Облагородяване и създаване на ниви и ливади в близост до дерета и речни корита

 Делувиалните почви, които се отлагат в двата края на речният поток са едни от най-богатите на хумосни вещества. Поради това са желани за експлоатация от земеделците за създаването на ниви, ливади и овощни насаждения. Така възниква необходимост речното корито да се измести, за да се обединят двата му края в една обща обработваема площ.

На скицата горе е показан примерна ситуация при която малко речно корито (в тъмно син цвят), или дере се измества чрез канал (в светлосиния цвят), към левият бряг на коритото. 
Това може да бъде постигнато само при широко речно корито от поне 6-7м от двете страни. При направата на канала, старото речно корито се засипва с инертни материали, вършина, клони, биомаса и почва. По този начин водата се отклонява в горната част към канала и той става новото речно корито. Желателно е десният бряг на канала периодично да се натрупва с инертни материали и камъни. Като принципа е това да става, използвайки се камъните които се оголват в канала, или отронват от ската в лявата половина на канала. Те се прехвърлят периодично и се натрупват върху създаденият баражен насип, както и по левият му склон. По този начин потокът на водата се насочва към левият скат и го подкопава без да се налага това да се прави ръчно. По този начин водата извършва основната работа, а вие остава само да прехвърлите инертните материали към насипа.  Когато това се прави ежегодно, може да се постигне уширение на земеделската площ с 20-30см до 0,5-1.5 м на година в зависимост от наклона на ската, скалната порода и дебита на водния поток.  Десният скат на своя страна служи за запълване с наноси на микропонижението, което се образува, след запълване на речното легло. Този процес е бавен и изисква години и поколения наред системна работа. Разбира се всичко това може да бъде постигнато и с техника, която да го направи за няколко дни, но това си има своята финансова страна, както и някои терени може да са изолирани за подобен род техника. 

Има и втори вариант, при който се изгражда средно висок зид от двете страни на дерето и се застила с плочи, които образуват канал, или се поставят достатъчно широки тръби, които да поемат водният отток. След което над тях микропонижението се запълва с инертни материали и почва, и се изравнява обработваемата площ. Този метод се използва за тесни дерета, където речното корито е по-тясно от 5м. от двете стани на речното легло и дебита на водата е малък, за да може да се побере в направения канал. Но при него повърхностният воден отток по-трудно се оттича от двата ската в дерето, което се налага странично на склона да се правят вади, които да го отвеждат надолу до старото речно корито с цел да не подравят новосъздаденият земеделски терен.

Съвременно лесовъдство или гороломство

Съвременно лесовъдство или гороломство

Горското стопанство се развива в една усложнена икономическа и екологична среда. Продължава интензивния дърводобив в горите в резултат на което те постепенно се изтощават. И тъй като потребностите от дървесина непрекъснато растат, не се очакват възможности обемът на дърводобива да бъде ограничен. При така очертаната ситуация е ясно, че съвременната еколого-икономическа среда на обществено развитие изисква нови лесовъдски решения и адаптиране на горското стопанство и неговата организация към новите условия. Новото отношение към горите се изразява в това, че тяхното използване и създаване се превръща в голям и сериозен обществен проблем, защото потребностите от горите нарастват, но горския ресурс се изтощава и влошава. Същевременно от досегашното обществено развитие са натрупани много проблеми, които трябва да бъдат решени. Новото стопанско поведение спрямо горите следва да постигне няколко цели:

·        Горите да се оценяват като комплекс от ресурси;

·        Да се увеличат средствата за стопанисване на горите и създаване на нови гори;

·        Да се утвърди многофункционалният подход при тяхното използване;

·        Да се утвърди разбирането, че горите са уникални екосистеми, които имат пряко отношение за опазване на основните блага на човека, поради което те трябва не само да се съхраняват, но и активно да се подобряват.

Поради това към съвременното горско стопанство трябва да се подходи с изцяло нов подход съобразен с тези обстоятелства. От тук произхождат и някои  остри противоречия, които нашата лесовъдска колегия не желае да реши.

 При досегашното стопанисване на нашите гори, пред тях се поставяше и поставя само една цел т.е. досегашното лесоустройство даваше приоритет само на една цел на нашите гори. При досегашната организация на ползване е известно, че дърводобивното ползване бе и е все още основно за горите със стопанско предназначение, а специалното ползване бе и е основно за горите със специално предназначение (функции). Затова при устройството на нашите гори досега лесоустройството се подчиняваше на това обстоятелство и така се извършва или само дърводобивно ползване или само специално ползване, което в днешните условия на все по нарастващо потребление, на влошена икономическа и екологическа обстановка, на нарастваща нужда от отдих и рекреация е необходимо преразглеждане на тази формулировка. Горските екосистеми могат да притежават следните групи ресурси:

·        Дървесен ресурс;

·        Средозащитен ресурс;

·        Рекреационен ресурс;

·        Недървесни ресурси;

·        Санитарно-хигиенни ресурси;

·        Генетичен ресурс

Всички горски насаждения в една или друга степен притежават тези ресурси. В зависимост от интересите на ползвателите една част от тях имат реална значимост, а друга – потенциална. Факт е, че в нашите гори специалните функции се водят само на “книга“. На всякъде обаче се извършва безконтролна сеч. Свидетели сме на грозните картини, които остават след извеждане на сечите. Например в едно от ловните стопанства в Северна България при представяне  на отчетите за извършените главни (възобновителни) сечи е отчетено за десетилетието ползване на дървесина в размер на 500% в сравнение с проектираното по горскостопанския план. Това е грубо нарушение на основния лесовъдски принцип за равномерност и постоянство в ползването съобразявайки се с прираста на гората и не надхвърляйки го. Това е кражба от живота на бъдещите 5 поколения идващи след нас. Господа лесовъди, слуги на настоящата политическа класа,  ВИЕ СТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ ЗА РАЗСТРЕЛ като позволявате това да се случи. Вие обричате бъдещите поколения на глад и жажда. Те трябва да плащат за вашите грешки. Помнете, че правосъдие може и да няма, но възмездието винаги идва. Ще плащат вашите деца.

Навсякъде се забелязва преизпълнение на възобновителните сечи и то на окончателните фази при които “падат големите кубици“, докато при отгледните сечи изпълнението е само за сметка на пробирките, които и без това са предходни на първа фаза на възобновителна сеч и имат за задача да подготвят насаждението за възобновяване.  Отгледните сечи като цяло не се изпълняват , защото нямат материален добив. Това води до влошаване на структурата на гората и нейното деградиране. Залесяване не се практикува, всички голини , които трябваше да се залесят тихомълком станаха поляни – това е поредното престъпление в резултат на което на ерозия са подложени редица земи.

Друг пример е масовата практика за несъобразяване на възприетите турнуси и зрелости и тяхното най-грубо и арогантно нарушаване. В едно от Родопските стопанства има одобрени план - извлечения с включени насаждения за възобновителна сеч, без те да са достигнали турнус и без изобщо да са зрели. Това е одобрено от регионалната дирекция за срам и позор на нашата лесовъдска колегия – инженери вишисти поставени да контролират дейността на стопанствата и фирмите работещи в горите. За никой не е тайна, че техните заплати зависят от дърводобива, както и заплатите на служителите в ИАГ. Директорите на ДГС/ДЛС се назначават и уволняват от местните феодални владетели и техните дърводобивни фирми. При сечите не се спазват елементарни технологични изисквания: отстраняване на болни, сухи дървета; опазване на подраста; изсичане на храстите и другата растителност пречеща на възобновяването; подпомагане на възобновяването там където е затруднено; спазване на интензивността; запазване на ценните дървесни видове и т.н.

