Наскоро – през месец ноември 2022 год., в Москва, на завода в който до скоро се произвеждаха модели на френския автогигант Рено започна сглобяването на автомобили с търговската марка Москвич 3. В нашите родни медии излезе оскъдна информация за това, но все пак чрез интернет човек може да получи и по-подробна информация и от рускоезични източници. По официални данни този нов автомобил се сглобява от готови агрегати доставени от Китай. Освен това трябва да кажем, че машинокомплектите идват в почти така да се каже полу готов вид – салона на автомобила, двигателя, ходовата част са вече сглобени в Китай. Ясно е че модела е изцяло китайски – автомобил базиран на платформата JAC. В действителност само марката Москвич 3 е руска, всичко друго е китайско. Тук възвиква един въпрос, а защо именно Москвич и то 3. Според руските специалисти занимаващи се с това начинание новият москвич е три, защото принадлежи към категория В+ на стандартите, а именно нещо средно между малолитражен и среднолитражен автомобил по старите стандарти. (стандарт А – 1 микролитражен; стандарт В – 2 малолитражен; стадарт В+ - 3 средно м/у малолитражен и среднолитражен). Така на руския автомобилен пазар се появява нов автомобил имащ претенции да носи наименованието Москвич. С цел запълване на пазарната ниша и с логистичната и техническа помощ на специалистите от автозавод КАМАЗ е решено в гр. Москва на площадката за сглобяване на автомобили бивша собственост на френския автоконцерн Рено да се сглобява нов автомобил под марката Москвич. Но в действителност може ли това да бъде съживяване на вече мъртвата марка автомобили от миналото? Може ли това китайско творение да бъде продължение на автомобилите произвеждани в московския завод за малолитражни автомобили? На тези въпроси ще направим опит да дадем отговор тук. Все пак Рено не произвеждаше автомобили под тази марка.
Заводът в Москва е започнал работа през 1930 година под името „Государственный автосборочный завод имени Коммунистического интернационала молодёжи“ (КИМ). Първите 3 години там се сглобяват леки и товарни автомобили, съответно Форд-А и Форд-АА. През 1933 г. заводът става филиал на ГАЗ и започва сглобяване на автомобили ГАЗ-А и ГАЗ-АА. В 1939 г. заводът става самостоятелна част в Глававтопром, и получава название „Московский автомобильный завод имени КИМ“. По онова време специално за мощностите на завода се разработва малолитражният автомобил КИМ-10. Този модел е разработен от цял екип конструктори на базата на Форд модел Префект. Производството на този модел започва през 1940 година. Паралелно са разработени и модификации КИМ-10-51 – с две врати и КИМ-10-52 – с 4 врати, но започва Втората световна война и заводът бива преориентиран за военно производство.
След втората световна война през май 1945 година е прието постановление от Съвета на народните комисари на СССР за строителство на автозавод за малолитражни автомобили „Москвич“. Заводът е преименуван в „Завод малолитражных автомобилей“ (ЗМА), впоследствие – на „Московский завод малолитражных автомобилей“ (МЗМА). В този завод се произвеждат 5 поколения автомобили „Москвич“. През 1947 г. започва производството на модела Москвич 400, базиран на Опел Кадет като тук възниква спор доколко е било използвано трофейното оборудване и до колко всичко е било изграждано на ново. Твърди се в едни източници, че от Германия като репарации е била демонтирана и пренесена в Москва цялата поточна линия на заводите Опел в Рюселсхайм. Възниква обаче следното противоречие – какво са пренесли руснаците в Москва като заводите в Рюселсхайм, където е произвеждан този модел са разрушени от бомбандировки на англичаните. По сетне възниква мнението, че не били поточните линии от Рюселсхайм, а били тези от заводите в Браднбург (западна спекулация). В същото време Андрей Андронов – главен конструктор на МЗМА от 1946 год. до 70-те години на 20 век твърди в своите мемоари, че всичко е изработвано на ново - от трофейни автомобили са снемани размери, правени чертежи, на ново изготвяни технологии и с помоща на автозаводите ЗИС и Газ е запуснат модела М-ч 400. Има и още една хипотеза – че действително документацията за производството на автомобила е наново изработвана от конструкторското бюро на завода и с помоща и съдействието на съвместни германо-съветски конструкторски бюра (СВАГ) в източната, съветска зона на Германия. Разбира се последните две хипотези са най-вероятни поради простия факт, че някои възли и агрегати на автомобила са произвеждани с помоща на упоменатите по-горе заводи ГАЗ на първо място и ЗИС. Например – отливането на цилиндровите блокове на двигателите за Москвич от модел 400 та до модел 408 (разбирай включително и 2138) е извъшвано в ГАЗ. Дори на цилиндровите блокове има щампа ГАЗ. Водната помпа, джантите на колета и ред други възли също са произвеждани в ГАЗ. Къде тогава е това обурудване внесено като репарации от Германия? И да е имало такова нещо, то то е било непълно и не изцяло функционално и позволяващо производство от А до Я на този автомобил. Важното е и друго – автомобилите Опел са разработвани с помоща на американците поради това, че Опел е собственост на Дженеръл Мотърс – Детройт Сащ. Цялата конструкторска документация е била в Детройт. В Германия и да е имало нещо то не е оцеляло, поради бомбандировките. До колко в Брандербург е имало оцеляла документация е въпрос който е отворен и доста спорен. Така, че руснаците е трябвало да разработват всичко на ново, а това не е просто нещо. Въпроса не е само в това да се снемат един размери на едни детайли и да се начертаят, а трябва да се даде и начина на изработка т.е. технологията за изработка на всеки един детайл, материалите от които да се изработят тези детайли и най-важното качествата на тези материали. Не е все едно от какава стомана или чугун или алуминий е отлят например цибиндровия блок. Важно е марката на стоманата, сътоношението на премесите от желязо, кобалт, никел и т.н., темпертурата на леене, закалка и др. за да се получи накрая готов продукт що годе годен за нещо. Всичкото това е стояло като проблем пред конструкторите от московския автозавод и в частност пред Андрей Андронов. И те са ги решили при това в най-кратки срокове, при това в изключително трудни условия на разрушенията и недостига на суровини след войната. Но важното е, че са ги решили и за периода от 1945 год до 1947 год. вече има наложен готов автомобил за прозиводство макар и взаимстван от Опел Кадет. От там на татък всички следващи модели са разработка на самия завод – конструкторите, технолозите и работниците на Москвич. И за това тези автомобили с право могат да бъдат наречени Отечествени, както и ги наричат самите руснаци. За тях това са отечествени автомобили, защото най-малкото макар и взаимствани, са разработени от местни конструктори и технолози за местните руски условия, а не просто взети и включени в производството без никакви промени. Може Москвич 400 да е точно копие на Опел Кадет К38, но през 1951 год. излиза Москвич 401, който макар и на същата основа има редица подобрения и изменения вече в местни условия.
Да дадем и друг пример – Горкиевския автомобилен завод на името на Вячеслав Молотов е запуснат в експлоатация през 1932 год., с помоща на Хенри Форд и започва да произвежда точно автомобила Форд А и Форд АА без изменения. Оказва се обаче, че за местните условия тези автомобили – лек Форд А и товарен Форд АА не са годни, чупят се бързо. Затова през 1936 год под ръковството на Андрей Липагрт новия модел Форд В8 е преработен изцяло и завода започва да произвежда Газ М1, която само външно наподобява Форд В8. Конструкцията вече е отечествена разработена от групата конструктори под ръководството на Липгарт в завода ГАЗ им. Молотова. Същото важи и за автомобилите Ваз произвеждани доста по-късно в началото на 70 – те години. На пръв поглед ВАЗ 2101 – Жигули е точно копие на Фиат 124 по лиценз, но на практика това са два коренно различни автомобила имащи само общ външен вид. Жигулито е разработено съвместно с италианците, но под руски условия и с руски конструктори и технолози. Да не говорим за Газ М20 Победа, която си е изцяло руска разработка, ЗАЗ 965, 968, всички последващи модели Москвич след 400 – 401. И тук някои ще възразят и ще кажат, че това са пълни глупости и че всички модели и марки автомобили произвеждани в СССР са копие на други западни. Разбира се това не може да бъде така. Само защото има взаимствани технически решения и външни дизайнерски оформления не значи че руснаците видите ли всичко са копирали точ в точ. Както беше писано по-горе дори Ваз 2101 който е лицензионен модел има малко общо с ФИАТ 124 и погледнато технически това са два коренно различни автомобила. Същото важи и за автомобилите Москвич. От модела 401 на там всички произвеждани в МЗМА (по-късно АЗЛК) са напъно самостойно разработени автомобили, та дори и последния модел Москвич 2141 или по-известен с името Алеко, въпреки общоприетото мнение че е копие на Симка. Тя е взета за основа, като концепция и идея за автомобил, но само до там. Всеки който твърди противното или е пълен лаик и не разбира или изповядва лъжливата и неверна западна идеология, че руснаците не могат да произвеждат автомобили, а само копират. Това разбира се е част от западната пропаганда и ширещата се повсеместно русофобия в последните 30-40 години – още от времето на горбачовската перестройка. Не са малко хората дори в самата Русия които плюят по този начин отечествените, руски автомобили. Това обаче не е така и който не вярва нека вземе да речем една част от Москвич и да я вложи в БМВ или Опел, или пък да вземе една част от Лада и да я вложи във Фиат без да преправя или променя нещо. Просто да вземе например бутала, колянов вал, водна помпа или цял двигател, скоростна кутия и да ги монтира. Естествено, че при проектирането на автомобилите си руснаците са взаимствали дадени идеи, дадени решения или агрегати, но са ги променяли така ,че да бъдат годни за местните условия. За това и тяхното автомобилостроене е специфично. Може да речем, Зис 110 да прилича на американските Пакард, но само външо, а технически това са два съвсем различни автомобила. Същото е и с Чайка и с Лада. Запорожецът, Москвича, Волгата, Победата са съвсем самостойно проектирани и произведени автомобили и това, че чисто на просто външно наподобяват по дизайн и оформление други западни аналози автомобили, не значи, че са копирани и то не е така поради самия факт, че нищо от тези автомибили като части и агрегати не е точно копие. Всичко извън това твърдение е голословна лъжа, грозна пропаганда или пълна глупост породена от безкритично приемане на лъжливите твърдения на незнаещи или умишлено подлъгващи хора.
