Автомобил „Москвич 1360 – 2138“ – парадокса на 70-те години на ХХ век в съветското автомобилостроене.

Автомобил „Москвич 1360 – 2138“ – парадокса на 70-те години на ХХ век в съветското автомобилостроене.

 

Съветското автомобилостроене се слави със своя консерватизъм и трудна и бавна еволюция. Знае се, че един модел бива произвеждан десетилетия наред без особени изменения или ако са внасяни такива то те не са се отразявали чак в такава степен на потребителските качества на продукта, че да се нарече нов модел. По-скоро е сменявана само „опаковката“, без на практика да се променя същността. Това разбира се, се  прави с определена цел – икономия на средства за производство, унификация на възлите и агрегатите и улеснение на широките народни маси откъм поддържане, експлоатация и ремонт. Трябва да се отбележи и консерватизма донякъде на шофьорската общност на изток. От историята е видно, че появата на нов модел автомобил в бившия СССР не е посрещано винаги с ентусиазъм. Напротив, често автомобилистите са изказвали отрицателно становище и са предпочитали стария модел още повече, когато цената на новия е била по-висока от стария. За пример ще дадем няколко случая. Първо – когато през 1956 год. Московския завод за малолитражни автомобили представя новия модел Москвич 402 и започват неговите продажби в Конструкторското бюро на завода започват да постъпват критики към новия модел, като се прави забележка към неговото качество и доста по-високата му пазарна цена спрямо стария модел. Разбира се недостатъци модела е имал, но с течение на времето те са отстранени и въпреки това стария модел Москвич 401 за известно време е бил предпочитан като не без значение е била и неговата по-ниска цена. Липсата на авторемонтни работилници, достатъчно качествени гориво-смазочни материали, пътна инфраструктура, култура на населението, стопанско-икономическите планове на автомобилната промишленост са налагали този консерватизъм. Освен това съветския автолюбител е свикнал на управлението на автомобила Москвич 401 и Газ М 20 Победа и дизайна на новата машина Москвич 402 у него не буди добри чувства. Това е описано подробно в съветската автомобилна литература от онова време и специално списание  ЗА Рулем. Второ - при появата през 1967 – 68 год. на новия модел Запорожец 966 например също се оказва, че една голяма част от автолюбителите предпочитат стария модел ЗАЗ 965, пак главно поради по-гореизброените причини. Дори е имало предложение производството му да се пренесе на друг завод и да се произвежда паралелно с новия модел. Трето – когато през 80 – те години се появява автомобил Ваз 2108 на съветския пазар, който е с предно предаване и триврата затворена каросерия, съветските шофьори го посрещат с голяма доза съмнение и поценяване на неговите потребителски качества. Всеки предпочита изпитаното, добре познатото и сигурно старо пред новото и непознато. Това важи и за автомобила тема на настоящето писание.

