Овцете блееха в полето
и козината изгоря.
Защото ето там където
ядрен взрив гърмя.
Хлебарка, мъничка, едничка
за миг превърна се във прах.
Защото ето там където аз
термо-ядрен взрив гърмях.
Амеба specias- самичка
останала във капка кръв.
Защото ето там където
тя ще е еволюционна връв.
3 коментара:
Оги много добро стихотворение, много ме зарадва. Нпълно в твоя стил. Трябва да публикуваш повече такива неща.[Vagner]
dobro
Благодаря ви.
Публикуване на коментар