Въпроса за придвижването от точка А до точка Б винаги е бил важен и с особена острота пред обикновения човек. Преди 10 ноември автомобила е бил дефицитна стока, чакало се е години, за да се сдобие, да речем едно семейство с нов автомобил марка Ваз, или АЗЛК, ЗАЗ. Сетне поддръжката и частите са съставлявали не по-малък проблем, поради липсата на сервизи и дефицита по магазините. Така, че е било нужно шофьорът да бъде така да го кажем и механик. Но не всеки е могъл да се сдобие с автомобил, затова много хора са предпочитали алтернативния транспорт – мотопед/мотоциклет. Но какво, ако не можем да се сдобием и с мотопед/мотоциклет? Отговор на този въпрос, ще дадем малко по-долу в нашето писание. Днес 30 години след 10 ноември въпроса за автомоблизиацията на населението не е станал по-лек и по- лесен за решаване. Напротив усложни се и то много. Не, че на пазара няма автомобили, точно обратното, автомобили има и то много. Избора е голям – малки, големи, леки, лекотоварни, комбита, микро- и по големи тип бус, пикапи, с висока проходимост и т.н. Проблема е не в това, а във факта, че ние си останахме бедни, с нисък жизнен стандарт, без условия (пътни, технически, сервизни, горива и т.н.) и от там са много малко хората можещи да си позволят лично да закупят за собствено ползване нов автомобил (друг е въпроса, че българина масово кара нови служебни автомобили за лично ползване, но ние този случай не го коментираме). Сега и природата на производство на нова техника се измени. Произвеждат се предимно еднодневки – скъпи лъскави автомобили направени от пластмаса с агресивен външен вид, неиздържащи дълго време на употреба в нашите условия – разбити пътища, нискокачествени масла, горива, гуми, лоша поддръжка или липса на такава. Тези автомобили които се предлагат като нови от магазина не подлежат на ремонт и поддръжка от техния собственик, а изискват само скъпо сервизно обслужване, което както всичко друго е особен род измама и обиране на и без това оскъдните наши пари. Сам човек трудно би поддържал чисто нова кола и с подръчни средства, защото няма никаква налична техническа информация за новите автомобили – книги, списания за тяхното устройство и поддръжка, освен това и частите за всеки нов модел също са дефицитна стока, а не широка потреба, изискват се и доста специфични инструменти за всеки модел поотделно, специфични познания на конкретната конструкция автомобил и технически решения. Да не говорим за разните данъци, такси, винетки, застраховки и недай Боже лизингови вноски правещи ни роби на банките. Пък и самите автомобили като конструкция не са ремонтопригодни по принцип, а камо ли в домашни условия. Изтече ли гаранцията дадена от завода производител, автомобила започва да се чупи защото е произведен и изчислен така, че след определено време и изминат път- натрупана амортизация, неговите възли и агрегати да излизат от строя. Това се прави с икономическа цел – да си купим нов, по “модерен“ и отново да изпразним нашите джобове в полза на едрите капиталисти. Разбира се поради това в последните 20 години пазара на употребявани автомобили от Запада у нас нарасна главоломно и тук се създаде една лавина от нови проблеми. Българина масово се автомобилизира за сметка на изхвърлените от употреба на Запад автомобили. Нашите автомобилни апаши на бързо се усетиха и навнесоха за жълти стотинки автомобилния боклук на Европа и направиха пари. Автомобил за 500 евро от евпропата, у нас го дават за 2500 евро - примерно. Бедния българин разбира се плаща, за да се вози на „нов внос“ – каквото и да значи това понятие.( кой го е въвел ние не знаем, но възниква у нас следния въпрос, а има ли „стар внос“?) Хвали се пред всички с лъскав западен автомобил и си мисли, че е постигнал нещо – кара боклука на Ханс от Берлин примерно и налива пари в скъпи ремонти при съмнителни квартални, гаражни “майстори“ и съмнителни китайски части.
