и непрекъснато да го мисли по-добре е да го вземе съ себе си. Така за фронта наравно съ мѫжетѣ отъ 56 - ти полкъ потегля и Никола Костовъ - единъ малъкъ санитарь, облѣченъ съ истинска войнишка униформа.

Първитѣ срѣщи съ врага сѫ при Голѣма чука. Тамъ той реагира по детски. При тѣхъ земята ври отъ куршуми въ този мигъ едно пискливо гласче се провиква "УРААААА" и малкия Никола полетява къмъ врага. За мигъ българскитѣ войници сѫ стѫписани, но това е само за мигъ, после неудържимо атакуватъ, та нима ще оставятъ своя любимецъ самъ подъ дъжда отъ куршуми. Следъ успѣшната атака никой не мисли да му се кара.

Другъ пѫтъ 10-годишното момче спасява останалия безъ партони полкъ като смѣло изскача подъ дъждъ отъ куршуми, за да хване два коня съ сандъци муниции. Въ труднитѣ преходи той не изостава и никога не хленчи.
И действително всѣки единъ отъ войницитѣ го е обичалъ и всѣки единъ отъ тѣхъ е ималъ въ джоба си по едно малко лакомство, оставено точно за сина на полка.

Следъ две години вѣрна служба момчето на полка получава заповѣдъ да се оттегли и да продължи обучението си. Получава стипѣндия отпусната лично отъ царь Фердинандъ. Така Никола Костовъ става учитѣлъ и дълго преподава въ родното си село Змѣевъо.