Рендзините спадат към ИНТРАЗОНАЛНИТЕ ПОЧВИ (Понятията "зонални", "интразонални" и "азонални" почви са използвани за пръв път от Н.М. Сибирцев. Според него към зоналните почви се отнасят всички почви, които се срещат закономерно само в дадена климатична и растителна зона. При тези почви решаващо влияние за почвообразуването им е имал само един от факторите на почвообразуването(скала, релеф, водният режим и т.н.)Рендзините са почви, които се характеризират преди всичко с високото си хумусно съдържание и с това, че се развиват изключително върху карбонатни скали. Най напред те са проучвани в Полша, където получават названието си рендзини. В началото те са формирани от силното влияние на CaCO3. По-късно след излужването на CaCO3 те започват да се развиват от типа на местните зонални почви (за това някои ги наричат- временни почви). Срещат се дори в тропичните зони до 1200mm валежи, при по-големи валежни количества те преминават в латерити.
Най-често те са срещани у нас на пресечени релефни форми.
Силно изразен е Хумусно-акумулативният хоризонт, достигащ до 50-60см. Профилът им е обикновено пълен АВС. Преходният хоризонт, който се формира тук, е с много разнообразна мощност. В много случаи хумусният хоризонт лежи направо върху варовит рокляк, премесен повее или по-малко със ситнозем, преминаващ в твърда карбонатна скала. В такъв случай профилът е от типа АС. Според Лаач, когато хумусно-акомулативният хоризонт лежи върху варовик, доломит и бедни на кварц мергели, миже да се говори за същинска рендзина.
Когато А хоризонт е разположен върху льос, чакълести мергели, варовити пясъчници и други, съдържащи варовик, но богати с кварц скали, почвите следва да се отнасят към т. нар. парарендзина.
Наличността на големи количества калциев каронат при образуването на тези пови води до формирането на слабоалкална до неутрална реакция на почвеният разтвор. При тези условия разлагането на органичните вещества силно се забавя. Минерализирането им протича бавно. Затова ту се натрупват сравнително високи количества хумусообразни устойчиви вещества. Наличността на калциевия йон с неговото коагулиращо действие върху органичните, минералните и органо-минералните колоиди е важна предпоставка за формирането на ясно изразени водоустойчиви структурни агрегати.
Според измиването на карбонатите Рендзините се делят на два подтипа: типини и излужени. При типичните шупването е на повърхността, а при излужените -на различна дълбочина по профила.
"Кайряци" се наричат каменливите Рендзини, при които се съдържа различно количество скелет, който на места преобладава над ситнозема. Тогава скалните късове се подават над повърхността и могат да заемат по-голямата й част.
Характерна особеност на тези почви е неравномерността на профила по дълбочина. В съответствие с неравномерното изветряване на варовиците тук на много места се срещат петна от дълбоки почви, граничещи със съвсем плитки такива. Интересното е, че при тези почви мощността на почвите не следва така определено релефните форми, както е при другите почвени типове.
Състав:
За А хоризонт хумуса се движи между 3 и 8%. В по-долните хоризонти намалява на 2-3%.
Общият азот в повърхностният хоризонт е във високи количества, достигащи до 1.12%, като намалява в дълбочина. По отношение на хидролизуемия азот тези почви се считат към средно запасените с 40-50 mg на 1000g почва.
Фосфорното съдържание е средно (120-160 mg P2O5 на 100g почва), но съдържанието на подвижни фосфорни съединения е незначително, което се обяснява с ретроградацията от CaCO3.
Калиевото съдържание е добро.
Реакцията на почвите е слабо алкална до алкална. При излужените такива рН спада до 6.
Карбонатното съдържание се колебае в много високи граници.
Сорбционният капацитет се движи около 25-30 mg-екв./100g почва, без да проявява диференциация по профила. Наличността на калций обуслава бързото оструктуряване на разпрашените почви.
Относително тегло се движи около 2.7, а обемното -между 1.25 и 1.30.
Общата порьозност е висока по целия профил и осигурява благоприятен водно-въздушен и топлинен режим на хумусно-карбонатните почви.
Лесорастителни свойства:
Тези почви са твърде богати. Наличността на калций много често имобилизира хранителните вещества. Влажностният им режим зависи от местоположението им.
При Рендзините нуждата от торене почти няма, но сериозен е въпросът с влагата, особено в долният пояс, където тя се просмуква много бързо на големи дълбочини, което налага своевременно напояване.
Дървесните видове, които понасят карбонатите и могат с успех да се развиват върху тези почви в долната зона са: белият дъб, церът, орехът, черният и белият бор, люлякът, махалебката и др. В средната зона те са: черната мура, белият бор, клекът и др.
Информацията е взета от учебник по "Горско Почвознание", издателство ЗЕМИЗДАТ, автор к.с.с.н. доц. Виктор Донов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар