По време на блокадата евакуирали малкото момиченце от Ленинград. Наричали я Леночка. Фамилията си забравила, защото била много мъничка и измъчена. Тя изгубила цялото си семейство: майка си, баба си и голямото си братче…
А нея я намерила специална бригада от изтощени момичета – по време на страшната блокадна зима ходели по апартаментите и търсели деца, чийто родители са загинали, или умирали.
И ето, намерили Леночка и я евакуирали. Тя не помнела как возели децата в камион, който се пързалял по леда. Не помнела и как е попаднала в детския дом – толкова мъничка била. Като изтощено гномче с голяма глава и тънка шийка…
И тя вече не искала да се храни. Това се случва при мускулна дистрофия. Тя лежала в постелята си, или седяла на столче до печката. Греела се. И мълчала. Мислили, че Леночка ще умре. Много евакуирани деца вече умрели от силно изтощение като нямали сили да се хранят и да живеят. И да играят. И да дишат…
Но един ден еднокракият огняр, фронтовакът чичо Коля, на около двадесет години, навил от стара кърпа кукла. Някак разрязал, загънал, зашил и се получила грозна кукла. С химически молив нарисувал очички, устнички. И завъртулка за носле.
Дал кукличката на Леночка и й казал много сериозно: „Ти, Леночка, люлей куклата. Учи я добре да се храни. Сега ти си й майка. И се грижи за нея по-добре. Виж каква е болнава и такава слабичка. Даже не плаче!”…
И тази Леночка се вкопчила в куклата и я притиснала до себе си. Започнала да я люлее и да милва тънките ръчички. За обед хранила куклата с каша, шепнела й нещо ласкаво. И сама хапнала каша и залъче хляб. При евакуацията нямало разнообразие…
…Момиченцето оживяло. Защото тя не трябвало да умира: трябвало да се грижи за куклата, разбирате ли.
КОГАТО ИМА ЗА КОГО ДА СЕ ГРИЖИШ - ТОВА Е ОГРОМНА СИЛА ЗА НЯКОИ ХОРА.
За такива, като това момиченце. Което, когато пораснало, станало медицинска сестра и живяла дълги години. И ръцете й били винаги заети. А сърцето – пълно.
Малко материали могат да се докоснат до нас, но този е просто великолепен. С поздравления към неоскотелите от власт и жажда за пари, заобикалящи ме приятели. Благодаря ви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар