КОИ ДРЕВНИ АВТОРИ СПОМЕНАВАТ ЗА МИТИЧНАТА ЗЕМЯ ХИПЕРБОРЕЯ?

1. 
   
   Хесиод (около 700 г. пр.н.е.) - Древногръцкият поет Хесиод споменава Хиперборея в своята работа "Теогония", където описва произхода на боговете и митологичните събития.

2. Хесиод (на гръцки: Ἡσίοδος) е древногръцки поет и родописец. Той е живял през 8-ви век пр.н.е., вероятно около 700 г. пр.н.е. Датите на неговото раждане и смърт не са съвсем ясни и могат да варират според различните източници. Хесиод е известен с произведенията си "Теогония" и "Работи и дни". "Теогония" разказва за произхода на боговете и митологичните събития в древногръцката митология, докато "Работи и дни" съдържа съвети и наставления за земеделска работа и живота на селяните. Тези произведения са важни за разбирането на древногръцката митология и култура.

3. 
   
   

   
   

4. Пиндар, който споменава за Хиперборея, е бил химническият поет . Той пише за този митичен северен район в своето произведение "Питийски химни" през 5-ти век преди нашата ера. Хиперборея се смята за митично място, където живеели блажените хипербореи, народ от древногръцката митология, който се свързва с различни божества и легенди.

5. Поетът Пиндар (на гръцки: Πίνδαρος) е живял около 518/522 г. пр.н.е. и умира около 438/443 г. пр.н.е. Той е един от най-известните древногръцки лирици и се смята за един от най-големите поети в историята на древногръцката литература. Пиндар е известен със своите химни, където често поетизира митологични и спортни събития, както и с ода на победителите в питийските, олимпийските и други игри. Творчеството му е важно за създаването и развитието на литературния жанр на химната поезия.

1. 
   
   Херодот (около 484-425 г. пр.н.е.) - Гръцкият историк Херодот споменава Хиперборея в своето произведение "Истории". Той дава описание на този митичен северен район и свързва него с религиозни практики.

2. Историкът Херодот (на гръцки: Ἡρόδοτος) е живял около 484-425 година пр.н.е. Той е известен със своето произведение "Истории" (Historiae), което е смятано за едно от най-ранните произведения на историографията. В тази работа, Херодот разказва за събития и исторически факти от древността и също така включва етнографски, географски и културни наблюдения за различни народи и региони. Той пътува широко и събира информация от различни източници, което го прави един от първите историци на Запада.

3. 
   
   

   
   

4. Каллимак (около 305-240 г. пр.н.е.) - Гръцкият поет Каллимак пише за Хиперборея в своите епиграми, като му придава митично значение и го свързва с аполонийските обреди.

5. Каллимах (на гръцки: Καλλίμαχος) е древногръцки поет и учен, който е живял през 3-ти век пр.н.е., по-конкретно между 305 и 240 година пр.н.е. Той е известен със своите епиграми, както и с други поетични и литературни творби. Каллимак е работил в библиотеката на Александрия и се смята за важна фигура в развитието на хелинистическата поезия. Той е известен с богатия си лексикон и изискан стил на писане и е оказал влияние върху поети и автори след него.

6. 
   
   

   
   

7. Плавт (около 254-184 г. пр.н.е.) - Римският комедиограф Плавт споменава Хиперборея в своята комедия "Менаехми". В този случай, Хиперборея се използва за поетични цели в сюжета на комедията.

8. Тит Макций Плавт (на латински: Titus Maccius Plautus) е бил древноримски комедиограф и поет. Той е живял през 3-2 век пр.н.е. и работил като драматург в Рим. Точните дати на неговото раждане и смърт не са известни, но се предполага, че той е живял през периода между 254 и 184 година пр.н.е. Плавт е известен със своите комедии, които често са били адаптации на гръцки комедийни произведения, но също така и със своя собствен оригинален стил. Творчеството на Плавт е оказало значително влияние върху развитието на римската комедия и на световната литература.

Тези автори и поети допринасят за разнообразната митология и литературна традиция, свързана с Хиперборея в древногръцката и римската литература.

Колко символни или писмени знакови системи са се родили по земите ни? Дайте да броим заедно:

1. Долно-Дунавската протописменост на древното население на Балканите (на 7000 г.). Доказателствата за нея са артефакти като плочката от Градешница, печата от Караново, плочките от Нова Загора, Курило, Плевенско, Русенско и др. Защо се употребява израза протописменост, а не писменост? Защото според повечето учени, това не са знаци, обозначаващи конкретни фонетични звуци, а система от символи. Понякога обаче, един символ казва повече и от хиляда изписани думи. Знаците и пиктограмите, открити у нас, в Сърбия и Румъния, със сигурност изобразяват абстрактно мислене, систематизирано по определен начин. 

2. Тракийска символно-знакова система, за която говори блестящ академичен учен като проф. Диана Гергова, откривател на Свещарското съкровище през 2012 година. Това отново е спорна тема, но проф. Гергова казва дословно следното: „Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем, и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация”.

3. Азбуката на Етикус Истер, философът скит, който в средата на 4 в. от н.е. създава в Малка Скития, днешна Добруджа, така наречената „Праглаголица”. Тя е възхвалявана от Йероним Блажени като най-чистата писменост, на която трябва да се слави християнската вяра. А защо според Йероним Блажени нейните знаци са най-чистите? Защото с другите съществуващи към онзи период букви, вече били възхвалявани старите езически богове.

