Валидността на целия човешки опит
"Защо на добрите хора им се случват лоши неща?" ",Защо на лошите хора им се случват добри неща?" "Защо лоши неща се случват дори на съзнателните творци? Човек не би ли желал да твори само забавни и радостни преживявания?"
Последният въпрос засяга едно погрешно схващане, което много хора имат, когато за първи път започнат да практикуват съзнателно творене на реалността. Предположението, което се крие зад него, е, че – като творци на реалността – те могат да държат настрана, или да избягват онези преживявания, които считат за "лоши" по някакъв начин. Разбира се, като се опитвате да не допуснете нещо в живота си, вие, на първо място, само допълнително подсилвате първоначалното вярване, че то е било част от вашия живот. За да изключите нещо от живота си, вие трябва да прецизирате или да се фокусирате върху това, което се опитвате да изключите – и тъй като вие получавате онова, върху което се фокусирате, да се опитвате да изключите нещо всъщност не върши работа!
Творене или контрол
Когато се опитвате да оформите своята реалност така, че да изключите дадени събития ("Аз НЕ творя свят, в който се унищожава околната среда, тъй като ям само растителна храна, давам отпадъците за рециклиране и засаждам по 12 дръвчета всяка година."), онова, което в действителност правите, е, че реагирате на и допълнително подсилвате първоначалното, навярно несъзнателно вярване, което в горния случай е това, че този човек вярва в един свят, в който околната среда бива унищожавана. Всеки път, когато усетите нужда да НАПРАВИТЕ нещо, за да не допуснете нещо друго да се случи, това е сигурен знак, че вие не работите над своето вярване, а по-скоро се опитвате да контролирате физическата реалност. Когато сте центрирани в своята радост, вие не се фокусирате върху онова, което НЕ ИСКАТЕ да се случи, а върху онова, което ИСКАТЕ да се случи, и се научавате да се освобождавате от всяко нещо, което не резонира с вашия фокус, с ВАС самите.
Много пъти ние ще се опитваме да контролираме събитията, които предстои да преживеем в бъдещето, и когато събитията не се случат по начина, върху който сме се фокусирали, това може да ни разочарова, обезсърчи и дори направо да ни вбеси. Това се случва доста често през нашето пътешествие към осъзнаването на пълнотата на онова, което наистина представляваме. Да кажем, например, че сте се фокусирали върху това да срещнете своя идеален любим. Вие имате ясна визия за този човек в ума си, знаете какви качества желаете той да притежава и се чувствате страхотно от това, че го привличате в своя живот. Внезапно ви обхваща импулс да отговорите на дадена лична обява, срещате се с този човек и на първата среща ви изглежда, че той притежава всички качества, които търсите, но след това той никога повече не ви се обажда.
Какво стана??? Този човек изглеждаше, че е ТОЙ – онзи единствен, специален човек, който сте търсили досега. Защо системата на вярванията не проработи? Причините за този тип ситуации са различни, но често имат двойствена природа. Първо, това е знак за вас, че вие СЕ приближавате към желаната цел. Този човек може да е изглеждал като съвършеното съответствие, но по някакъв начин или начини не е бил такова – и все пак това е знак за вас, че съвършеното съответствие е току на хоризонта. Второто нещо е, че ТОВА преживяване все пак съдържа нещо ценно за вас – нещо, за което сте искали да научите или от което сте искали да се освободите преди да достигнете набелязаната цел. Когато се придвижваме към някаква набелязана цел, всички вярвания или очаквания, които не са в хармония с нея, ще намерят начин да се проявят, така че да можем да ги видим и да се освободим от тях. Колкото повече се опитвате да игнорирате тези вярвания или да ги заобиколите, толкова по-очевидна или драматична форма ще възприемат те, докато не ги разпознаете.
Неравностите и отклоненията, които сътворяваме за себе си по пътя си, са тук по някаква причина. Вярата във вас самите е важна в такива моменти, тъй като може да изглежда, че тези отклонения ви отвеждат в посока обратна на първоначално възнамерената! Напомняйте си, че – въпреки всички привидности – вие не отклонявате поглед от целта, която искате да сътворите, настройте са на онова усещане за вътрешна радост и причините за отклоненията сами ще се разкрият.
А какво да кажем за "неочакваните събития"? Понякога във физическата реалност се проявяват събития, които сякаш не се отнасят към или нямат връзка с вашия живот. Такова събитие изглежда "случайно" по природа и, независимо дали го преценявате като добро или лошо, то изглежда отнема време / енергия от вашата избрана цел. При все това, "случайни" събития не съществуват. Всеки компютърен програмист ще ви каже, че – по същия начин – няма такова нещо като случайно генерирани от компютъра числа. Това е само една сложна илюзия, а вие разбира се сте илюзионистът.
Изглежда малко противоречиво да се каже, че ние съзнателно творим всичко, но че също така има и "неочаквани събития". Мислете за това по следния начин... Като творци, които вярват в самите себе си и във вселената, последното нещо, което искаме да правим, е да КОНТРОЛИРАМЕ реалността – ние искаме да я ТВОРИМ! Отначало разликата може де изглежда недоловима, но е съществена. Онези от вас, които са художници или писатели, вероятно притежават разбиране за тази концепция. Когато се захванете да пишете някаква история, или да рисувате картина, вие навярно имате едно общо усещане за това какво искате да постигнете, но не се опитвате да контролирате насоката на четката или на химикала в ръката си. Вие оставяте визията си да изрази самата себе си, докато вие оставате в "течението", а след това я усъвършенствате, за да получите онова, което вече напълно ви удовлетворява. Ако си позволим изцяло всичко да контролираме, то тогава няма да има място за нови стимули и растеж. Ако използваме аналогията с рисуването, ние не бихме допуснали "случайността" да смесим два цвята и да открием нещо ново. Ако всички ние – като уникални същества – сме постоянно в процес на ставане на нещо повече от това, което сме, може ли това да не важи и за нашите творения?
Повечето от вас сигурно са чували израза, че "Единственото постоянно нещо е промяната." В света на творенето на реалността, това също се явява стандарт, така да се каже. Дори ако поръчвате любимото си ястие в един и същи ресторант всеки ден, то все пак ще бъде различно от всички такива ястия, които преди това сте изяли. От друга страна, ако някакво преживяване ви е харесало и искате да го повторите, вие вече не сте точно същият човек, който е сътворил предишното такова преживяване, така че то ще бъде различно – в по-незабележима или в по-забележима степен. Може би готвачът ще сложи повече пипер, може би в ресторанта няма да имат от онова, което обикновено поръчвате. Като общество, ние масово сме възприели вярването, че промяната е нещо ЛОШО или че тя е – най-малкото – нещо изключително досадно и ни отваря много работа.
В много отношения ние сме се отучили от навика да мислим и да бъдем, така че сме станали безсъзнателни и повтаряме ли повтаряме едно и също нещо. Новата норма е промяната, така че е време да се освободим от свързаните със страх вярвания относно промяната, да повярваме в себе си / във Всичко Което Е и да се наслаждаваме на това, че израстваме и се учим. Вместо да се свиваме от страх пред промяната, ние откриваме, че тя би могла да бъде приключение – подобно на компютърна игра на виртуална реалност, която ние ръководим."
Няма коментари:
Публикуване на коментар