Oт Фейсбук:
"От един месец тази снимка стои на екрана ми като предупреждение да не се отпускам. И да не забравям, че живея в лесни времена и в плодородна зона на планетата.
Лозята на Канарските острови изглеждат така. Ями. издълбани във вулканичната пепел, пазят лозите от ветровете, а единствената вода, която растенията получават, е от мъглите от океана. Почти лунно земеделие. Върху острови без почва.
Гледам и се питам къде отиде прословутото българско упорство в земеделието и генетично вписаната любов към земята. Как за 40 - 60 години от народ, подпиращ нивите си с камъни по стръмнините, се превърнахме в ленив пластелин, разлят по уличните кафенета и бирарии.
Лесно е да се каже, че сме лоши. Че сме деградирали. Че устите винаги са ни били по-големи от крачките ... Лесно и невярно.
Защото всекидневно виждам как българският селянин с волска търпимост и аптекарска прецизност обработва двора си. Защо неговата феноменална привързаност към хумуса некротира до размера на заграденото около къщата...?
Отговорът е прост - това може да опази. Той пак би тъпкал и ровил до хоризонта в лакомията си за работа, стига някой да му гарантира, че на сутринта ще намери мотиката си, куртката си и реколтата на полето.
След насилственото коопериране на земята през социализма дойде и друга страшна беда. Върнаха му земята. И той се втурна пак. Но този път го посрешнаха с войстващи цигански банди и бледолики разбойници, които денонощно го обираха, опустошаваха и малтретираха. И българинът се прибра като охлюв в двора си. Дотам.
Всичко това се случи, за да могат днес политици, адвокати, индустриалци, бивши мутри и всякакви градски особи да притежават хиляди декари земя - едри собственици на територии, каквито никога не е имало във вековната ни история.
Целият този почти легален тормоз над малките земеделски стопани беше целеви, за да падне цената на земята. И днес "земеделски" фондове с огромни офиси да се нароят навсякъде, за да изкупят и последните малки ниви. Затова балатумът и мушамите за маси днес са по-скъпи от земята. Затова. Съвсем умишлено.
Пропъдиха селянина от светинята му.
Гледам тази снимка на лунни лозя от Канарските острови. И си спомням нивките на моите предци - високо, високо в планината Парчета от по 20 квадратни метра почва подпрени с каменни зидове като за къща. В които фасул на вейки, зеле, алабаш и картофи като деца усещат грижовни човешки ръце по листата си.
И си давам сметка, че всичко е въпрос на законност и сигурност. Спокойствието събужда дързостта на малкия човек да прави гигантски дела.
Не забравяйте кои сте!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар