"ПРИНЦИПЪТ НА АРИСТИД"

 "В древна Гърция имало обичай: глинени амфори били разбивани публично на главния площад, за да има изобилие от парчета глина достатъчно за всички.

Тогава гражданите надрасквали името на човека, когото искали да изгонят от Атина.

Ако се съберат 6000 парчета с едно име, то той отивал в изгнание. Парчетата се наричали "остракони". 

/Оттук идва изразът „ОСТРАКИЗИРАМ “./

Така били изгонени много тирани и крадливи сенатори, лоши хора и злодеи, чиято вина не успявали да докажат, но била известна на всички.

В онова време имало един много добър командир и политик Аристид.

Легенди се носели за неговата  справедливост и смелост, за това го и наричали    "СПРАВЕДЛИВИЯТ АРИСТИД " - просто пример за отдаденост и честност!

Аристид вървял веднъж през гората и срещнал неграмотен човек с парче за гласуване. И този неграмотен човек помолил Аристид да надраска едно име върху парчето на този, който трябвало да бъде изгонен от Атина.

Чие име мислите поискал да надраска този гражданин? Разбира се, Аристид! И попитал той:

- Какво казвате ви е направил справедливият Аристид?

Гражданинът отговорил:

- Вече нямам сили да слушам за справедливостта на Аристид от всяко парче желязо, така да се каже.

Уморих се да слушам за неговите добродетели.

 Нека да го изгонят възможно най-бързо, измъчвам се вече.

Аристид бил честен и надраскал името си, като добавил, че хората могат да помнят за неговите добрини дори и той да не е там.

❗️Изводът -  честните и справедливите хора не са обичани.

❗️На техния фон останалите изглеждат еднакви и не толкова справедливи и смели.

 ❗️И разбира се не искат да слушат за добрите дела и качества на друг човек.

За това  се опитват всячески

ДА ПРОГОНЯТ ДОБРИЯ и СПРАВЕДЛИВ ЧОВЕК , ЗА ДА НЕ СЕ СРАВНЯВАТ с него.

И това е всичко.

Това се нарича "ПРИНЦИПЪТ НА АРИСТИД"

ПРИТЧАТА ЗА СЕЛСКИТЕ ОБУВКИ И ЗЛАТНИТЕ МОНЕТИ - ДЗЕН

 Млад студент тръгнал на разходка със своя преподавател. Докато се разхождали и разговаряли, на отсрещната страна на пътя видял един чифт стари обувки, които по всичко изглежда принадлежали на някой беден селянин, който работел на нивата си в близост до пътя и вече привършвал своята работа.

Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи." Професорът му отговорил: "Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното - постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция." Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.

Докато се обувал, усетил, че има нещо в обувката. Отначало помислил, че е камъче, но скоро разбрал, че това е златна монета. Бил изумен, че вижда златна монета, огледал се наоколо и след това стоял замислен известно време. Отново се огледал наоколо, но не видял никого. Сложил монетата в джоба си и тръгнал да обува и другата обувка, но с голяма изненада и в нея открил златна монета.

Изведнъж се разчувствал и той паднал на колене, вдигнал главата си към небето и започнал да казва молитва в знак на благодарност.

В своята молитва той споменал за тежко болната си жена, за децата, които нямат нищо за ядене, а сега благодарение на невидимата ръка, която му изпратила монетите, най‐сетне ще бъдат спасени.

Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: "Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?"

Младият мъж отговорил: "Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано не ги разбирах:

Благословен е този, който дава, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности."

от страницата "ДЗЕН"

Куклата на Леночка

По време на блокадата евакуирали малкото момиченце от Ленинград. Наричали я Леночка. Фамилията си забравила, защото била много мъничка и измъчена. Тя изгубила цялото си семейство: майка си, баба си и голямото си братче…

А нея я намерила специална бригада от изтощени момичета – по време на страшната блокадна зима ходели по апартаментите и търсели деца, чийто родители са загинали, или умирали.

И ето, намерили Леночка и я евакуирали. Тя не помнела как возели децата в камион, който се пързалял по леда. Не помнела и как е попаднала в детския дом – толкова мъничка била. Като изтощено гномче с голяма глава и тънка шийка…

И тя вече не искала да се храни. Това се случва при мускулна дистрофия. Тя лежала в постелята си, или седяла на столче до печката. Греела се. И мълчала. Мислили, че Леночка ще умре. Много евакуирани деца вече умрели от силно изтощение като нямали сили да се хранят и да живеят. И да играят. И да дишат…

Но един ден еднокракият огняр, фронтовакът чичо Коля, на около двадесет години, навил от стара кърпа кукла. Някак разрязал, загънал, зашил и се получила грозна кукла. С химически молив нарисувал очички, устнички. И завъртулка за носле.

Дал кукличката на Леночка и й казал много сериозно: „Ти, Леночка, люлей куклата. Учи я добре да се храни. Сега ти си й майка. И се грижи за нея по-добре. Виж каква е болнава и такава слабичка. Даже не плаче!”…

И тази Леночка се вкопчила в куклата и я притиснала до себе си. Започнала да я люлее и да милва тънките ръчички. За обед хранила куклата с каша, шепнела й нещо ласкаво. И сама хапнала каша и залъче хляб. При евакуацията нямало разнообразие…

…Момиченцето оживяло. Защото тя не трябвало да умира: трябвало да се грижи за куклата, разбирате ли.

КОГАТО ИМА ЗА КОГО ДА СЕ ГРИЖИШ - ТОВА Е ОГРОМНА СИЛА ЗА НЯКОИ ХОРА.

За такива, като това момиченце. Което, когато пораснало, станало медицинска сестра и живяла дълги години. И ръцете й били винаги заети. А сърцето – пълно.

Малко материали могат да се докоснат до нас, но този е просто великолепен. С поздравления към неоскотелите от власт и жажда за пари, заобикалящи ме приятели. Благодаря ви!