Неговата история донякъде започва през далечната 1964 година, когато през месец септември от главната производствена линия слиза новия модел Москвич 408. Разработките му датират още от края на 50-те години на 20 век. Когато се появява Москвич 408 щампите и прес-формите за стария модел Москвич 403 (разбирай и 407) не са износени. В стопанския отдел на завода и в тогавашното министерство на автомобилната промишленост възниква спор – предложено е стария модел да продължи да се произвежда и ако не в самия завод, то да се предаде оборудването и производството на друг завод в провинцията на страната. Това обаче по ред причини не става. Така модела 403 е спрян в полза на 408.  Производството продължава до 1975 год., като на негова основа са произвеждани автомобили Иж 408 в гр. Ижевск (Удмуртия), Рила 1400 (НРБ България, ЗЛА Балкан – гр. Ловеч), Скалдия (Белгия). На негова основа е разработен и автомобила Москвич 412, като те се различават основно по двигателя и силовото предаване, но не и по каросерията, която с леки но несъществени изменения е обща и за двата модела. През 1975 год. на фона дори на съветското автомобилостроене и главно на конкуренцията от ВАЗ, модела 408 вече остарява. В завода разбира се кипи конструкторски труд, но поради икономически причини и плановост в производството нови модели не се запускат, а проекти за такива е имало, стигало се е и до ходови опитни образци. Така или иначе, за да се справи със затруднението в което се е намирал завода тогава, ръководството решава, да преобрази основните модели произвеждани до тогава – 408 и 412. За целта основата на каросерията – нейния скелет остава неизменен, а са променени само външния облик на предната и задна част на каросерията, като светотехниката остава почти същата. Отпред е поставена нова пластмасова декоративна решетка, ограждаща предните фарове и радиатора с красива хромирана лайсна, променен е предния капак и неговото скрепяване към предния щит на каросерията. Променени са предните калници и престилката. Отстрани са поставени емблеми с надпис Москвич 1360. Отзад са променени задните калници, задната маска и капака на багажника. Поставени са дефлекторни отвори за вентилация на купето в горната част на калниците което осигурява бързо проветряване на купето и премахва запотяването на стъклата през есенно-зимния период. Задните светлини са обрамчени в черна полоса, по контура на която е поставена хромирана лайсна. Те са наследени от стария модел, но сега вече мигачите са във самия фар, не отделно както при стария модел Москвич 412. Светлината за заден ход е изведена отдолу под левия заден фар. Успоредно на нея, но отдясно е поставена хромирана табличка с надпис 1360 оказващ работния обем на двигателя и основен признак за различаване на модела. На автомобила се монтират нов тип хромирани брони, различаващи се от старите по своя профил. Дръжките на вратите са съвсем нов тип. Задния багажник вече се отключва посредством ключ, а не както при стария модел с лост отвътре в купето. Салона на автомобила е с изцяло подновен външен вид. Монтират се нови седла за пътниците, нови обезопасителни колани. Арматурното табло е изцяло ново, модерно от мек материал. Уредите са с кръгли циферблати, наследство от стария модел. Бутоните за парното, светлините и парното са нови. Появяват се и аварийни светлини. В централната част на таблото пред кожуха на парното се монтира нов панел включващ лостовете за управление на отоплителната и вентилационна система и модерно оформен пепелник и запалка. От 1977 год. на автомобила се поставя и нова спирачна система по лиценз на английската фирма Гирлинг с предни дискови спирачки. По своята същност автомобила има нов външен вид и вътрешен комфорт, съпоставим с този на продукцията на АВТОВАЗ. По комфорт автомобила превъзхожда ЗАЗ и ИЖ, но техническите му качества неколкократно отстъпват от съвременната продукция на другите заводи. Двигателят и скоростната кутия са от модела Москвич 408, който пък е пряк наследник на двигателя от семейството 400 – 402 – 407 с родови корени още от автомобилите Опел произвеждани преди Втората световна война. Затова автомобила като цяло е тромав. Мазителната система е архаична с два филтъра за пречистване на маслото, бензиновата помпа е на неудобно място до изпускателния колектор и често при загряване през лятото бензина буквално се изпарява от нея. За сметка на това двигателя е добре познат като конструкция и лесен за ремонт. Максималната скорост на автомобила възлиза на 120 км/ч, а крейсерската – 70-80 км/ч. Недостига на мощност си личи при изкачвания по големи наклони, изпреварването  е затруднено. Слаб възел е и скоростната кутия. Лесно дефектира механизма за превключване на предавките и лоста често „играе“ из салона. Страдат и лагерите на „опашката„ на скоростната кутия. Докато при Ладите предния мост е „необслужваем“, то при Москвич –ът трябва редовно гресиране. Изобщо в техническо отношение Москвич 2138 е бил достатъчно архаичен още тогава в края на 70-те години. Възниква въпрос обаче, защо се стига до там, че столичния московски автомобилен завод продължава производството на този автомобил чак до 1982 год.? Отговора на този въпрос е вече изключително икономически и партийно-лобистки. Както преди вече е ставало дума (в статията за Москвич 403) в московския завод АЗЛК (МЗМА) се е произвеждал бензинов двигател от така да го наречем един типаж – двигател 408 наследник на двигател 400 – 401 – 402 също произвеждани там, но с различна конструкция на цилиндровата глава, газо-разпределителния механизъм, клапани, бутала и др. Двигателното производство започва още със започване на производството на първия модел Москвич 400 и то с помощта на заводите ЗИС и ГАЗ, защото не е имал нужното оборудване и възможности за самостоятелно производство. Това продължава почти до края на двигателното производство. Например цилиндровия блок се е отливал в ГАЗ. Сглобката, тестването и центровките са ставали в АЗЛК. В основата си обаче двигателя 408 е еволюция на двигателя  400-401. През 1967 год. инженер-конструкторите на завода предлагат изцяло нов двигател 412, който в последствие е монтиран на автомобилите Москвич 412 и ИЖ 412, но този двигател освен единичните опитни образци НИКОГА не е бил произвеждан в московския завод АЗЛК. Неговото производство по поръчение на разните министерства и планови комисии е предадено на Уфимския моторен завод към министерство на отбраната на СССР, който по същество е завод за военна продукция – самолетни двигатели. Така завода в гр.УФА е трябвало освен своята основна продукция да произвежда и двигатели, които обаче не са му приоритетни т.е. от първостепенно значение за неговия икономически план. Тези двигатели е трябвало да бъдат монтирани в автомобилите както на московския завод така и на завода в Ижевск. Като брой на общата продукция обаче те са били крайно недостатъчни или с други думи явявали се дефицитна стока. За промяна на плана в производството и дума не е можело да става, защото това е било допълнително перо в плана за донатоварване на производствения капацитет на завода, а не основно производство. Така се явяват две, а дори три противоречия. Първото е, че инженерно-конструкторските кадри са извън производствения процес, те са в АЗЛК към МИНАВТОРПОМ, а двигателя се произвежда в друг завод и то към военното министерство. Поради това изменения и усъвършенствания не са могли да се въвеждат в конструкцията на този двигател и изобщо да се влияе на неговото производство – кой ще слуша разни хора подчинени изобщо на други ведомства. Второто противоречие е и факта, че в условията на планова икономика и точно определен стопанско-икономически план накрая се формират дефицити. Московския завод може да произведе и произвежда повече автомобили и Уфимския завод не може да обезпечи негова и тази на Ижевския завод продукция с двигатели. Не произвежда достатъчен брой двигатели, а да се увеличи броя произведени двигатели, би нарушило основното производство на Уфимския завод. Последното не трябвало да се допуска и проблема е решен революционно. Тъй като в АЗЛК вече има наложено двигателно производство, то при и без това големия дефицит на автомобили в СССР, а и в източния блок, решават в реновирана каросерия да слагат все същия добре познат стар мотор 408. Така се явява на бял свят Москвич 408 в нови дрехи под названието 2138. Произвежда се от 1976 год. до първото полугодие на 1982 год., когато поради влошени икономически показатели на завода е снет от производство, но за сметка на намаляване на броя на произведените автомобили общо от АЗЛК. По ирония на съдбата от тук насетне започва и бавния и дълъг край на завода. Третото противоречие е, че Москвич 408 също като Москвич 403 е само “преходен„ модел т.е. още при неговото проектиране е заложена идеята за изцяло нов двигател в новата каросерия и когато в 1967 год. започва производството на Москвич 412, модела 408 е трябвало да бъде спрян от производство. По гореописаните причини това не става и той остава като основен модел на завода още дълго време. Двигателното производство в АЗЛК не спира в 1982 год. когато модела 2138 е снет от производство, напротив двигателите от модела 408 се произвеждат плътно до 1988 год. и се продават като резервна част, а също се влагат във мобилни агрегати за нуждите на военните. Може ли да се твърди обаче, че автомобилите Москвич 2138 са  лоши или отстъпват по нещо на своите съвременници? Всекиму според вкуса който има, но тези автомобили също имат своите почитатели. Предпочитани са били предимно в селските местности, там където пътищата са били по-лоши, не е имало авторемонтни работилници, не е имало достатъчно качествени гориво-смазочни материали. Москвич 2138 е предназначен за автолюбители предпочитащи по спокойното управление, които умеят да вникват в душата на своя автомобил и за тях той не е само купчина желязо. Автомобила безспорно изисква внимание и грижи, които да речем един съвременен автомобил не би изисквал. На фона на продукцията на ВАЗ и ГАЗ той отстъпва по динамика – бързина, мощност. Има си обаче и своите предимства – седлата, волана и педалите са по- удобни от тези във ВАЗ, ергономиката и удобството на шофьора е по-добро, багажника е по-голям, по товароподемен е, по устойчив във завоите и задницата не „подскача“ както при Лада, въпреки че се наклонява силно. В сравнение с ЛАДА е по проходим и по-товароподемен, издържа на доста по-груба експлоатация, въпреки по-малкия ресурс главно на двигателя и скоростната кутия. Двигателя разбира се има ресурс от 120 000 км до основен ремонт по заводски предписания, но не са редки случаите на многократно по-голям изминат ресурс от автомобили достатъчно професионално обгрижвани от своите собственици. Каросерията е по издръжлива и дълговечна спрямо тази на ВАЗ, поради по плътната и дебела на места ламарина. Доста по-лесна е за ремонт и замяна на нейни части. Москвич 2138 издържа на доста по-утежнени условия на експлоатация. За това спомага масления радиатор включен в системата на мазане на двигателя и двойното филтриране на маслото, което при другите автомобили от това време е голяма рядкост ако изобщо го има.  Автомобила Москвич 2138 заема достойно своето място и има своите почитатели, които може да не са много, но все пак ги има. Този автомобил е от последните истински автомобили произведени от желязо, а не от пластмаса и достойно изпълнява своето предназначение да превози хора и товари от точка А до точка Б и при по-утежнени условия. Сега такива автомобили не се произвеждат! Сега се произвеждат пластмасови опаковки целящи да задоволят „високите потребителски изисквания“ на разнежените джендърски потребители. Отдавна не се произвеждат истински автомобили, но и няма истински шофьори. В този свят всичко е изкуствено вече, дори хората в техните отношения са изкуствени, но все пак спомените остават.

