ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!
ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ! - Maксима от Авторът ;)

За, желаещи да подпомагат съществуването на блога, дарения се приемат само чрез PayPal

FOR DONATIONS WIТH PayPal: TFKIBTS@abv.bg


Страници

Показват се публикациите с етикет КУЛТУРА И ТУРИЗЪМ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет КУЛТУРА И ТУРИЗЪМ. Показване на всички публикации

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Как двама висшисти продават апартамент в Пловдив, за да станат фермери на село

ПРЕКРАСНО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО ВИСШИСТИ С 4 ДЕЦА УСПЯВАТ НА СЕЛО.Преди 18 години Николай Василев и съпругата му Благовеста купуват първите животни и сериозно се заемат с фермерството като бизнес. Как семейството прави избора да живее и работи на село? Как се справят днес?

Публикувахте от Българи в 20 януари 2016 г.



ПРЕКРАСНО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО ВИСШИСТИ С 4 ДЕЦА УСПЯВАТ НА СЕЛО.Преди 18 години Николай Василев и съпругата му Благовеста купуват първите животни и сериозно се заемат с фермерството като бизнес. Как семейството прави избора да живее и работи на село? Как се справят днес?
Публикувахте от Българи в 20 януари 2016 г.

събота, 24 юли 2010 г.

Югоизтучна Англич- впечатления.


В триъгълника между градовете Рамзгейт; Кентърбъри и Маргейт терена е равнинно-хълмист. Тук гората като понятие е условно казано, по-скоро има по-широки пояси до сто-сто и петдесет метра. Тук огради могат да се видят най-често покрай сградите ограждащи дворното място. Те най-често са от дърво и/или от червени плътни тухли, не по-високи от 1м. Тъй като почти няма хищници тукашните популации на зайци, пъдпъдъци, мишки и гълъби Гривяци(те са най-често срещания вид гълъби в района) процъфтяват в многочислени потомства всяка година. Единственият регулатор на популациите се явява човека. Ако изкарате два месеца в село Престън ще ви омръзне да се будите в 5ч. сутрин от стрелбата на ранобудни възрастни англичани които дори ходят на лов из околността със количките си за стари хора. Сутрин като излезеш на двора поне един заек те гледа кротко гризейки росна тревица, но не и без да ви изпуска от поглед! Тук имотите между съседите се делят над 95% от пояси от разнообразна дървесна и храстова растителност, която в повечето случаи е като нашата широколистна флора в България. Иглолистна растителност се среща само около къщите единично. Който ви е казвал, че в Англия през по-голямата част от времето е дъждовно ви е излъгал! Тук на 100-150км. от Лондон от 19 май до 25 юни валеше един- два пъти седмично, а през другото време е приятно слънчево 25-30(35) градуса по Целзий. Тук има прокарани водни канали- подобни на каналите които вероятно сте виждали в Тракия и Добруджа за напояване, но малко по-широки разбира се!
 Тук край Ламанша се простират приятни и чисти плажове, край които има добре изградена инфраструктура за удобство на плажуващите. Водата е студена до хладка, но за по-калените туристи и повечето Англичани това не е проблем да си поплуват на воля. Спокойно може да наблюдавате как си устройват състезания във водата, в който участват дори и най-малките англичанчета. Градовете са пълни с туристи и гастарбайтери- винаги е оживено, но за жалост всички магазини затварят точно в 18ч. и не правят изключения!
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

петък, 5 декември 2008 г.

Роля и икономическо значение на горските недървесни ресурси!-5


Към днешна дата обаче в практическата област на горското стопанство тези неща са далечни и изглеждащи нереализируеми в близко бъдеще. Това е така, защото пред ползванията на горските недървесни ресурси стоят следните проблеми от икономически и неикономически характер:

Първо. Липса на достатъчно средства за първоначално внедряване и разрастване на мероприятията по добив, отглеждане и възобновяване на горските недървесни ресурси. Това обаче, не е достатъчно оправдателна причина, поради това, че ресурсите ги има, но те не се разработват.

