Как да стопанисваме своята земя

Притежанието на земя е безценно! Още по безценно е притежанието на знанието как да се стопанисва!

Стопанисването на земята, нейната обработка и поддържане в добро състояние не е наука - то е конгломерат от науки. Започвам тази статия с желанието да поставя основни похвати за стопанисване на земеделските площи. Вероятно с развитие на темата може да прерасне в поредица от статии по въпроса за отделните теми. Тук само ще скицирам и нахвърля няколко важни приома.

Първото важно условие за да се поддържа земята в годно за ползване състояние това е нейното плодородие! Плодородието на земята в при различните почви варира, но ние ще обърнем внимание на антропогенната (човешка) намеса в нейното плодородие!
1. При интензивно ползване на която и да е земя и отглеждането върху нея на земеделски култури целогодишно води до нейното изтощаване! Особено, ако се отглежда само един вид култура (примерно царевица, домати, пшеница) ежегодно.
Основната техника в случая е да се комбинират културите или да се редуват:
картофи с тикви; царевица с дини; или когато след като се извадят картофите да се засее овес или друга житна култура. Почти всички житни растения, царевицата, зелето, бобените видове и други имат симбиоза с азотофиксираши бактерии, който фиксират неусвоимия азот във въздуха за растенията в усвоими азотни съединения за растенията. Тези бактерии създават колонии в корените на растенията.

Въздушни джобове около корените с азотофиксиращи бактерии

Това означава, че поне една от културите трябва да има способност за симбиоза с азотофиксиращи бактерии.

Следващата стъпка е торенето на земята. В тази статия ще обсъдим начините на торене които се използват от хиляди години и не включват изкуствени химически торове, който са вредни за земята и вредят на нейния химичен и биологичен състав.

Един от тривиалните методи е торенето с оборска тор - тя може да е от всички видове селскостопански животни: крави, овце, кози, коне, магарета, прасета, биволи, птици и други.

Оборска тор разтоварвана на нивата

Следващия метод за торене - това е зеленото торене. Това торене представлява засяване на земята с азотофиксиращи растения като фий и след като той започне да цъфти да се изоре земята заедно с растението. То се згнива и обогатява земята с хранителни съединения.

Фий

Следващата стъпка за подходящо наторяване на земята е когато се мулчира с МГП(мъртва горска постилка)- това са неразградените и полуразградените остатъци от листа, клонки и треви под склопа на гората. Те могат да се събират в чували и да се транспортират до дадената нива на есен и да се заорава.

МГП под склопа на гората

Следващи я начин за торене на земите е чрез дървени въглища или отпадъка от другите видове въглища, остатъка от тяхното горене (сгурия) или пепел от изгарянето на дървесината. Дървените въглища задържат влагата, създават защита срещу слаби ерозионни процеси и отпускат хранителни вещества в период на векове! Също така фиксират вредни вещества като наличието на тежки метали в почвата. И по този начин ги изваждат от циркулацията на веществата в почвите и предпазват от тяхното натрупване в растенията и респективно в организма на хранещите се с тях животни.

Сгурия на склад

Друг начин на торене е торенето с ферментирали дървесни частици, като стърготините от дървопреработвателната промишленост. Органичен отпадък от всякакъв вид предстоял на куп една година.

дървестни частици

Когато стопанисвате една градинка, то препоръчваме когато премахвате плевелите от градинката ги натрупвайте на определен куп и на следващата година, или по-следващата може да ползвате хумоса създаден от тяхното изгниване за торенето на вашата градинка.

Очаквайте следващата публикация свързана с защита от ерозията на вашите земи.