Цифров сън

Нов странен сън сънувах, като днес сутринта същевременно и съня и глъчка от към улицата ме събуди. Някаква стара жена боса ходела цяла нощ по реката и правела кръгове в копривата. Тъй като е дълбоко коритото на реката я извадиха със стълба и я качиха в линейка. Вероятно е изминала няколко километра през ноща, защото да се слезе в реката може само на определени места.

Влизам с мой приятел в много голям магазин подобен на Метро. И на рецепцията му си оставям дрехи на гардероб. Обикаляме из магазина известно време и решаваме да си тръгнем, като съм взел нещо което искам да купя. На рецепцията им давам номерчето, за да ми върнат дрехите на младо момиче, но то ми връща други дрехи и аз й казах, че това което е донесла не са мой дрехи! Поисках да ми донесе дрехите и да видя номера който и дадох. Когато поглеждам номера, той е задраскан и на негово място има друг (номера 162 бе задраскан и бе написан над него номера 268). Скарах се на служителите защо са го направили. След малко ми донесоха моите дрехи с извинение. Трябваше да платя на рецепцията стоката, която исках да купя като попълня картон подобен на кредитна карта, но всъщност представляващ чек. На този картон имаше 9 квадратчета за номера на банковата карта. Бях извадил картата си и записвах номера на този картон, но нещеш ли прескочих едно квадратче и така сбърках номера и трябваше да се поправи. Опитах се да го поправя, но стана още по-зле (това в съня ме изнерви много, защото имах наличен само един картон/чек и трябваше да отида до банката за още картони, което означаваше в съня да се разкарам допълнително до банката и обратно) - това доста ме изнерви и дори се събудих. Докато се мъчех да попълня картона (точно така - мъчех) около мен имаше наредени на рецепцията само мъже, който правеха същото (попълваха картони с номерата на банковите си карти). От дясната ми страна имаше двама души. Единият, който бе по-близо до мен попълваше картона, а от дясната му страна имаше друг с който разговаряше той. И станах свидетел на монолога на попълващия. В най-общи рамки той каза на другия до него как са се спасили, за някакви опити да ги убият с автомати и добре, че е била бърза колата им (мисля, че спомена БМВ, но не съм сигурен) и дошли от Русия в България. Двамата ми приличаха на руснаци на около 35 години с бръснати глави и черни кожени якета, който бяха отворени и под тях носеха бели вълнени блузи с тъмни хоризонтални, прекъсващти и бледи ивици. Този който говореше бе по-ниският. Усетих, че той говореше нарочно на висок глас за да бъде чут от мен и очакваше реакция, но аз бях зает с попълването, а и по принцип такива неща за автомати, коли и бягства, въобще не ме интересуваха и правеха впечатление и продължих да се мъча с попълването на номера. В общи линии това беше сънят.