В същото стопанство в Средните Родопи при извеждане на санитарна сеч в короядно петно на временен склад нямаше нито едно повредено от корояд дърво, а беше добита изключително висококачествена строителна дървесина от първи клас, без повреди! Короядните дървета бяха оставени на корен. Това е саботаж и престъпление срещу държавата, но никой не търси отговорност. Пак там в Родопите в едно “елитно“ ловно стопанство горските пътища се правят „на място“, без технологичен план, без трасиране на терен, без маркиране на подлежащите на сеч дървета, а просто тракториста с трактора изкоренява дърветата и прокарва пътя по показанията на неговия пряк началник от съответната дърводобивна фирма. Това е масова практика, като не се спазват никакви технологични изисквания. Покрай пътищата сечта е с двойна и тройна интензивност и обратно в по-недостъпните части насаждението е оставено на самотек. Това е влошаване на структурата водещо до често пъти до провалено възобновяване и лошо санитарно състояние. Липсва всякакъв контрол, дори напротив – тези държавни служби (РДГ/ИАГ) си затварят очите или открито насърчават гороломството у нас.

  Имайки в предвид обаче факта, че развитието на процесите и явленията, свързани с ползването на горите и техните ресурси е пряко отражение на развитието на човешкото общество следва, че изгледите  нещо да се промени в положителна насока в нашето съвременно горско стопанство никак не са добри. Напротив можем с основание да кажем, че през последните двадесет години разрухата не подмина и горския сектор. Последиците от това все още не се усещат осезаемо (въпреки, че наводненията са факт), но това е така поради характера на дървопроизводствения процес, а именно неговата дълговечност. Така, че сътвореното в горите днес ще го усетят нашите идни поколения и справедливо ще стоварят вината върху днешните т.нар. лесовъди, които забравиха за дълга на лесовъда преди всичко да стопанисва и пази гората така, че да я има и за бъдещите поколения. Те набързо се присламчиха към новосформираните фирмички и започнаха усилено безконтролно ползване подминавайки точките и запетаите от нашите закони с единстванета цел да се облагодетелстват материално. Факт е, че лесовъдската професия деградира до там, че самото понятие лесовъд се възприе в обещството като синоним на престъпник, и търгаш на дребно. Още повече, че със закона от 1997 год. и разделянето на собствеността на това природно благо гората, а също и с обособяването на дърводобивните фирми започна безконтролно и безнаказано изсичане на нашата гора.(въпреки че данните сочат обратното) На всички е ясно, че едно е официалната статистика, основаваща се на официални документи с непроверено съдържание, а друга е действителната реалност на терена. Фрапиращите случаи за това са много, но хората от които зависи това избягват да се занимават с този въпрос по понятни причини. И сега към днешна дата в нашата гора ползването и стопанисването е насочено само и единствено към дърводобива. Това е така и поради обществената система в която живеем – капиталистическата. Тя се основава на закона за печалбата. В горското стопанство всеки знае, че основната печалба идва от дърводобива. Ясно е, че и по другите направления има също печалба (горски недървесни ресурси, рекреация), но при тях е необходимо влагането на солиден първоначален капитал. При дървопроизводството такова нещо не е необходимо. Там майката природа се е погрижила, а лесовъда отива и сече, прибирайки в джоба си готови пари. Ето защо сега се творят нови закони улесняващи тези готови пари. Но това е характера на капиталистическата система – бърза и максимална печалба. Това е основния закон на капитализма. Ето защо и нашето горско стопанство стигна до това положение – обръчи от фирми, съмнителни лесовъди и изобщо мафиотска структура. Все за тая цел бяха създадени и т.нар. 6 дърводобивни предприятия и горските и ловни стопанства бяха превърнати в търговски предприятия. Това е чист геноцид спрямо бъдещите поколения. Тези господа “лесовъди“ търгуват с бъдещето на 5 – 10 поколения напред, с бъдещето на техните деца и внуци.

Сега се подготвя последното и може би окончателно изтребление на остатъците от българската гора с т. Нар. “Национална горска инвентаризация“ и програмата за реформи в която дейно участие взима СВЕТОВНАТА БАНКА. Какво освен ограбване на нашият лес може да прави тази международна престъпна организация у нас? Що за консултации ще извършва тя по лесовъдските въпроси и защо ни е този заем за реформи? Какви ще бъдат тези реформи и какво целят? Да не би господата от Световната банка  да са решили да повторят подвига на акад. Мако Даков с голямото залесяване от близкото минало – само за периода от 1958 год. до 1979 год. са залесени 11 263 083 дка нова гора (източник: Романът на българската гора, Йордан Чалъков)?

