Защо руснаците не се усмихват?

Професор Джоузеф Стернин обяснява това ежедневно неусмихнато поведение с няколко фактора.

1. Усмивката в руското общуване не е сигнал за учтивост. Западните усмивки при поздрав означават чиста учтивост. Такава усмивка в руснаците се нарича "дежурна" и се счита за проява на неискреност, потайност и нежелание да се разкрият истинските чувства. Руската усмивка е признак на лична симпатия, а не на учтивост.

2. Руснаците не се усмихват на непознати. Усмивката в руското общуване е адресирана главно към познати. Ето защо продавачките не се усмихват на клиентите - те не ги познават. Ако купувачът е познат на продавачката, тя определено ще му се усмихне!

3. За руснаците не е типично да отвръщат с усмивка. Ако руснак види непознат да му се усмихва, той несъмнено ще потърси причината за забавлението. Може би имаше нещо в дрехите или прическата му, което накара този човек да се забавлява толкова много.

4. За да се усмихне един руснак, той трябва да има достатъчна причина за това, очевидна за другите. Това дава право на човек да – от гледна точка на другите. В руския език се появи уникална поговорка, която не се среща в други езици: „Смехът без причина е признак на глупак“.

5. Неусмихнатият характер на руския народ (именно неусмихнатият, а не мрачният - руснаците в по-голямата си част са весели, жизнерадостни и остроумни) се подкрепя и от руския фолклор. От речника на Владимир Дал „Притчи на руския народ“: „Шегата не води до добро“, „И смях, и грях“, „Някои смях ехтят с плач“.

6. Не е прието руснаците да се усмихват при изпълнение на служебни задължения. Например митничарите на летищата никога не се усмихват, защото са заети със сериозна работа. Тази характеристика на руската усмивка е уникална.

7. Руската усмивка е предназначена да бъде само искрена, тя се счита за искрен израз на добро настроение или разположение към събеседника.

Така че, ако ви се усмихне чужденец, това нищо не означава, той е научен да се усмихва на всички, а ако руснак се усмихне, това е само защото наистина го иска. — Това важи и за българите или поне за мен със сигурност.