ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

сряда, 28 ноември 2007 г.

Има ли "СЪДБА"


Много хора вярват в съдбата. Но дали тя наистина съществува, дали живота на всички ни е предопределен, или изборът ни и действията ни са независими. Това е един много древен и фундаментален въпрос.
За да разберем това трябва да си обясним и подредим логически някои неоспорими факти от нашия живот:
1. Какво е Вселената - тя е безкрайна съвкупност от всичко което ни заобикаля ( планети; звезди; галактики; електромагнитни вълни; топките за голф; черните дупки и всичко което може да си представите). Вселената е безкрайна както по пространство така и по време . Така, ако някои ви каже да докажете, че вселената е безкрайна, единствения логичен отговор е, че безкрайността е логически първична като понятие. Глупаво е да доказваш безкрайността на нещо безкрайно, сам по себе си въпроса е неправилен. Ако има край Вселената, то трябва да се докаже, че той наистина съществува - до тогава тя ще се възприема като едно безкрайно цяло. Можем да пожелаем само успех на тези които мислят обратното.
Някои учени смятат, че Вселената се е зародила от така наречения "голям взрив". Това мнение също е погрешно (много от вас, които четат тази статия ще си кажат- "какъв е този, където оспорва мнението на учените"), помислете си само: щом Вселената е безкрайна то и е нужно безкрайно време да запални безкрайността. Щом тя вече е безкрайна по пространство то тя е безкрайна и по време.
Ако допуснем, че до тук от по-горе казаното всичко е вярно...
2. Сега трябва мислено да оградим една малка част от Вселената под форма на сфера (разбира се това на практика е невъзможно, но за това голяма част от науката е теория и сухи сметки, но доста често необходими и по-евтини - все пак математиката е универсална наука), да кажем нашата слънчева система или нещо по-малко пръстените на Сатурн - те са изградени от скални и ледени късове, така наречените астероидни пояси. Тези астероиди се намират в непрекъснато движение (между впрочем както и всичко останало). Сега мислено спираме движението на тези астероиди и започнем да изчисляваме всичките им параметри- обем; плътност; състав; пориозност; форма; посока на движение преди спирането на движението; скорост и въобще всичко. Бъдете сигурни, че това важи за всичко и всички, било това и човека. След като имаме всички данни можем да изчислим всичко което ще се случи с тези астероиди след като възстановим движението им - дали ще се сблъскат; как; с кой; на какви парчета ще се разпаднат, тяхната големина, форма, посока, скорост; дали ще се слеят, как, каква форма ще се получи; каква енергия ще се отдели и т.н.
И накрая най-дълго ще знаем какво ще се случи, тоест "СЪДБАТА" на центъра на сферата, защото тя не е затворена система, а отворена и взаимодеиства с ваншните не изчислени фактори. Тъй като центъра е най-отдалечен от тяхното непознато ваздействие, ще знаем най-далго неговата съдба в сравнение с останалите точки в "сферата". А колко далго- зависи от големината на сферата.
Съдбата съществува и тя не се създава от никого защото е валидна от "началото на безкрая" на вселената и всичко което съществува е подвластно и неизменно кармично обосновано!

5 коментара:

svilen75 каза...

Здрасти, този въпрос дълго ме е вълнувал, продължава да ме вълнува и бих искал да споделя моето мнение.
Човекът е социално животно и като такова има нужда от общуване. Дали това ще се ограничи със семейството или не - няма значение, всеки има нужда от ПРИЯТЕЛ.
Понякога си мисля, че приятелите се менят с времето. в зависимост от възрастта, работата, социалното положение. Понякога дори се сприятеляваме с хора, само защото имаме изгода или за да кажем "Ето този ми е приятел (виждаш ли колко съм готин, след като сме приятели с такъв човек)". Ето, това обаче никога не съм го разбирал. Но е факт, че приятелите и хората, с които общуваме се менят заедно със средата ни. Питам се обаче, как става така, че има хора, които познаваме откакто се помним, виждаме ги рядко и когато се срещнем е все едно, че винаги сме били заедно. Или срещаме някой и все едно, че винаги сме се познавали. А понякога приятелството се гради с години, с трудностите, с които ни е срещнал живота и сме ги преодолявали заедно. Аз знам, кои са моите истински приятели. Но съм се питал защо е така, ако въобще има смисъл да се питам, след като това е така само по себе си и ме прави щастлив, че имам такива приятели. Как може да наречем някой приятел? Дали това, че в труден момент се обръщаме към него. Защото знаем, че никога няма да ни откаже помощ, в каквото и да се изразява тя. Всъщност за мен приятел е човек, на когото никога не бих отказал помощ, каквото и да ми струва това.