Положението с нашият роден, отечествен лес е същия както и с държавата. Неговото оцеляване в 21 век, а с това и нашето собствено е поставено на карта. Нашата гора е притисната от всякъде – промяна на климата; безконтролна кражба от страна на властта и послушната лесовъдска колегия; безконтролна кражба от местното население принудено да оцелява за нейна сметка. Дали нашата гора ще оцелее и за напред зависи само и единствено от нас. Затова всеки трябва да се замисли какво сам той е направил за да се запази тя и за напред, защото как ще вървим към голямото като не разбираме и не умеем да съхраним и малкото което имаме. А казано е по-рано – който не цени и малкото което има, ще му се отнеме.

Защита против ерозия на земята

Едни от най-важните мероприятия свързани със стопанисването на земята е това на нейната защита срещу ерозионни процеси!
Има цяла "гама" от техники за постигането на тази цел:

1. Защита, чрез вади: когато има наклон на терена който стопанисваме и той се ползва ежегодно за сеене и отглеждане на едногодишни култури направата на вади е задължително!
Тяхната цел е да акумулират/улавят повърхностния воден отток (ПВО) по време на дъждове и да го отвеждат безопасно до  най-близкия водозбор. По-този начин се предотвратява образуването на ровини върху обработваемата площ и изнасянето на почвата извън нейната територия!

Ефектите от налиието/липсата на вади

Когато дължината на нивата е голяма, се налага да се правят повече на брой вади по протежението й!

2. Брегоукрепителни съоръжения: Когато наклона е значителен над 10% (това е отношение което показва колко метра във височина е разликата(денивилацията) между две точки отстоящи на разстояние 100м. - в случая денивилацията е 10м.) 

Тогава се нужни по-сериозни мерки за защита против ерозионните  процеси:

а) Подпорни стени: те могат да бъдат най-разнообразни но основно биват - дървени, каменни и бетонни или комбинация от тях(разбира се не редки са случаите когато се правят дори от автомобилни гуми, а може и от метални елементи - в крайни случаи) 

- Дървените подпорни стени, както и другите видове могат да се изпълнят по всевъзможни начини на сглобки на  елементите, но основно биват два вида: забити греди или трупи минимум на една-трета до една-втора от дължината им в земята или наредени/заковани между и на забити греди или трупи!

Дървени подпори в сглобка

Подпорни стени от камък: това са най-естествените и красиви брегоукрепителни съоръжения, която конструкция изисква по-специфични познания за материята на работа, а именно камъка!

За предпочитане е да се ползва материал добит от максимално близко разстояние, ако терена не позволява достъп на превозни средства. Огледайте се за скали в близост или за речно корито/дере от което камъните могат да бъдат взети или добити. След като сме ди доставили до мястото на изграждане на сухата зидария(наименование на подпорна стена съставена само от камъни) Трябва да изкопаем основа в зависимост от височината на зида. Основата трябва да е дълбока около 1/4 до 1/3 от общата дължина на зидарията! Като ширината и трябва да е около 1/2 от дълбочината на основата! Полагането на камъните става с широката част на пред, а с тънката към терена, като се стреми камъните да се застъпват едни други и постоянно да се полага баласт зад тях от по-дребни камъни и филц за тежест. Трябва да се поддържа наклон на изграждането на стената към склона! Когато е необходимо зидарията да се изгражда без да се обляга на терена и да е права, то трябва да се реди и от двете страни като по средата се запълва с баласт!

Видове зидария

- Бетонните и железобетонните подпорни стени се изграждат с помоща на опитни кофражисти!

 -Подпорни стени изградени от гуми: тяхната вътрешност се запълва от баластни материали!

Как да стопанисваме своята земя

Притежанието на земя е безценно! Още по безценно е притежанието на знанието как да се стопанисва!

