Бял спомен

 Днес е празник хем на виното , хем на влюбените-добро съчетание ,едното не изключва другото. Развълнувах се рано като видях няколко снимки от Неделино покрито със свеж пухкав сняг. И веднага изплуваха спомените като дете ,когато навсякъде беше валяло обилно и ние излизахме да се пързаляме. А тогава имахме саморъчно направени шейни, сковани от дъски , някои по големи батковци имаха ски , но изработени на ръка, технологията не я знаех, само бях дочувал- акациеви рендосани дъски, заоблени в горната си част и изкривени навътре ,като за се огънат потапяни във вряла вода за да е възможно закривяването при върховете на ските, а за захващане на ходилото към ската се използваше закован груб гумен ремък. Звучи примитивно, но определено подсказка за небивали приключения. Разбира се ,най разпространеното средство за пързаляне беше найлонът, а него го имаше в изобилие по всички къщи ,защото се използваше за завиване на агжаци/лехи/ за тютюн, сушилни. А и беше просто използването му-сядаш върху му и -вардаааа надолу по стръмното. и бая си беше скорост с него, е малко след това и от студа и от натъртванията леко понаболяваха задните бузки. но всичко си беше в реда на нещата.

Леко така в това време около 10-11 часа се измъквах, за такива неща не се питаха родителите ни, предстои игра- кой ще ти пита. А как сме били облечени ли, е как майките ни можеха да плетът-вълнени чорапи още по дебели фанели, добре бяхме екипирани експедицията на Амундсен ряпа да яде. Леко, внимателно навън ,разбира се с найлон под ръка ,по улицата нагоре , Перченоската киприя и нагоре смело към Бабаческа бърчина .Обичах този участък, защото беше стръмен и сравнително дълъг, изкачването си заслужаваше, спускането беше по дълго. Една част беше малко извън града ,но често влизахме и по пътя ,който използваха тукашните хора да се прибират по къщите си. Учудвах се тогава защо по възрастните ни гледаха така изпод вежди , а от време на време ни овикваха.

По късно като по наброих години ,вече се досещах защо, не беше заради глъчката ,която се чуваше в квартала, а заради поледицата след нас ,която оставяхме и хората трудно ходеха по леда. За това на другия ден пързалката беше покрита с пепел, така нашите хора донякъде намаляваха хлъзгащия ефект на леда. Във връзка с това се сещам , че неделинци имаме израз ,който е уникален за падане ,той си е наш диалект:

-Ле, асой лейким как са измяшка ей тям!

За да е по интересно за тези ,които не го разбират ще се опитам да го преведа по няколко начина:

1.Виж ,този обаче как падна лошо там! /да речем ,че това е на книжовен съвременен език/

2.Виж майна тоя как са лепна кат талпа! / пловдивски жаргон/

3.Виж брато тоз как се простана там! / софйско-градски предполагам/

4.Въй,въй виж оня как са лепна там! /вероятно бургаски/

5.Вижте, лошо е паднал, но без никакви фрактури и няма външни наранявания! /лекарска интерпретация след инцидента/

Знам ,че тази фраза я знае и един мой приятел французин женен за неделинка. Веднъж му се обаждам и преди това беше вършил нещо по апартамента си на морето .Той освен родния си език знае и немски, но хубавото е, че е научил и неделински.

Както си говорехме на английски , изведнъж докато ми разправя какво е вършил изрече:

-Как са измяшах ейтюва! /как паднах лошо тука?

Започнах да се смея искрено и целия ден ми беше приятно - той французина ми каза на чист неделински, и то във формата на шега помежду ни.

И така в късния обяд се прибирах у дома мокър, почервенял от студ, затопляйки ръцете си до горещата печка върху, която вече бяха готови мамините сърми. Тя ме изглежда сериозно, защото се притеснява да не съм настинал, но усещах че е , просто тя е щастлива ,защото аз бях измръзнало мокър щастлив .Всеки от нас има своята пързалка -кой като мен Бабачева бърчина , други на Деделянска, кой на Курбанще, Зикобърце, а и вие добавете още къде ли не !

Aлександър Чандъров