A.Svirlakov каза...

Здравей, темата е наистина гъделичкаща любопитството, сложна, необхватна, невидима, невинаги с достъп на осъзнаване, и .. кой ли знае още каква?!
Съгласен си , че световете се преплитат - материални с нематериални. Пробваме да ги измерим и обясним със скромното, с което разполагаме: приборите на физическия свят, математиката като представител на абстрактните инструменти, и фантазиите си.
Човека е постигнал много за своите 200 000 години развитие. Трябва да пазим това "наследство от полезни знания", да ги използваме разумно ии съвестно. Тук искам да отворя една скоба и да кажа нещо, което всеки знае, и е пред очите ни всеки ден, а не го виждаме добре. Това е, че всяко поколение "получава" в ръцете си този "товар" от знания, постижения отговорности, блага (НТП) създадени от предходните поколения. А после неизбежно ги оставяме на следващите. Трябва да се оценява, да сме благодарни, че ползваме дадени улеснения. А не да негодуваме, и възставаме срещу себе си, рушейки себе си. Вместо това да усъвършенстваме, да заменяме с по-добро. И т.н. затварям скобата. Вообще самото тяло като инструмент и дом на съзнанието е толкова прецизен компютър, че и най-съвременните лаптопи не могат да му стъпят на пръстчето. Ние притежаваме и използуваме този инструмент, наречен тяло, всеки ден. Но едва ли често го оценяваме и от тази гледна точка. БМВ-то на съседа или дограмата му ни се струват "по-важни"... а позволяваме да се чувстваме като безмислени и жалки. Схванахте некои вредни заблуди?!
Съгласен съм с теб, че всичко е в движение, и че движението става по правила, независимо дали ги знаем или не. Когато ги знаем, казваме, че е научно обосновано еди-кво си. А когато не ги знаем (т.е. не си ги обясняваме) , казваме тук има нещо съдбовно, предопределено. И ума ни залепва като комар на светеща крушка и не напредва.
Вярвам, че нещата са много финни, че наистина човек е създаден по божие подобие, и има в себе си още велики способности. Свикна ли сме да ги наричаме свръхестествени?!
Та отговорът ми е: ако вярваш в съдба, ще търсиш и намираш "знаци" и оправдание на своето мислене. Друг ще мисли иначе, и ще намира и той потвърждение за своето мислене. просто е относително. Тук нашия редови ум, вижда конфликт на/в относителността. Веднага се пита: "Кое схващане има предимство? Кое е по-висше по ранг? Кое да отхвърля като грешно? коя е правилната ценностна ситема?" и т.н." А всъщност всяко нещо си има обяснеие, скрити причини в себе си за да се прояви. Било то цвете, теория, сняг, гняв, радост, катастрофа или успех..
Затова в заключение ти казвам, че като създадеш тази мислена сфера, не ще можеш да измериш колко много неща си включил в нея, които се движат. И ще ти е трудно да й екстраполираш бъдещото джижение или състояние. Трудно се мери например нивото на самоконтрол. Един реагира, друг в същата ситуация пасува и т.н.
И въпреки това смятам, че надникването в бъдещето е възможно, но това се заплаща със съгласието да си само зрител, а не редактор. Тоест ще получиш сетива да виждаш или усещаш бъдещето, но ще изгубиш "нуждата и интереса" да го променяш. Кому е нужно всъщност, ясно е че бъдеще ще има, и че е причинно-следствено обусловено.
Благодаря ти, беше ми интересно и стимулиращо.

GRANID каза...

A.Svirlakov- По много от изложените ти допълнения съм напълно сагласен, да не кажа почти всички. А за тези с които несм почакаи отговора ми като статия в блога ми.
приятно мие да има мислещи хора като теб:).

Анонимен каза...

я си пази размислите за себе си, и не ги пробутваи на хората бе откаченяк

GRANID каза...

Абе, съдбата си е съдба, дали ще стане или не, е без значение. Защото и на тенекия някой да си остърже задника, не ще стане друго ядче, освен това което е непреодолима сила. Не ще се промени хода на събитията! (Причина-следствие: нещата са каскада от причинно-следствени връзки, случва се нещо, което е следствие на причинени взаимодействия от предишни действия:)))))

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?