1. Долно-Дунавската протописменост на древното население на Балканите (на 7000 г.). Доказателствата за нея са артефакти като плочката от Градешница, печата от Караново, плочките от Нова Загора, Курило, Плевенско, Русенско и др. Защо се употребява израза протописменост, а не писменост? Защото според повечето учени, това не са знаци, обозначаващи конкретни фонетични звуци, а система от символи. Понякога обаче, един символ казва повече и от хиляда изписани думи. Знаците и пиктограмите, открити у нас, в Сърбия и Румъния, със сигурност изобразяват абстрактно мислене, систематизирано по определен начин.
2. Тракийска символно-знакова система, за която говори блестящ академичен учен като проф. Диана Гергова, откривател на Свещарското съкровище през 2012 година. Това отново е спорна тема, но проф. Гергова казва дословно следното: „Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем, и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация”.
3. Азбуката на Етикус Истер, философът скит, който в средата на 4 в. от н.е. създава в Малка Скития, днешна Добруджа, така наречената „Праглаголица”. Тя е възхвалявана от Йероним Блажени като най-чистата писменост, на която трябва да се слави християнската вяра. А защо според Йероним Блажени нейните знаци са най-чистите? Защото с другите съществуващи към онзи период букви, вече били възхвалявани старите езически богове.
4. Писмеността в Библията на епископ Вулфила или Улфила, от която тръгва германската литературна традиция. Създадена през 4 век от н.е. в Североизточна България. За нея, по стара българска традиция, също се спори много. За едни Вулфила е създал готска Библия, според други изследователи - гетската Библия. Какъвто и да е спорът обаче, факт е, че имаме пак раждане на вид писменост на нашите земи.
5. Писмеността на Библия Бесика. Библията, преведена на езика на „свирепото” тракийско племе беси от техния покръстител Свети Никита Ремесиански. За съществуването на тази книга говорят маса исторически извори. Според повечето учени, книгата е изгубена, но според някои изследователи е намерена в препис на друг език.
6. Голям брой древни каменни надписи със знаци, определяни като „прабългарски”, „тракийски” или „скито-сарматски” руни. Каквито и да са по произход, руните си ги има и не са „гръцки” или „римски”.
7. Глаголицата на Светите братя Кирил и Методий. Пак се спори къде точно е създадена (най-вероятно в Мала Азия) и какъв е точно произхода на двамата велики просветители, но едно е факт: това е азбука, която отразява фонетичните особености на старобългарския език и говор.
8. Кирилицата или „Българицата”. Най-вероятен неин автор е Свети Климент Охридски, макар че и за това се спори. Азбуката е създадена изцяло с огромната подкрепа и по поръчка на българското царство и с особените заслуги на Цар Борис Първи, цар Симеон Велики и цар Петър. Без българската държава днес, кирилица просто нямаше да има. Тя е създадена на основата на букви от гръцката азбука и глаголицата, но следва изцяло смисъла на глаголицата - всяка буква да отразява точно определен фонетичен звук. Според доста учени, кирилицата, освен писменост, е и целенасочен опит на българската империя да наложи своето влияние над огромни етно-културни общности.
И така, под „нашето” небе са се родили или проявили, по тези скромни и условни изчисления, осем знакови системи. Някои от тях са спорни. Други са безспорни. Някои от тях са сходни една с друга. Други са различни. И все пак, те са тук, върху земята, по която ходим всеки ден. Дали тези различни проявления на писменост по нашите земи са белези на отделни значими култури, или хилядолетно прераждане на една и същ, а култура е важен въпрос, но това богатство не бива да ни разделя, а да ни сплотява, защото показва само едно нещо - земите ни са били мощен древен, духовен и културен център.
Българин на българина да помага наввсякъде по света!
Няма коментари:
Публикуване на коментар