Горо ле горо зелена

Горо ле горо зелена,
защо си ми горо пембена?
Сал ли та турчин прегази,
ил ли та мангал налази?:)

Не щем те горо гльода,
га та тебе изнасят, 
я на пуста чужбина
и ощ в чорна камина:))

РАВНОСМЕТКА

В студено време скитник стар,
стои до дънера превит,
загледан в нощната тъма,
той спомня си за времена,
когато в мадоста си бил с жени безброй
и любил ги е с дни- безстой.
Ах, бяха те прекрасни,
ах бяха те тъй сладострастни.
Но ето дойде ден,
във който почувства, че е заменен.
Опомни се тогаз забравен той.
Живота минал бе, пропилян в запой.
Останал без стотинка,
продал си къща и градинка.
Да бях умрял на младини,
не бих видял тез пусти старини.

Обичам!

Oбичам под полите да надничам!

Обичам с поглед да събличам!

Обичам в любов да им се вричам!

Обичам с думи да увличам!

Обичам с тях да си играя!

Обичам всичко аз да зная!

Обичам надеждите последни!

Обичам спомените бледни!

Обичам заснежените полета!

Обичам стръмните дерета!

Обичам тъмните дъбрави!

Обичам земните наслади!

Обичам тихо да пристъпвам!

Обичам умно да постъпвам!

Обичам силните черти!

Обичам тях да ги боли!

Обичам залеза да гледам!

Обичам грохот на вълни!

Обичам силни дъждове!

Обичам плясък на криле!

Обичам мълниите страшни!

Обичам едрите градушки!

Обичам смайващите гледки!

Обичам красивите съседки!

Обичам мисълта ми бърза!

Обичам всичко тя да свързва!

Обичам песен да звучи!

Обичам срамът да си личи!

Обичам нейното ухание!

Обичам приглушеното стенание!

Обичам допирът й нежен!

Обичам цял да съм наежен!

Обичам нощните въздишки!

Обичам падащите нишки!
Обичам влажните й устни!
.
...
.....

Обичам щурците нощно време!

***

ИЗПОВЕД

САМОТАТА НИКОГА НЕ Е БИЛА ТОЛКОВА БЛИЗКА С МЕН КАКТО СЕГА
ЧУВСТВАМ СЕ САМ
НЕ САМОТЕН, А САМ
ТОВА НЕ МЕ ДЕПРЕСИРА
НО МИ НАВЯВА ЛЕКА МЕЛАНХОЛИЯ
ВСЕКИ СЕ Е ЗАБЪРЗАЛ ЗА НЯКЪДЕ В СОБСТВЕНАТА СИ МАТРИЦА
А ЛЕНИВОСТТА МИ МЕ ВБЕСЯВА
ПОГЛЕДА МИ ЧЕСТО СЕ СПИРА И ВЗИРА В ЕДНА ТОЧКА
А ЗА КАКВО МИСЛЯ НЕ ЗНАМ
ОГЛЕЖДАМ СТАЯТА СИ, А СЯКАШ ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО В НЕЯ ПРЕДИ МНОГО "ВРЕМЕ"
ВСИЧКО Е ЗАСТИНАЛО СЯКАШ ЧАКА ПРОЛЕТТА НА МОЕТО СЪЗНАНИЕ
ЧУВА СЕ СПОРАДИЧНО ЛУПВАНЕ НА ВРАТА; ЩРАКВАНЕ НА КЛЮЧ; ШУМ ОТ МОТОР НА ПРЕМИНАВАЩ АВТОМОБИЛ; ПТИЧКА ЧУРУЛИКА НЕЙДЕ НА ВЪН
ВРЕМЕТО Е ЛЕКО МРАЧНО, СЛОЕСТИ ОБЛАЦИ СА ПОКРИЛИ НЕБЕТО
УЖ СА ПРАЗНИЧНИ ДНИ, А НАОКОЛО Е ТЪЙ ТИХО, ЧЕ ЧУВАМ ТИШИНАТА .

РОК

ПИЕШ БИРА, ПИЕШ БИРА,
А СМЪРТА ДО ТЕБ СЕ СПИРА
ВАДИ СЪРПА, ВАДИ СЪРПА
И ЗА РЕВЕРА ТЕЕЕ ДЪРПА.

ЯДРЕН ВЗРИВ

Овцете блееха в полето
и козината изгоря.
Защото ето там където
ядрен взрив гърмя.

Хлебарка, мъничка, едничка
за миг превърна се във прах.
Защото ето там където аз
термо-ядрен взрив гърмях.

Амеба specias- самичка
останала във капка кръв.
Защото ето там където
тя ще е еволюционна връв.