Съвременно лесовъдство или гороломство

Съвременно лесовъдство или гороломство

Горското стопанство се развива в една усложнена икономическа и екологична среда. Продължава интензивния дърводобив в горите в резултат на което те постепенно се изтощават. И тъй като потребностите от дървесина непрекъснато растат, не се очакват възможности обемът на дърводобива да бъде ограничен. При така очертаната ситуация е ясно, че съвременната еколого-икономическа среда на обществено развитие изисква нови лесовъдски решения и адаптиране на горското стопанство и неговата организация към новите условия. Новото отношение към горите се изразява в това, че тяхното използване и създаване се превръща в голям и сериозен обществен проблем, защото потребностите от горите нарастват, но горския ресурс се изтощава и влошава. Същевременно от досегашното обществено развитие са натрупани много проблеми, които трябва да бъдат решени. Новото стопанско поведение спрямо горите следва да постигне няколко цели:

·        Горите да се оценяват като комплекс от ресурси;

·        Да се увеличат средствата за стопанисване на горите и създаване на нови гори;

·        Да се утвърди многофункционалният подход при тяхното използване;

·        Да се утвърди разбирането, че горите са уникални екосистеми, които имат пряко отношение за опазване на основните блага на човека, поради което те трябва не само да се съхраняват, но и активно да се подобряват.

Поради това към съвременното горско стопанство трябва да се подходи с изцяло нов подход съобразен с тези обстоятелства. От тук произхождат и някои  остри противоречия, които нашата лесовъдска колегия не желае да реши.

 При досегашното стопанисване на нашите гори, пред тях се поставяше и поставя само една цел т.е. досегашното лесоустройство даваше приоритет само на една цел на нашите гори. При досегашната организация на ползване е известно, че дърводобивното ползване бе и е все още основно за горите със стопанско предназначение, а специалното ползване бе и е основно за горите със специално предназначение (функции). Затова при устройството на нашите гори досега лесоустройството се подчиняваше на това обстоятелство и така се извършва или само дърводобивно ползване или само специално ползване, което в днешните условия на все по нарастващо потребление, на влошена икономическа и екологическа обстановка, на нарастваща нужда от отдих и рекреация е необходимо преразглеждане на тази формулировка. Горските екосистеми могат да притежават следните групи ресурси:

·        Дървесен ресурс;

·        Средозащитен ресурс;

·        Рекреационен ресурс;

·        Недървесни ресурси;

·        Санитарно-хигиенни ресурси;

·        Генетичен ресурс

Всички горски насаждения в една или друга степен притежават тези ресурси. В зависимост от интересите на ползвателите една част от тях имат реална значимост, а друга – потенциална. Факт е, че в нашите гори специалните функции се водят само на “книга“. На всякъде обаче се извършва безконтролна сеч. Свидетели сме на грозните картини, които остават след извеждане на сечите. Например в едно от ловните стопанства в Северна България при представяне  на отчетите за извършените главни (възобновителни) сечи е отчетено за десетилетието ползване на дървесина в размер на 500% в сравнение с проектираното по горскостопанския план. Това е грубо нарушение на основния лесовъдски принцип за равномерност и постоянство в ползването съобразявайки се с прираста на гората и не надхвърляйки го. Това е кражба от живота на бъдещите 5 поколения идващи след нас. Господа лесовъди, слуги на настоящата политическа класа,  ВИЕ СТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ ЗА РАЗСТРЕЛ като позволявате това да се случи. Вие обричате бъдещите поколения на глад и жажда. Те трябва да плащат за вашите грешки. Помнете, че правосъдие може и да няма, но възмездието винаги идва. Ще плащат вашите деца.

Навсякъде се забелязва преизпълнение на възобновителните сечи и то на окончателните фази при които “падат големите кубици“, докато при отгледните сечи изпълнението е само за сметка на пробирките, които и без това са предходни на първа фаза на възобновителна сеч и имат за задача да подготвят насаждението за възобновяване.  Отгледните сечи като цяло не се изпълняват , защото нямат материален добив. Това води до влошаване на структурата на гората и нейното деградиране. Залесяване не се практикува, всички голини , които трябваше да се залесят тихомълком станаха поляни – това е поредното престъпление в резултат на което на ерозия са подложени редица земи.

Друг пример е масовата практика за несъобразяване на възприетите турнуси и зрелости и тяхното най-грубо и арогантно нарушаване. В едно от Родопските стопанства има одобрени план - извлечения с включени насаждения за възобновителна сеч, без те да са достигнали турнус и без изобщо да са зрели. Това е одобрено от регионалната дирекция за срам и позор на нашата лесовъдска колегия – инженери вишисти поставени да контролират дейността на стопанствата и фирмите работещи в горите. За никой не е тайна, че техните заплати зависят от дърводобива, както и заплатите на служителите в ИАГ. Директорите на ДГС/ДЛС се назначават и уволняват от местните феодални владетели и техните дърводобивни фирми. При сечите не се спазват елементарни технологични изисквания: отстраняване на болни, сухи дървета; опазване на подраста; изсичане на храстите и другата растителност пречеща на възобновяването; подпомагане на възобновяването там където е затруднено; спазване на интензивността; запазване на ценните дървесни видове и т.н.