 

4. Писмеността в Библията на епископ Вулфила или Улфила, от която тръгва германската литературна традиция. Създадена през 4 век от н.е. в Североизточна България. За нея, по стара българска традиция, също се спори много. За едни Вулфила е създал готска Библия, според други изследователи - гетската Библия. Какъвто и да е спорът обаче, факт е, че имаме пак раждане на вид писменост на нашите земи.

5. Писмеността на Библия Бесика. Библията, преведена на езика на „свирепото” тракийско племе беси от техния покръстител Свети Никита Ремесиански. За съществуването на тази книга говорят маса исторически извори. Според повечето учени, книгата е изгубена, но според някои изследователи е намерена в препис на друг език.

6. Голям брой древни каменни надписи със знаци, определяни като „прабългарски”, „тракийски” или „скито-сарматски” руни. Каквито и да са по произход, руните си ги има и не са „гръцки” или „римски”.

7. Глаголицата на Светите братя Кирил и Методий. Пак се спори къде точно е създадена (най-вероятно в Мала Азия) и какъв е точно произхода на двамата велики просветители, но едно е факт: това е азбука, която отразява фонетичните особености на старобългарския език и говор. 

8. Кирилицата или „Българицата”. Най-вероятен неин автор е Свети Климент Охридски, макар че и за това се спори. Азбуката е създадена изцяло с огромната подкрепа и по поръчка на българското царство и с особените заслуги на Цар Борис Първи, цар Симеон Велики и цар Петър. Без българската държава днес, кирилица просто нямаше да има. Тя е създадена на основата на букви от гръцката азбука и глаголицата, но следва изцяло смисъла на глаголицата - всяка буква да отразява точно определен фонетичен звук. Според доста учени, кирилицата, освен писменост, е и целенасочен опит на българската империя да наложи своето влияние над огромни етно-културни общности.

И така, под „нашето” небе са се родили или проявили, по тези скромни и условни изчисления, осем знакови системи. Някои от тях са спорни. Други са безспорни. Някои от тях са сходни една с друга. Други са различни. И все пак, те са тук, върху земята, по която ходим всеки ден. Дали тези различни проявления на писменост по нашите земи са белези на отделни значими култури, или хилядолетно прераждане на една и същ, а култура е важен въпрос, но това богатство не бива да ни разделя, а да ни сплотява, защото показва само едно нещо - земите ни са били мощен древен, духовен и културен център.

Българин на българина да помага наввсякъде по света!

Пропъдиха селянина от светинята му

 Oт Фейсбук:

"От един месец тази снимка стои на екрана ми като предупреждение да не се отпускам. И да не забравям, че живея  в лесни времена и в плодородна зона на планетата.

Лозята на Канарските острови изглеждат така. Ями. издълбани във вулканичната пепел, пазят лозите от ветровете, а единствената вода, която растенията получават, е от мъглите от океана. Почти лунно земеделие. Върху острови без почва.

Гледам и се питам къде отиде прословутото българско упорство в земеделието и генетично вписаната любов към земята. Как за 40 - 60 години от народ, подпиращ нивите си с камъни по стръмнините, се превърнахме в ленив пластелин, разлят по уличните кафенета и бирарии.

Лесно е да се каже, че сме лоши. Че сме деградирали. Че устите винаги са ни били по-големи от крачките ... Лесно и невярно. 

Защото всекидневно виждам как българският селянин с волска търпимост и аптекарска прецизност обработва двора си. Защо неговата феноменална привързаност към хумуса некротира до размера на заграденото около къщата...?

Отговорът е прост - това може да опази. Той пак би тъпкал и ровил до хоризонта в лакомията си за работа, стига някой да му гарантира, че на сутринта ще намери мотиката си, куртката си и реколтата на полето.

След насилственото коопериране на земята през социализма дойде и друга страшна беда. Върнаха му земята. И той се втурна пак. Но този път го посрешнаха с войстващи цигански банди и бледолики разбойници, които денонощно го обираха, опустошаваха и малтретираха. И българинът се прибра като охлюв в двора си. Дотам.

Всичко това се случи, за да могат днес политици, адвокати, индустриалци, бивши мутри и всякакви градски особи да притежават хиляди декари земя - едри собственици на територии, каквито никога не е имало във вековната ни история.

Целият този почти легален тормоз над малките земеделски стопани беше целеви, за да падне цената на земята. И  днес "земеделски" фондове с огромни офиси да се нароят навсякъде, за да изкупят и последните малки ниви. Затова балатумът и мушамите за маси днес са по-скъпи от земята. Затова. Съвсем умишлено.

Пропъдиха селянина от светинята му. 

Гледам тази снимка на лунни лозя от Канарските острови. И си спомням нивките на моите предци - високо, високо в планината  Парчета от по 20 квадратни метра почва подпрени с каменни зидове като за къща. В които фасул на вейки, зеле, алабаш и картофи  като деца усещат грижовни човешки ръце по листата си.

И си давам сметка, че всичко е въпрос на законност и сигурност. Спокойствието събужда дързостта на малкия човек да прави гигантски дела.

Не забравяйте кои сте!"