Второ. Липса на достатъчно ясна държавна политика и единна програма с ясно набелязяни цели за развитие на този сектор от горското стопанство. Няма дори желание от страна на държавата за първоначално подпомагане на този отрасъл и регулиране на пазара на горски гъби, билки и др. Предприятията, които изкупуват такива суровини са малки и обикновено работят с малки количества, които са икономически неизгодни за такива големи предприятия като горските стопанства.

Трето. Лесоустройството отделя много малко внимание на страничните ползвания, на мероприятията по тяхното възобновяване и опазавне и няма ясни насоки за разработването на тези ресурси.

Четвърто. Таксите, които се вземат за използването и добива на горски недървесни ресурси от частни лица и фирми са нищожни и не обезпечават мероприятията по тяхното опазване и възобновяване и освен това контрола и охраната по добива на тези ресурси е много занижен.

Пето. Въпроса с кадрите и тук стои със същата сила както и по-горе. Пълна апатия и неискане да се разбере какви ползи ще има за икономиката на едно стопанство разработването на горските недървесни ресурси от страна на по-старите кадри и липса на нови такива, които да внедряват новостите на науката в тази област.

Шесто. Липса на техника и подготвени кадри за работа в тази област.

Седмо. Ненужно даване на единствен приоритет на дърводобива.

За съжаление в нашата практика през последните пегнадесет години наред с провежданите реформи се забелязва напърно деградиране и разпад на редица отрасли в икономиката на нашата република. Положението става още по зле и от нарастващата все повече световна икономическа криза. Това разбира се не подминава и горският сектор и за да се избегне една бъдеща тотална катастрофа било то тя екологична, икономическа, социална, трябва да се търси начин за по-бързото внедряване на устойчиво, планирано, многофункционално използване и управление на горите.

(ПОСЛЕСЛОВ ОТ GRANID)

Защото всички други ресурси някога ще свършат, но правилното използване на горските ресурси като цяло и подчертавам тяхното съхранение и опазване ще усигурят на държавата като цяло неизчерпаем добив на полезни суровини и матеряли, и ще доведе до откриване на много работни места. Нашето изключително геогравско разположение ни е усигорило достатъчно природни дадености за развитие на подобен отрасъл. Ние сме по средата между исключително големи пазари като ЕС, Руската федерация и Турция към Мала Азия. Те са гладни за подобни стоки и гладът им ще нараства. Трябва да не изпускаме питомното, а не да гоним дивото.

вторник, 2 декември 2008 г.

Роля и икономическо значение на горските недървесни ресурси!-4


Към днешна дата в горските стопанстава не се говори за нито едно от тези ползвания, а трябва да се знае, че при умела политика от страна на ръководния състав на горските стопанства и регионални дирекции, приходите от странични ползвания могат да бъдат значителни. Да се вземе например добива на пчелен мед, съчетан с добива на липов цвят и добива на горски билки са достатъчни за един стабилен страничен доход за едно средно голямо стопанство. Да не говорим, че без проблеми към разсадниците могат да се създадат при желание плантации от горскоплодни дървесни и храстови видове например от боровинка или арония както е направено в Общинско горско стопанство Самоков. Разбира се това не може да стане веднага поради липса на средства, но чрез постепенно разработване нa този клон като например да се даде първоначално внимание на добиване на суровини за промишлена преработка или пък на селскостопанските цели и едва след събиране на нужния капитал да се пристъпи към овладяване и на останалите направления на старничните ползвания.С развитието на фитотерапията нарастна значението и на горите като източник на лечебни растения. Повече от 40% от медицинските препарати се получават от различни части на дървесните растения. На този етап обаче за нуждите на фарамцевтичното производство слабо се използват потенциалните възможности на горския фонд. Трябва да се знае, че в тази буйно развиваща се пазарна икономика на приливи и отливи, единствения начин за да имаме конкурентноспособно, икономически изгодно, екологосъобразно и въобще едно съвременно и добре развито стопанство трябва все повече да се отделя внимание на горските недървесни ресурси и на различните направления на лесовъдството свързани и със земеделието като например агролесовъдството. Но проблемите с горските недървесни ресурси не се изчерпват само с горските билки и гъби.