Стопанисването на земята, нейната обработка и поддържане в добро състояние не е наука - то е конгломерат от науки. Започвам тази статия с желанието да поставя основни похвати за стопанисване на земеделските площи. Вероятно с развитие на темата може да прерасне в поредица от статии по въпроса за отделните теми. Тук само ще скицирам и нахвърля няколко важни приома.

Първото важно условие за да се поддържа земята в годно за ползване състояние това е нейното плодородие! Плодородието на земята в при различните почви варира, но ние ще обърнем внимание на антропогенната (човешка) намеса в нейното плодородие!
1. При интензивно ползване на която и да е земя и отглеждането върху нея на земеделски култури целогодишно води до нейното изтощаване! Особено, ако се отглежда само един вид култура (примерно царевица, домати, пшеница) ежегодно.
Основната техника в случая е да се комбинират културите или да се редуват:
картофи с тикви; царевица с дини; или когато след като се извадят картофите да се засее овес или друга житна култура. Почти всички житни растения, царевицата, зелето, бобените видове и други имат симбиоза с азотофиксираши бактерии, който фиксират неусвоимия азот във въздуха за растенията в усвоими азотни съединения за растенията. Тези бактерии създават колонии в корените на растенията.

Въздушни джобове около корените с азотофиксиращи бактерии

Това означава, че поне една от културите трябва да има способност за симбиоза с азотофиксиращи бактерии.

Следващата стъпка е торенето на земята. В тази статия ще обсъдим начините на торене които се използват от хиляди години и не включват изкуствени химически торове, който са вредни за земята и вредят на нейния химичен и биологичен състав.

Един от тривиалните методи е торенето с оборска тор - тя може да е от всички видове селскостопански животни: крави, овце, кози, коне, магарета, прасета, биволи, птици и други.

Оборска тор разтоварвана на нивата

Следващия метод за торене - това е зеленото торене. Това торене представлява засяване на земята с азотофиксиращи растения като фий и след като той започне да цъфти да се изоре земята заедно с растението. То се згнива и обогатява земята с хранителни съединения.

Фий

Следващата стъпка за подходящо наторяване на земята е когато се мулчира с МГП(мъртва горска постилка)- това са неразградените и полуразградените остатъци от листа, клонки и треви под склопа на гората. Те могат да се събират в чували и да се транспортират до дадената нива на есен и да се заорава.

МГП под склопа на гората

Следващи я начин за торене на земите е чрез дървени въглища или отпадъка от другите видове въглища, остатъка от тяхното горене (сгурия) или пепел от изгарянето на дървесината. Дървените въглища задържат влагата, създават защита срещу слаби ерозионни процеси и отпускат хранителни вещества в период на векове! Също така фиксират вредни вещества като наличието на тежки метали в почвата. И по този начин ги изваждат от циркулацията на веществата в почвите и предпазват от тяхното натрупване в растенията и респективно в организма на хранещите се с тях животни.

Сгурия на склад

Друг начин на торене е торенето с ферментирали дървесни частици, като стърготините от дървопреработвателната промишленост. Органичен отпадък от всякакъв вид предстоял на куп една година.

дървестни частици

Когато стопанисвате една градинка, то препоръчваме когато премахвате плевелите от градинката ги натрупвайте на определен куп и на следващата година, или по-следващата може да ползвате хумоса създаден от тяхното изгниване за торенето на вашата градинка.

Очаквайте следващата публикация свързана с защита от ерозията на вашите земи.

Kak да стопанисваме свойте гори?

Тази статия я отправям към всички хора притежаващи лични гори, а също извеждащи сечи в тях, или са природолюбители, които имат желание да знаят нещо повече за стопанисването на горите като цяло.

Има редица лесовъдски мероприятия, които се използват за правилното стопанисване на горските масиви - едни от тях са видовете лесовъдски сечи. Те са различни видове, чийто схеми на сеч са изготвени на базата на дългогодишни измервания на различни лесовъдски признаци на разнообразни видове насаждения. В тази статия няма да влизам в подробности кои са те и как се извеждат с подробности! Аз искам да наблегна на най-простите и лесни за прилагане методики от хора, които нямат лесовъдско образование, но със заявката, че това е с цел обогатяване на общата им култура и подобряване на представата им за  начина на отглеждане на гората! Винаги когато извършвате сеч в която и да е гора трябва да се допитвате до човек с лесовъдско образование, освен в случаите, в които не ви пука за последиците от вашата дейност - чийто последици уверявам ви лоши или в малки изключения добри, ако не повлияят на вас пряко, то пряко ще повлияят на вашите наследници!

Когато извеждате каква да е сеч в една гора, трябва задължително да се информирате какъв е вида или какви са дървесните видовете в нея и на каква възраст са!
Щом се запознаете с тази информация, се опитайте да се информирате какви са спецификите на тези видове (дали са бързо-растящи, светлолюбиви, сенкоиздражливи, влаголюбиви и т.н.).

1. Когато влезете в дадената гора, за да извеждате сеч - трябва да я огледате добре за нейното здравословно състояние! Има ли наличие на изсъхнали дървета, паднали(изкоренени) дървета, суховършия, пречупени клони и върхове, гниене, хралупи, гъби, ненормални (туморни удебелявания, изкривявания, вилужни стъбла), паразитни растения. В реда който изложих на болестите е добре да се извършва сеч точно на такива дървета! Този подход се нарича "Санитарна сеч"

2. След болестите, добрия стопанин на една гора отправя поглед на нейната гъстота! Там където е много гъсто, или по-гъсто се разреждат дърветата, но умерено! Не трябва изведнъж да се извежда оголване на гъсто обраслата площ от гората! Това трябва да става постепенно в период от една-две, до 5-10 години (колкото е по старо едно насаждение, тоест гора трябва да се сече по-малко на брой дървета), тъй като оставащите дървета се нуждаят от време да се приспособят в новата среда. Целта на това мероприятие е да се даде жизнен простор на оставащите дървета в гората, без да се нарушава тяхната конкуренция помежду им! Старайте се да направлявате - чрез поредицата от сечите ви в гората, за постигането на равномерно разпределение на дърветата върху горската площ!

3. Една от най-важните цели на стопанисването на една гора е - да се създадът условия за възобновяване на гората по естествен път! За целта е необходимо след като постепенно я разреждаме, да огледаме къде в гората има поникване на млада гора (подраст). След като установим къде има повече подраст то ще увеличим сечта на старите дървета около него, за да създадем необходимия му растежен простор! Ако дори се наложи да изсечем няколко близки дървета и създадем така наречените "котли"(това са създадени след сечта малки отворени пространства във гората, за да може подръста да има свободен достъп до слънчевата светлина пряко).  Но ако подръста е равномерен върху площа  на гората, то трябва просто да увеличим интензитета на сеч равномерно, но не прекалено (короните на дърветата да са близко, леко да се допират).

4. Ако измежду старите дървета има израсли млади такива, то се изсичат в близост тези стари дървета който ги засенчват или ги притискат с мощната си корона. Също така, ако тези млади дървета са на гъсто отново се изреждат постепенно (за да не си пречат), като се секът първо болните и кривите! И все пак, оставяйте най-хубавите стари дървета в гората по-дълго да семеносят, та дори и до третото поколение гора. Това ще ви гарантира най-добрия семенен материал, от който ще израснат новите поколения дървета!

5. Желателно е при възможност гората да е максимално смесена, тоест в нея да има различни дървесни и храстови видове! Това значи да толерирате разнообразието в гората и да нямате предпочитание към определен вид, освен в условията когато той се явява много агресивен спрямо другите видове в гората, от което се налага неговото по-интензивно изсичане!
Когато гората е съставена от няколко вида, то тя по-трудно се поврежда от болести, пожарите по-трудно се разпространяват в нея и тя е по-продуктивна, особено когато има дървета от различни възрасти (тоест: гората не е  едновъзрастна)!

Ако се стараете да спазвате тези пет условия при вашето стопанисване на горите ви, то неминуемо ще имате една прекрасна гора, която ще радва и вашите наследници!