Изграждането - сън

Съня започва в непознат летателен апарат. Аз се чувствам мъж на средна възраст, който лети в някакъв летателен апарат от непознат вид (чувството беше на летяща кола от бъдещето). Апарата го пилотира друг, на който не виждам лицето. Летим над някакъв добре подреден квартал на един открит хълм. Минавайки през всяка къща напират подобно на спомени или мисии, които обяснявам на пилота. Сякаш в някаква поредица от къщи съм живял различни животи. Посочвам една от къщите с двор от кафеникава трева, като през късна есен и с глас сякаш от миналото обяснявам как съм се запознал с едно момиче. Гласът ми е монотонен и с приятен малко роботизиран тембър. Прелитаме и през следващите по хълма къщи - нови случки аз разказвам, но не съм сигурен, дали са се случили или трябва да се случат.
Стигаме до крайната къща на върха. Тя е едноетажна. Американски тип "разплута". Има малък двор с дървена мрежова ограда , около 2 м. висока. Тя ограждаше само половината дясна страна на двора, а другата половина бе открита. Градината се пада от ляво на къщата и е във вид на тераса от която се вижда цялата  околност. В градинката има малко басейнче или джакузи.
Превозното средство спира над къщата и аз казвам: "- Изградиме! И в този момент сякаш се въплащавам, или направо се връщам или вграждам в някакъв момент.
Аз съм в тяло на застаряващ мъж. Седнал съм в ъгъла на градината до също толкова възрастна жена с бели коси, но с приветливо приятно състарено лице. И двамата сме във бели халати. Моето тяло сякаш е подпухнало. Крайниците са ми  пълни и набръчкани като човечето на Мишлем.
Притискам се до рамото на жената и казвам, че ще разцелувам това рамо и започвам да го правя. А тя се засмива. А аз запитвам нея какво намира в мен, аз съм стар и тялото ми е подпухнало. Поглеждам набръчканите си удебелени желатинови крайници. А тя отговаря с въпрос:
-Наистина ли мислиш, че това ме интересува?

МНОГО СТРАНЕН СЪН НАЛИ?