Бързото развитие на научно-техническия прогрес доведе до силно нарастване на световното промишлено производство, а успоредно с това и до увеличаване но обема на промишлените отпадъци, замърсеността на природната среда, изсичане на големи части от горите и от там намаляване на общото количество на водата и увеличаване на запрашеността на атмосферата и общото количество на въглеродни, серни, азотни и др окиси. Стреса и напрежението от все по-натоварения живот в големия град, превръщат гората в една от най-търсените извънселищни среди за масов отдих и нуждите от тези нематериални и другите материални ползвания растат непрекъснато, а с това успоредно растат и изискванията към устройството, стопанисването, опамването и възобновяването на нашите гори.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Роля и икономическо значение на горските недървесни ресурси!-3


У нас обаче не се обръща внимание на това, а да се разчита само на дърводобив е цяло престъпление спрямо нашите гори. Всеки знае, че за да израсте едно дърво и да стане годно за използване например, за да се добие от него трупи за бичене от първа или втора група са необходими най-малко сто години, т.е. дървопроизводството е процес бавен и доста продължителен, обхващащ няколко поколения кадри, работещи в горите. Освен това средствата от дърводобива не могат да покрият напълно нуждите по провеждане на всички мероприятия проектирани от лесоустройството в горите от горските стопанства, а да не говорим за разходите свързани с поддържането на техника, личен състав, научно-изследователска дейност и др. Това се отнася още повече сега, когато се прие нов закон за горите, според, който Държавните горски стопанства от бюджетни предприятия се превърнаха във фирми регистрирани по търговския закон с право да извършват стопанска дейност и на самоиздръжка.

В същото време има възможности за по-бързо и лесно производство, каквото например може да се осъществи чрез добива на гъби, билки, сено и др. Ето защо на страничните ползвания трябва да се отделя все по-голямо внимание. Тази дейност в стопанствата и особено в тези, които не са разположени в дърводобивни райони трябва да заеме по-широки граници в производствения процес.

В зависимост от характера на основните нужди, които добитите суровини от страничните ползвания задоволяват, специалните ползвания могат да се разделят по следния начин:

1. Ползвания за добиване на суровини за промишлена преработка. В миналото това е било смолодобиването, което сега не се практикува, а също и използването на дървесната зеленина и кората на дърветата.

2. Ползвания за дабиване на хранетелни и лечебни продукти:билки, гъби и горски плодове.

3.Ползвания за селскостопански цели: набавяне на фураж за селскостопански цели, паша на пчели и пчеларство в горите.

петък, 28 ноември 2008 г.

Роля и икономическо значение на горските недървесни ресурси!-2


Първо незаконната сеч съществува и въпреки, че се твърди че е в малки размери неминуемо я има и ще я има. Това е главно защото в горското стопанство липсват честни, изпълнителни и отговорни пред съвестта си кадри, които да знаят що е то отговорност и дълг пред обществото и родината. Корупцията е прояла всички нива на управление на горския сектор и самите служители по горите извършват най-големите кражби на дървесина, като отсичат едно количество и го продават, а в документите пишат съвсем друго. Но това се дължи най-вече и на явленията протичащи през последните години в нашето общество и пълната деградация на българския народ.

Нашата гора обаче е подложена и на стрес от промяната в климата, която се усеща все по осезаемо. Средните стойности на темпретурите растат и това се усеща и без да ни го казват метеоролозите, дъждовете намаляват, зимата е все по безснежна, няма така ясно изразена разлика между сезоните, а има очертаване на един дъждовен сезон, който трае от март-април до юни-юли и сух период от август до март. В резултат на това и на силната замърсеност на въздуха, почвата и водите, дървестните видове започват да боледуват за което се съди по разпространението на гъбни болести, масовото намножаване на насекоми и съхненето без видими причини на цели масиви.Така, че може да се каже, че прогнозите, които се дават за нас, че след 30 – 40 години нашата територия ще е полупустиня може би ще се окажат вярни.

3. Пред съвременните лесовъдски кадри стои и най-важния и отговорен въпрос, а това е въпроса за четирите най-важни фактора за съществуването на човека. Това са храната, водата, въздуха и енергийните източници. Гората е единствения феномeн, който може да осигури и четирите неща на веднъж. Освен това гората е възобновяем ресурс и това е нейния най-голям позитив, който я прави най-ценна нужда за човека, освен това разбира се, че тя осигурява въздуха и водата, без които човек не може да съществува.