На добър път на останалите макар и малко автомобили МОСКВИЧ 2138!

 

П.С. В много страни както на изток така и на запад определени модели автомобили са произвеждани за доста дълъг период от време. Това са УАЗ 469 и 452 в Русия които и до ден днешен се произвеждат, Фолксваген „Костенурка“ произвеждан в Бразилия и Мексико, Ситроен 2 ЦВ, Рено 4, Пежо 204 в Иран и т.н. Това е така поради доказаните качества на тези машини и невъзможността да бъдат заменени. Разбира се напредъка не може да бъде спрян, но когато този напредък е правилен и се прави с цел подобряване на определени качества – проходимост, здравина, ремонтопригодност, икономичност, чистота. За съжаление днес това не се прави. Произвеждат се машини предимно лъскави на външен вид, комфортни, бързи, компютъризирани, но абсолютно неремонтопригодни, негодни за експлоатация в реални утежнени условия (както по разбити пътища на село така и в града), не издържат на работа с лоши гориво-смазочни материали, не търпят лоша експлоатация и евтин ремонт. Поради това и производството на определени машини се е налагало за по-дълъг период от време и все още се срещат стари автомобили в движение. За съжаление монополите и глобализацията завладяха и автомобилната промишленост и тенденциите в автопроизводството стават все по-лоши. За много пари се купуват лъскави „спортни„ опаковки, които издържат 5-10 години и след това излизат от употреба. Това би било добре ако можеше всеки да сменя колата си на 5 години, но за съжаление живеем в свят с ограничени ресурси и един ден това ще ни доведе до сигурна катастрофа. Затова ние ценим здравите, прости, вярно не много удобни но истински автомобили като Москвич 2138.