В същото стопанство в Средните Родопи при извеждане на санитарна сеч в короядно петно на временен склад нямаше нито едно повредено от корояд дърво, а беше добита изключително висококачествена строителна дървесина от първи клас, без повреди! Короядните дървета бяха оставени на корен. Това е саботаж и престъпление срещу държавата, но никой не търси отговорност. Пак там в Родопите в едно “елитно“ ловно стопанство горските пътища се правят „на място“, без технологичен план, без трасиране на терен, без маркиране на подлежащите на сеч дървета, а просто тракториста с трактора изкоренява дърветата и прокарва пътя по показанията на неговия пряк началник от съответната дърводобивна фирма. Това е масова практика, като не се спазват никакви технологични изисквания. Покрай пътищата сечта е с двойна и тройна интензивност и обратно в по-недостъпните части насаждението е оставено на самотек. Това е влошаване на структурата водещо до често пъти до провалено възобновяване и лошо санитарно състояние. Липсва всякакъв контрол, дори напротив – тези държавни служби (РДГ/ИАГ) си затварят очите или открито насърчават гороломството у нас.

  Имайки в предвид обаче факта, че развитието на процесите и явленията, свързани с ползването на горите и техните ресурси е пряко отражение на развитието на човешкото общество следва, че изгледите  нещо да се промени в положителна насока в нашето съвременно горско стопанство никак не са добри. Напротив можем с основание да кажем, че през последните двадесет години разрухата не подмина и горския сектор. Последиците от това все още не се усещат осезаемо (въпреки, че наводненията са факт), но това е така поради характера на дървопроизводствения процес, а именно неговата дълговечност. Така, че сътвореното в горите днес ще го усетят нашите идни поколения и справедливо ще стоварят вината върху днешните т.нар. лесовъди, които забравиха за дълга на лесовъда преди всичко да стопанисва и пази гората така, че да я има и за бъдещите поколения. Те набързо се присламчиха към новосформираните фирмички и започнаха усилено безконтролно ползване подминавайки точките и запетаите от нашите закони с единстванета цел да се облагодетелстват материално. Факт е, че лесовъдската професия деградира до там, че самото понятие лесовъд се възприе в обещството като синоним на престъпник, и търгаш на дребно. Още повече, че със закона от 1997 год. и разделянето на собствеността на това природно благо гората, а също и с обособяването на дърводобивните фирми започна безконтролно и безнаказано изсичане на нашата гора.(въпреки че данните сочат обратното) На всички е ясно, че едно е официалната статистика, основаваща се на официални документи с непроверено съдържание, а друга е действителната реалност на терена. Фрапиращите случаи за това са много, но хората от които зависи това избягват да се занимават с този въпрос по понятни причини. И сега към днешна дата в нашата гора ползването и стопанисването е насочено само и единствено към дърводобива. Това е така и поради обществената система в която живеем – капиталистическата. Тя се основава на закона за печалбата. В горското стопанство всеки знае, че основната печалба идва от дърводобива. Ясно е, че и по другите направления има също печалба (горски недървесни ресурси, рекреация), но при тях е необходимо влагането на солиден първоначален капитал. При дървопроизводството такова нещо не е необходимо. Там майката природа се е погрижила, а лесовъда отива и сече, прибирайки в джоба си готови пари. Ето защо сега се творят нови закони улесняващи тези готови пари. Но това е характера на капиталистическата система – бърза и максимална печалба. Това е основния закон на капитализма. Ето защо и нашето горско стопанство стигна до това положение – обръчи от фирми, съмнителни лесовъди и изобщо мафиотска структура. Все за тая цел бяха създадени и т.нар. 6 дърводобивни предприятия и горските и ловни стопанства бяха превърнати в търговски предприятия. Това е чист геноцид спрямо бъдещите поколения. Тези господа “лесовъди“ търгуват с бъдещето на 5 – 10 поколения напред, с бъдещето на техните деца и внуци.

Сега се подготвя последното и може би окончателно изтребление на остатъците от българската гора с т. Нар. “Национална горска инвентаризация“ и програмата за реформи в която дейно участие взима СВЕТОВНАТА БАНКА. Какво освен ограбване на нашият лес може да прави тази международна престъпна организация у нас? Що за консултации ще извършва тя по лесовъдските въпроси и защо ни е този заем за реформи? Какви ще бъдат тези реформи и какво целят? Да не би господата от Световната банка  да са решили да повторят подвига на акад. Мако Даков с голямото залесяване от близкото минало – само за периода от 1958 год. до 1979 год. са залесени 11 263 083 дка нова гора (източник: Романът на българската гора, Йордан Чалъков)?

Положението с нашият роден, отечествен лес е същия както и с държавата. Неговото оцеляване в 21 век, а с това и нашето собствено е поставено на карта. Нашата гора е притисната от всякъде – промяна на климата; безконтролна кражба от страна на властта и послушната лесовъдска колегия; безконтролна кражба от местното население принудено да оцелява за нейна сметка. Дали нашата гора ще оцелее и за напред зависи само и единствено от нас. Затова всеки трябва да се замисли какво сам той е направил за да се запази тя и за напред, защото как ще вървим към голямото като не разбираме и не умеем да съхраним и малкото което имаме. А казано е по-рано – който не цени и малкото което има, ще му се отнеме.