Затова развитите страни се стремят към многофункционално, многоцелево и рационално използване на този ресурс и към неговото непрекъснато възобновяване.

Известно е, че нуждите от дървесина непрекъснато нарастват като в същото време нуждите от храна и вода също нарастват при положение, че водните ресурси от питейна вода през последните години драстично намаляват, а също и много гори се изсичат с цел да се разчистят площи за земеделски култури. Отрасъла горско стопанство може да осигури при достатъчно ясна и целенасочена политика и четирите фактора необходими за съществуването на човека. Биомасата може да се използва като ценно гориво и източник на екологично чиста енеригия.

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Роля и икономическо значение на горските недървесни ресурси!


Вече близо двадесет години в България съществува нова по своята същност така наречена демократична власт, която набързо отхвърли предишните начини на обществено-икономическо устройство на обществото. Днес плановата, социалистическа икономика е отхвърлена като назадничава и вредна, и всички отрасли на икономиката и стопанството на нашата родина претърпяха реорганизация и реформи.

Разбира се реформи претърпя и горският сектор като както и във всички други сфери на производството така и тук нещата се “оправиха” така, че се върнахме на нива отпреди 100 години, но според съвременните управляващи това се казва прогрес.

През 1998год е приет закон за горите според, който горите от 100% държавна собственост преминаха в 70 - 80% държавна, а останалата частна и общинска. От тук насетне и възникват нови проблеми в горите, а те са следните:

1.Провеждането на мероприятията по опазването, възпроизводството и съхранението на горите е изключително затруднено, поради факта, че мероприятията в горите според сега действащите закони у нас се извършват за сметка на техните собственици. Досега, обаче в общинските гори се извършва само ползване, като мероприятията по възобновяване, опазване и охрана на горите не се извършват или ако се извършват то те са в малък размер. В горите частна собственост положението е още по-лошо.Освен това в последните години стана навик гори да се изключват от държавния горски фонд и да се прехвърлят в общинския като така се осигурява по-лесното им изключване от горския фонд изобщо, изсичането на дървесината и строителството на хотели, къмпинги и какво ли още не. И богатите и “честни”бизнесмени строят хотели и ски писти без да се замислят за следващия проблем свързан с българската гора.

2. Пред нас и нашето общество като цяло стои въпроса за това дали ние ще имаме гори изобщо или няма да имаме. И защо го казвам това, защото през последните години нашата гора е подложена на редица унищожителни за нея фактори и явления.

сряда, 24 септември 2008 г.

Ще изплува ли градът на Севт III от дъното на язовир Копринка?


През 1956 година водите на току-що построения язовир Копринка потапят едно от най-големите археологически богатства на България. Под водата остава Севтополис – градът на тракийския владетел Севт ІІІ, столица на Одриската държава от края на ІV-ІІІ в.пр.н.е. Днес инициатива на общината в Казанлък е на път да извади древния град от водите на язовира и да го превърне в туристическа атракция. Това ще се случи, ако се намерят близо 85 млн. евро за проекта, който предвижда бетонен ринг да огради Севтополис от водата и да го направи достъпен за туристите.

В момента тракийският град се намира на 20 метра под водата. Той е разположен на площ от 50 декара на 7 км западно от Казанлък и на 2 км от могилата Голяма Косматка, където през 2004 година Георги Китов намери бронзовата скулптурна глава на тракийски владетел.Градът на цар Севт ІІІ е открит случайно през 1948 година, когато започва строителството на язовира. Тогава археологът проф. Димитър Димитров заедно със свои студенти решава да проучи тракийски могили по поречието на река Тунджа и така открива единствения цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Работата на археолозите продължава шест години, като всичко е заснето и документирано подробно.

Тракийският владетел Севт III, обединител на одрисите, издигнал града най-вероятно около 320 г. пр. н. е. като своя столица след успешните борби срещу македонската хегемония в Тракия. Севтополис се намира върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище, на левия бряг на река Тунджа, наричана тогава Тонзус.

Аз лично мисля, че проекта ще е доста по скъп, но ще е едно много положително нещо за България. Този проект ще почиши икономическите и културни ползи на целия регион.

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?