Друго нещо което трябва да се отбележи тук във връзка с това е, че на днешно време с т.нар. глобализация в обществения, социалния, икономическия и техническия сектор на живота самото автомобилостроене се измени. По-точно измени се неговата природа – то деградира. Произвеждат се пластмасови автомобили със сходен дори еднакъв дизайн, напълно еднакви технически – с еднакви двигатели, ходова част, шасита, но с различни емблеми. Така, че вече кой от кого копира е доста спорен въпрос, още повече, че се оказа, че вече дори престижни марки автомобили се прозивеждат в Китай във вид на части, транспортират се в Европа и се сглобяват като произведени так, което е лъжа. При производството се набляга на разните екстри и глезотийки и на спортния характер на машините, като напълно се пренеберегва основното предназначение на автомобила – да се стигне от точка А до точка Б. Производството е такова, че да се задоволят капризите на потребителя като основната цел е изпразване на неговия джоб, колкото се може повече, за сметка на вложените материали. Днес автомобилите са основно пластмаса и електроника. Произвеждат автомобили с мощни, форсирани двигатели позволяващи развиването на високи скорости, без да се отчитат конкретните условия. Например в Германия, където разстоянията са големи, може и сигурно трябва да има мощни, бързоходни автомобили за по-дълъг път, но да речем у нас в България, където разстоянията са малки (до 600-700 км от граница до граница), пътните условия са лоши, релефа е планински, култура на шофиране липсва изцяло, не е необходимо да има мощни, бързоходни автомобили със спортен характер. Тук са нужни други автомобили отговарящи на местните условия на експлоатация и поддържка. Все пак и чисто икономически ние сме по-бедни от западняците и културата ни е друга и характера ни е друг и условията ни са други. Днес като че ли тези особености и различия не се взимат при производството и проектирането на автомобилите. В тази връзка автомобила Москвич 3 не прави изключение. Разбира се някои ще възразят, че видите ли по същия начин е започнала историята на Московския завод за Малолитражни автомобили в 1945 год., че не е лошо това, че сега започна производството на този автомобил. Тук идва момента да отговорим на основния въпрос – първо Москвич 3 отечествен, народен автомобил ли е? Естествено, че това не е отечествен автомобил, и не може да бъде, той дори не може да се впише в графата народен автомобил. Тези понятия днес вече са загубили своя смисъл, а като че ли и самите руснаци са ги по изхвърлили от употреба. Тогава защо днес когато властите са решили да възродят марката Москвич, не възродят и това понятие отечествен, народен автомобил на Русия? Нали замисъла през 1945 год на Сталин и неговите сътрудници е бил такъв – в столичиния автозавод да се произвежда автомобил предназначен за широките народни маси т.е. народен, отечествен автомобил. И Москвич до 2001 год. беше именно това – отечествен народен автомобил, въпреки споровете в самата Русия дали ВАЗ, дали ЗАЗ или Москвич се борят за първо място на званието народен автомобил на СССР. Все пак и трите марки малко или много са народни и предназначени за широките маси, докато Волгата е среден клас по-представителен и престижен автомобил. Важно е да се отбележи, че края на автозавода Москвич дойде тогава когато се спря производството на т.нар. народна продукция и се наблегна на среднопредставителните модели каквито никога не станаха от типа на Москвич модели - Юрий Дологрукий, Калита и т.н. Те не бяха народни, но не станаха и представителни среден клас, защото нямаше как да използват платформата на АЗЛК 2141, и да предложат нещо от по-висок клас, още повече, че и икономическото положение тогава беше лошо. Просто завода трябваше да изпълнява своето предназначение – да произвежда автомобили за широките народни маси, което е и негова задача от създаването му. Можеше да разшири производството, да внедри нови модели, но тъмните 90-те години и продажниците и предателите във управлението на Русия и градските власти на Москва тогава решиха да загробят този завод. Получи се така, че в Руската федерация този завод първи измежду другите автозаводи затвори врати. Лужков и Елцин свършиха своята работа. С краха на СССР, дойде и краха на Москвич. Борбата с комунизма беше всъщност борба с Отечеството, Родината както в Русия така и у нас в България. Рушенето на