СЪН С МРАЧНИ МОТИВИ

 

Сънувах интересен сън:

Съня беше дълъг, но си спомням последната една трета някъде и тя беше следната:

У нас влиза крадец - сега по празниците. Млад мъж. И в същият момент се прибираме със сестрата, зетя и майка. И аз го усетих първи и викам на зетя:

-Крадец! Дръж го! -той го хвана, или аз, но си спомням, че за боя той се намеси и ми пречеше да удрям добре. Но по едно време го избутах, хванах го да го бия и го хвърлих крадеца към стената и той сякаш остана без глава и изчезна. Тръгнах да го търся, а сестрата ми дава някакъв квадратен медальон от разделени пластини и гледам пъха хлебарки между пластините и ми казва, че ще ми помогнат в търсенето. Аз взех да ги вадя и хвърлям в мивката.

След което се пренесохме на някакъв купон, в някаква полуподземна зала. Постепенно се напълни с хора, а аз се оказах по средата. Но залата бе разделена с две срещуположни но успоредни еднометрови стени, който свършваха в средата, образувайки вход. От навалицата се качих на ъгъла на стената, за да виждам по-добре големият екран в дъното, на който даваха интересен мач, като от месно дерби.

След като свърши, аз излязох от залата на улицата и се озовах на високо място в края на града. Там сякаш бяха преместили хрампаметника "Александър Невски" (определено го бяха преместили от центъра). Беше все така голям, но мрачен. Влезнах вътре - беше почти непрогледно. Тук там от някой отвор влизаше слаба светлина. Вървях към другия край. Усещах, че има хора, който извършват някаква дейност вътре, но в мрака. Като да местят мебели, като пейки. Стигнах едно квадратно предверие, което бе малко по-добре осветено и широко по 5 метра от двете страни от вратата, през която влязох от централната част. От ляво имаше дървена витрина чак до тавана с дърворезба старинна, а вътре имаше разни артефакти на всеки рафт подредени, но не разпознах някой конкретен.

А, от дясно беше стена с големи прозорци, който бяха разделени с  матирани квадрати по една педя. Там в стената имаше 3 метрова масивна двукрила дървена врата, която бе леко открехната. 

Излязох от нея и гледам спрял бус и работници товарят мебели. Доближих се до една по-възрастна жена, която оглеждаше един стол и попитах дали имат нужда от помощ, но бях с нови дрехи и по-скоро го направих от учтивост. Тя ми каза, че има и да се пренасяли едни столове. Приех задачата неловко, но на бързо отнесох 2 стола и работата свърши. След което ме поканиха на една маса да седнем да пийнем по нещо. Беше нещо като малко кафе до Хрампаметника. Стоях седнал до млада жена, която бе леко мургава с остър нос. И разговарях с нея. И аз  я питам дали има още работа. Тя ми отговори, че трябва да се натоварят още 200 стола, но трябва да се отиде... чак в Грозни. И аз казвам, че е много далече, а тя отговаря, че ще ходят за втори път. Попитах я колко човека ще са, а тя ми отговори, че ще са по-малко от първият път. Аз се колебаех дали да отида с тях и й казах, че не съм бил в Грозни и че ще ми е интересно, като на екскурзия. Но като премислих се отказах и станах да си ходя. А на съседната маса, която бе зад мен гледам седнали колеги от университета. От към мен седеше Павката от Велинград. Поздравих ги и седнах на празният стол до него. Усетих, че част от колегите там на масата го приеха с неприязън. Павката се беше облякъл като някакъв индиец, със златни ланци на врата, гривни на китките и от носът му висеше в дъга извито златно закачено синджирче. Другите бяха облечени нормално. И аз, както е обичайно за мен го попитах със сарказъм, какво се е облякъл кат някой махараджа? Той изломоти нещо високомерно, но не да се защитава, а нещо от рода на видиш ли не е била моя работа да го съдя как се обличал. Стана и си тръгна. С него станаха и половината колеги на масата, сякаш в негова подкрепа и си тръгнаха. Около мен всички колеги си тръгнаха, а на масата останаха тук там от колегите, които бяха отдалечени от мен и не можех да ги разпозная. Не се заговорих с никой от тях и така свърши сънят