В същото време все повече се усложни екологичния проблем в големите градове. Пренаселеността и тази автомобилизация със стари коли от запад създаде страшна екологична катастрофа в големите градове, особено през зимните месеци. Както знаем през зимата широколистните растения са в покой и няма кой да филтрира въздуха, пък доста се презастрои и много дървета се изсякоха, много зелени площи бяха застроени. Това допълнително утежни и без това тежката екологична обстановка в градовете, като увеличи запрашеността, шума и лиши гражданите от свободно пространство, което вече е заето от многото на брой автомобили. Поради политически и мафиотски причини, електротранспорта се сви така да се каже за сметка на автобусите и маршрутките, а пък задръстванията са вече ежедневие. Говори се за електрически автомобили, но те разбира се не са кой знае колко по екологични от тези с двигатели с вътрешно горене. Това е така, защото ел. Енергията също се произведа от фосилни горива – ТЕЦ, ВЕЦ пък като цяло нарушават водния режим на реките, водят до йонизация на водата и измиране на биологичния живот поради това. Дори самото производство на един елекрически автомобил не е по-чисто от това на един с ДВГ. Не на последно място и електрическите автомобили изискват по-сложна и скъпа мрежа за зареждане, апетитна от друга страна за някои по специфични слоеве от нашето население обитаващо предимно академични квартали като Факултета. Не на последно място по важност е тяхната пазарна цена, която не е във възможностите на редовия човек от народа. Поради всички тези причини на дневен ред, особено в натоварената градска среда, като средство за придвижване от точка А до точка Б, изниква на преден план отново едно позабравено средство, а именно – велосипеда. През последните години това превозно средство излезе отново на мода. Почти няма човек, който да не притежава велосипед, още повече, че дори и нови не са толкова скъпи, разбира се тези за широка употреба. В магазините има огромен избор от марки, типове и видове велосипеди. Тук трябва да отбележим и следния факт: в нашата страна освен тоалетна хартия се произвеждат и велосипеди и трябва да кажем не без гордост, че в Европа заемаме едно от водещите места по производството на велосипеди. Основни фирми за производство са Балканвело, Драг (Веломания), Крос и Спринт.
Велосипеда за който става дума в настоящата статия е производство на софийската фирма “Веломания“ ЕООД, която от 2000 г. и сега упражнява част от своята дейност в проектиране и производство на велосипеди. Моделите които тази фирма предлага са над 60 включително и велосипеди за професионален спорт и колоездене, но ние тук няма да засягаме тези скъпи и специализирани велосипеди. Нито пък тези велосипеди, които са за запалените любители, или професионални колоездачи с по-добри финансови възможности. Разбира се те могат да си позволят да си закупят по луксозен модел, че дори и няколко типа било то шосеен, планински, градски, електрически и т.н. Напротив ние ще разгледаме въпроса от друга гледна точка! А именно – от гледна точка на обикновения човечец живеещ в крайните квартали, със скромни финансови възможности. На който му е нужно превозно средство и то евтино, леко, икономично, което да го превози от точка А до точка Б, като разбира се, се отчете и необходимото качество. Защото на пазара има безброй по-евтини варианти, но не по-качествени. Този велосипед е именно такова средство предназначено за широка употреба от обикновените работни маси. Този велосипед не е специализиран, нито пък е за велосипедни любители от висок клас. Този велосипед е за обикновено ползване в града, или на село, за превоз на един човек плюс товар. Явява се съвременен аналог на популярните преди 10 ноември 1989 година велосипеди Балкан – мъжи 28“, и съветските аналози ММВЗ АИСТ, ХВЗ Украйна, ЗИС/Зил ПРОГРЕС, ЗИЧ, ЗИФ и др. Той е техен достоен заместител, комфортен и лек в управлението. Велосипеда Драг Авеню е построен по класическа схема, двадесет и осем цолов размер в мъжки и женски вариант със стоманена рамка, железни калници, солиден заден багажник, преден и заден фар, предна и задна У-спирачка и най-важното задната главина е с вградени три вътрешни скорости на японската фирма Шимано. Велосипеда е лек, с голям накат, здрави ръчно наплетени капли, позволяващ превозването на 1 човек и товар с общо тегло до 150 кг. Здравата стоманена рамка понася добре ударите възникващи при движение по нашите разбити пътища и поема и по-тежки товари без страх от усукване или пукане, както при алуминиевите, или карбонови рамки. Недостатък е липсата на звънец за предупреждение, светлоотражатели на задния калник и колелата, както и липсата на пружинно окачване на седлото, което иначе е широко и удобно. Волана е ергономичен, с удобни дръжки и най-важното позволява управлението на велосипеда да става с изправен гръб. Което от медицинска гледна точка е цяло богатство, особено за хора с гръбначни изкривявания. Багажника, който е монтиран отзад е достатъчно солиден и позволява, и по-сериозно натоварване. Превключването на вътрешните скорости е леко и плавно, разбира се при съблюдаване на правилото - когато се преминава от една на друга предавка, да не се оказва натиск върху педалите. Скоростите са вътрешни което е едно огромно предимство, защото са защитени от кал, влага, прах и не изискват сложни центровки, и обслужване както външните скорости. Освен това олекотяват и конструкцията на велосипеда – липсват цял куп венци, дерайльори, водачи и т.н. Веригата на велосипеда е покрита със стоманен предпазител, който е по-здрав и надежден от пластмасовия. Защитава я от прахта и калта, и удължава нейния експлоатационен живот. Разбира се фирмата производител предлага и разновидност на велосипеди, и със външни скорости, но това вече е личен избор, съобразен също и с конкретните финансови възможности.
Пишещият тази статия вече почти 1 година управлява такъв велосипед и затова си позволява да сподели своя жизнен опит, и допир до този тип превозно средство, и конкретно този велосипед. Но тук възниква един въпрос, а защо именно този велосипед, или пък защо този тип велосипед, а не някой модерен планински да речем, който може да бъде и по здрав? Е всеки му според вкуса, но това е един класически, нов велосипед, а не втора употреба. Има много класически втора употреба велосипеди и по-евтини, но за съжаление те първо са втора употреба и второ много от тях са добити по не много почтени меко казано начини от Запад и навнесени тук. Освен това велосипеда втора употреба задължително трябва да се обслужи, а да не говорим, че често се налага и ремонт, който може да не е никак евтин – частите за реномираните марки велосипеди не са евтини, а китайските заместители не винаги са надеждни. Пък и защо трябва все да използваме изхвърлените боклуци на запада, пък било то и по-хубави. Не е ли по-добре и не толкова хубаво, но наше си родно производство и то ново да вземем? Поради това и пишещият тази статия реши да си закупи нов велосипед по класическа схема. Но защо класическа? Отговорът на този въпрос е прост – класическият велосипед е доказал своята надеждност и универсалност за работа в обикновени условия от зората на велосипедите, че до сега. Конструкцията му е изпитана във времето. Тук не става въпрос например за пътуване с по-високи скорости на по- големи разстояния, за които са необходими шосеен тип велосипеди. Нито пък за тежки планински преходи, за които са предназначени планинските велосипеди. Както беше упоменато по-горе, това е един вид екологично чисто, икономично средство за придвижване в населена среда на кратки, до средни разстояния, през топлите месеци и при превозването на ръчен багаж. Тъй като велосипеда е снабден с вътрешни скорости, позволява и по-лекото вземане на стръмнини. Здравата класическа стоманена рамка е достатъчно надеждна, еластична и обира отлично вибрациите при движение и понасяща по-големи натоварвания. В малките градове на страната, където и движението не е толкова интензивно, това е идеално средство за придвижване, както и по междуселските пътища. На този велосипед, човек може спокойно да се придвижи от дома до нивата, или лозето,, като пренесе примерно мотики, лопати, машина за пръскане и препарати, или пък набере една кошница грозде, или плодове. Ако се монтира допълнителна кошница отзад на багажника, може да се пренасят и по обемни товари. Велосипеда не може да развива големи скорости, както да речем би развил един шосеен велосипед, нито пък може да се ползва по пресечени терени за екстремно планинско каране. Това не е цел на експлоатацията на този тип класически велосипед. Неговите задачи са други – да превозят човек от точка А до точка Б. Разбира се на пазара сега съществуват и доста модели, които са по-висок клас и като оборудване, и като функции които изпълняват, но там вече и цената е друга. А тук конкретно става дума за, така да го кажем - общодостъпен „народен“ велосипед в нисък ценови клас при съответното качество. За това трябва да се отбележи, че велосипеда е качествен и произведен на едно добро ниво спрямо своите конкуренти. Трябва да отбележим, че фирмата производител е с добър авторитет на пазара на колела не само у нас, но и на Запад. Голяма част от продукцията е за износ и участва в редица състезания, маратони и шампионати. Този модел също се изнася. Другата причина поради която този велосипед е подходящ за широка употреба е, че той не изисква такова специално внимание и скъпи консумативи, да речем както би изисквал един специализиран велосипед от по-висок клас. Както не веднъж беше споменато по-горе ,по-заможните велосипедни любители със съответните финанси, могат да си купят по-добри велосипеди, но и те повече разбират от велосипедното дело, затова