комунизма беше всъщност рушене и на Родината и тук има нещо символно в това – Москвич преведено буквално означава гражданин на Москва – символ на Русия. Не случайно за нас руснаците са и московци. Разрушиха СССР и сякаш като че ли с това искаха да унищожат и самата историческа Русия и разрушиха Москвич – гражданина на москва и цяла Русия. Погледнато от духовно гледище на метаисторията това е удар по народа, по самия обикновен руски човек. Много хора могат да възразят, казвайки че е вредно и не е необходимо да се прави такава връзка, че машините са си машини, а хората - хора. Ще кажат, че завода е произвеждал боклуци, дори тогава в миналото продукцията му била некачествена, изостанала дори на фона на ВАЗ. Че е имало проблеми с производството и качеството това е така, че моделите в производство са били остарели и това е така, но все пак това са били поправими неща и е можело да не се стига до там да затваря завода. Автомобила Москвич колкото и некачествен да беше в края на неговото произдство беше произвеждан от руския човек и поне у нас в България символизираше руския човек. Този автомобил имаше руска душа – едни го ненавиждаха както у нас така и в самата му родина, но други го боготворяха. Можело е с налични сили и средства поне да се подобри качеството, да се обновят моделите и да се предложат автомобили - нови за бедните слоеве от населението, както например направиха във ВАЗ и ИЖ. Разбира се в името на далаверите и обогатяването, и прекланянето пред запада всичко това беше умишлено унищожено. То беше ликвидирано и по една друга причина – хибридната война на запада срещу Русия и славянството – да се смачка и унищожи всичко руско, славянско. Да се покаже колко е лошо, некачествено, изостанало и варварско всичко, колко е просто и изостанало, без в същото време да се влагат средства, труд, усилия, то да се модернизира, развива и усъвършенства. Затова удара по комунизма не беше нищо друго освен удар по Родина и Отечеството както в Русия така и у нас в България. Това беше една хибридна война която и днес се води и премина и в гореща фаза, целяща да унищожи всичко славянско. Завода Москвич днес е мъртъв, марката също, а тези автомобили, които се сглобяват в Москва сега са просто жалък опит да се възроди нещо което е унищожено с унищожаването на Съюза, да не говорим че е вероятно и поредната афера и престъпна схема. Ние българите имаме печален опит с китайските автомобили Greatwall сглобявани на същия принцип в Ловеч, като се оказаха абсолютно ненужни и за които нямаше пазар и всичко скоропостижно умря. Същото може би ще стане и с този автомобил, нищо че зад неговото производство стои Камаз, като технически сътрудник и китайците като основен производител. Въпроса тук е друг. Как така в 1945-1947 год. наложиха от нула самостоятелно производство до последния винт и то след колосална разрушителна война, в условия на недоимък, разруха, и вражедбна обстановка, а сега не могат? Защо при положение, че руснаците имат цял автомобилен институт в лицето на - Государственный научный центр Российской Федерации Федеральное государственное унитарное предприятие «Центра́льный нау́чно-иссле́довательский автомоби́льный и автомото́рный институ́т „НАМИ“» (ГНЦ РФ ФГУП «НАМИ») — ведущая научная организация Российской Федерации в области развития автомобилестроения – не могат да предоставят своя собствена разработка, конструкция на автомобил отговарящ на руските потребности? Защо па макар и с помоща на другите автомобилни заводи не развият собствено производство, дори за това да трябва технологично време от 4-5 години? Нима не могат Заволожския, Уляновския, Ярославския моторни заводи да произведат двигател за един бъдещ народен Москвич? Нима Камаз и Газ не могат да подпомогнат производството на бъдещия Москвич с отделни възли, детайли и агрегати родно, отечествено производство? Нима не може макар и по-проста, по-стара но родна конструкция автомобил да бъде запусната в производство и постепено в самия процес на произвеждане да се усъвършенства както е било в миналото така, че по този начин да се стимулира местната икономика и производство, та трябва да се наливат пари в китайската икомика, което си е чисто вредителство. Сега за разлика от 1945 год. има база, има върху какво да стъпи едно бъдещо произдство, има заводи доставчици на части. Ето защо този Москвич 3, който се сглобява сега не е нито народен, нито отечествен, нито