"ИЗГУБЕНИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА"

 АУДИО ФАЙЛОВЕ НА ТЕКСТА👇👇

https://rutube.ru/video/63656eb17fa2d7a285b95e5cfe9ce165/

https://rutube.ru/video/bb3dcfd817a3d47a86a9eaab96842f1e/

https://rutube.ru/video/fa7fd6d84d1b2930f2998c7150234785/

Огромен воден свят. 

Там те бяха се развили постепенно от дребни главоноги до ВЕЛИКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ!

Света им беше изпълнен във флоресцираща светлина. Атмосферата на планетата наситена с инертни газове в досег със слънчевият вятър на тяхната звезда гигант засияваше в пъстри цветове.
Комуникацията им се извършваше със светлинни сигнали, като за тази цел еволюцията ги бе дарила с фотоцити, които оформяха кръгли зони в три редици по техните 9 пипала. Те ги повдигаха, когато искат да кажат нещо на другиго и пипалата започваха да светят в разноцветни кодове, всеки от който значеше конкретно нещо. 

Развивайки се в плътната среда на океана на огромната си водна планета те лесно създадоха технологии, с които се придвижваха. Първоначално това бяха витла с форма на 9 пипала, които бързо се въртяха от електро-флуресцентни двигатели тласкайки корпуса на машината напред. Захранвайки двигателя със светлоний. Този биологичен концентрат, се натрупва в най-долните слоеве на океана, освободен от жизнената дейност на всички негови обитатели. 

В последствие те преминаха на вакумен двигател, който даваше пулсираши тласъци с висока честота, която в задния край изтласкваше водата и караше машината да плува много бързо на пред. 

Накрая техните учени разработиха двигател на базата на светилия, той бе синтезиран като извлек от светлония, подложен на огромно налягане. Като по този начин чистия извлек на светлония образуваше кристали, които светеха с ослепителна светлина. Но, тъй като те бяха образувани във вакумна среда под високо налягане, досегът им с водата ги караше да се разтворят мигновено в нея, йонизирайки я и тя се превръщаше в газ, който се разширяваше и тласкаше техните кораби с голяма скорост. 

Още при вакумният двигател те успяха да излезнат от водната среда и да летят в атмосферата на тяхната планета. Макар и гъста, тя бе по-рядка от плътната океанска вода и в нея вакумният двигател даваше само 30% от своето КПД. Така скоростта на вакумните превозни средства беше три пъти по-ниска отколкото във водата. 
Когато тестваха за първи път йонния двигател работещ на светилий, за да навлязат в атмосферата, те се изтрелваха от водата в небето, но след това падаха във водата, тъй като те нямаха досег с нея във въздуха. За това те добавиха резервоари с вода към своите кораби, които до тогава не им бяха нужни. И заедно с водните дюзи те впръскваха светилий на прах.
Но възникнал бе друг проблем - СВОБОДНОТО ПАДАНЕ!!! Когато им свършеше светилия, или водата и двигателят спираше, корабите им политаха право на долу към океана, от който бяха излетели. Ако пада на машината беше по-нисък от 9 пипала, то проблеми рядко имаше, тъй като кабините в които летяха бяха пълни с естествената им среда - водата. Тогава Октопоките в тях не успяваха да се ударят във визьора. Но, когато пада беше по-голям, то корабите се сплескваха заедно с пилотите им. 
Наложи се да се разработят нови сплави, които увеличиха якостните качества на корпусите им. Някои добавяха компресирани балони, който можеше пилота да пусне ръчно, за да се отворят преди сблъсъка с водата. Но с напредване на сензорната технология те просто добавиха в носовата част на кораба (който винаги поради тежестта си падаше на долу първа) конусни тръби пълни с едри кристали светилий, които го изстрелваха, щом сензорите отчитаха, че носа е на 6 пипала от водна повърхност. Попадането им във водата мигновено създаваше разширение на йонизиран газ, който изтласкваше кораба на горе и по този начин обираше инерцията от падането му. Така той отново се гмуркаше от безопасна височина.

Тяхното слънце, което беше червен мега гигант ясно се виждаше на водосвода. Две от трите луни на тяхната планета също имаха флоресциращи атмосфери и когато слънчевият вятър ги удареше те грейваха като малки лампички в небето. Третата луна я наричаха Черния Мигач. Тя бе с най бърза обиколка около планетата, беше изградена от черни кристали, които когато биваха осветявани под ъгъл от звездата, те отразяваха за кратко светлината като мигач в небето. Тя просто примигваше за момент на небосвода при определена позиция. 

Така не след дълго се намериха луди пипала, луди октопоки, които дръзнаха да се устремят отвъд тяхната атмосфера. Там безтегловността не им направи никакво впечатление, тъй като във водата е почти същото. Разбира се, някои от пилотите, които не бяха съобразителни достатъчно и допуснаха да останат без гориво полетяха в свободния космос, завинаги загубени в него!

Тяхната биология бе устроена така, че дишаха вода и издишаха водород, като кислорода бе част от техните клетъчни структури. Така, че те можеха да издържат дълго с малки количества вода. 

Един ден, един октопок минал близо до подводен вулкан, който спокойно си бълвал лава на дъното на океана и дюзите отделящи светилий, преобразуващи водата в газ се запалили. Това дало огромно ускорение на кораба му, като изминал десет хиляди пипала преди да спре дюзите. След първоначалната уплаха, в която всичките му пипала започнали да светят безразборно думите "ООО СВЕТА ВОДО!"; "ОХ ВОДОЛЕЕ!"; "НЕ, ВОДОЛЕ!"; "СПРИ! ВОДОЛЕ МИЛА!!!" - връщайки обикновеното си самообладание, сметнал че всъщност много му харесало. Той се върнал отново до лавата и повторил опита. Повтарял опита, отново и отново докато не му свършило горивото и не изпратил радио сигнал за бедстващ в океана. 
Така се открил принципа на горене на йонизирания газ. Учените октопоки се захванали за работа и създали система за запалване базирана на електрически заряд, запалващ газта. Вече можело да се придвижва девет пъти по-бързо и по-далече при един и същи разход на гориво. В системата им с 31 планети и безброй луни това дало надежда за тяхното достигане и изследване. Извън светлината на тяхното слънце и някой светещи планетарни и лунни атмосфери вселената, която наблюдавали била обгърната в непрогледен мрак. Нямало други звезди.