и техните изисквания са по-големи, докато ние по – простите лаици в тази тема, предпочитаме съответно по-прости велосипеди. Това е същото като да си купиш да речем Запорожец, или Волга. Вярно, че Волгата е по-голяма, по-бърза, по-удобна, но за сметка на това доста по-скъпа, както при покупката така и след това при ремонта и експлоатацията. Затова велосипеда Драг Авеню е един, бихме казали народен велосипед – прост лек и удобен в експлоатацията. Както по-горе писахме, качеството на велосипеда е на ниво. Драг-ът превъзхожда по качество на вложените материали много от новите велосипеди – задната главина е Шимано която е реномирана марка в производството на части за велосипеди, болтовете и крепежите, които са вложени са качествени, никелирани и боядисани, а не самонарезни винтове, калниците са от дебела ламарина, сглобката е качествена без луфтове или разминавания в отворите. Изобщо това е един наистина отличен велосипед, при който се забелязва висока конструкторска мисъл, дисциплина в производствената технология, качество на материалите е на ниво и старание на работниците, при неговата сглобка, целящи получаването на сигурност, дълговечност, безопасност, надеждност при управлението и експлоатацията. Затова и срока на годност, и гаранцията давани от производителя са доживотни. Чест прави това на производителя, като знаем какво е съвременното производство в техниката. Всичко се изчислява така, че след Н на брой години да се счупи и отново да си купим ново, за да се върти икономиката на капитализма. Ето, че има и старателни хора в производството на велосипеди, които мислят за клиентите си не като за потребители, а като за хора нуждаещи се от дадената машина и ползите от нея. Тук е мястото да споменем и за още една ценна поза от велосипеда, а именно независимостта която той дава. При неговата експлоатация не е нужно да зависим от разните ограничения, които ни се налагат автоматично с покупката и експлоатацията на един автомобил. За какво става на въпрос? Става на въпрос за следното: първо – велосипеда не изисква никакви гориво-смазочни материали, освен един път в годината да се проведе смазване на веригата и триещите са части;
Второ – не се изисква плащането на годишен данък;
Трето – не се изисква специално парломясто;
Четвърто – не се изисква пътна такса във вид на винетен стикер и то не е евтин. Тук е редно да дадем следния пример – живеем да речем в населено място на 10-15-20 км от големия град, или общинския център. Това разстояние преспокойно може да се измине с този велосипед при 0 лв стойност на изминат път, доколкото с автомобил това би струвало доста скъпо при настоящите цени на горива, данъци и амортизация на автомобила.
Пето – при заключването на населението през пролетта при т.нар. криза от т.нар.“вирус“ велосипеда осигури на пишещия тази статия едно безпроблемно преминаване на блокадите по черни пътища, без да е необходимо преминаването на КПП и разправията с тези “съвестни“ контролни органи, пазещи родната мафия от справедливия гняв на народа.
Ето защо велосипеда в настоящите бурни времена на все по- масов контрол и следене на населението от страна на световните управленци е едно безценно средство, осигуряващо независимост в предвижването и независимост от обществената система, спестяващо също и доста пари на неговия стопанин. На пазара също се продават и то не много скъпо двигатели за велосипеди – било то електрически, било то с вътрешно горене, които осигуряват още по – голям комфорт при експлоатацията на това превозно средство особено в населените места в планински райони. Затова велосипеда независимо от каква марка, модел и тип е, ще бъде все по-необходимо средство за придвижване на обикновения човек.
На добър път на всички колоездачи!
Да живеят нашите родни БЪЛГАРСКИ велосипеди!
Напред към нови победи на колоездачния фронт!
Няма коментари:
Публикуване на коментар