руски автомобил, а е поредната глупост, престъпление и жалък опит да се възроди славната марка, но по напълно погрешен начин. Това по-скоро ще доведе до нова катастрофа, защото на руския шофьор му е нужен руски автомобил, отговарящ на нуждите за експлоятация в руски условия от -40 градуса в крайния север до +40 в средноазиатския юг и пустините на Казахстан; от бездорожието в Сибир до магистралата Москва – Санкт Петербург; така, че да може да се поправя с ключ 14, отвертка, клещи и чук. Това са истински автомобили, за истински хора, а не китайски глезотийки за евроджендъри. За това този автомобил е едно мъртвородено изчадие, защото няма нищо руско в него, защото не е плод на руската научна мисъл, не е плод на руската работна ръка. Това е поредния китайски резидент на руска територия и олицетворява немощта, вътрешните противоречия и безпътицата в която се намира в момента самата Русия. Тогава в 1945 год начело на СССР стоеше Сталин, той водеше великия съюз и поради това при него беше възможно в най-кратки срокове да се изпълнят наистина грандиозни задачи. Гениалността на Владимир Илич Ленин се състоеше в това че успя да предотврати разпада и колинизирането на Русия, във 1922 год. той победи в гражданската война и изгони интервентските войски на Англия, САЩ и техните подлоги и създаде основите на червената империя – първата в света държава на работниците и селяните – Съюза на съветските социалистически републики. Тогава започна друга подготовка на запада за война срещу Русия. С изгонването на фининтерна от СССР през 1929 год. и в частност Троцки започна активно финансиране на Германия за война с комунизма, но и с историческа Русия (православие и славянство). Гениалността на Йосиф Сталин беше в това, че пое една изостанала, феодална, аграрна Русия на ралото и я превърна в модерна, промишлена, империя с атомно оръжие способна да овладее дори космоса. Русия и руския народ за втори път платиха цената за тяхното оцеляване с цената на 30 милиона жертви и колосални разрушения в периода на Втората световна, а за тях Велика отечествена война и те победиха.Тогава ги водеше Сталин. И Ленин и Сталин разбираха това и знаеха историческия път на развитие и логиката на обстоятелствата в това развитие и те не се посвениха да платят цената. Те преведоха Русия през ада, но я спасиха. Съвременна Русия трябва първо да се изчисти от вътре и да промени своето консуматорско, западно мислене и да се върне към своите корени, към своята същина и към славянството. За това разбира се трябва да помогнем и ние българите и докато не осъзнаем нашата историческа мисия пред нас самите, пред славянството, пред Русия и света нищо няма да се промени нито за нас, нито за тях. Ние българите сме душата, а те са тялото, което душата обитава. Тогава естественоисторическия процес ще тръгне в своето русло начертано му от Твореца и ще може да възродим както нашето отечество така и Свята Русия и не само. Тогава ще бъде възможно и възраждането на автомобила Москвич като истински народен, отечествен автомобил отговарящ на нашите условия, а не наложен ни от някъде другаде.
В заключение трябва да кажем следното – крастотата на този свят винаги се е състояла в многообразието и различието. Същото важи и за автомобилната техника – има английски автомобили, италиянски, френски, немски, японски, американски, руски и т.н. Всички те изразяват по един или друг начин особеностите на обществата в които те са построени, защото са плод на техническата мисъл и работа на индивидите изграждащи техните общества. Следователно те отговарят по един или друг начин на потребностите на тези общества предявени към тях. Това трябва да бъде така и не може да е по друг начин. Затова за да бъде автомобила Москвич истински отечествен, народен автомобил той трябва да отговаря на потребностите на руското общество и да носи руски дух и да бъде въплъщение на руската техническа мисъл в автомобилостроенето пък дори е да не е толкова съвършен и пълен с екстри. Руския човек е суров и Москвичът трябва да е суров и издръжлив. Дано за в бъдеще да се намерят достатъчно отговорни хора които да разберат това и да спомогнат за производството на руски, истински Москвич, за да може честно и доблестно да носи званието „Гражданин Москвы и Всея России“. Всичко друго е лъжа.
Нашето дело е право – победата ще бъде наша!
С нами БОГ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар