ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!
ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ! - Maксима от Авторът ;)

За, желаещи да подпомагат съществуването на блога, дарения се приемат само чрез PayPal

FOR DONATIONS WIТH PayPal: TFKIBTS@abv.bg


Страници

неделя, 10 декември 2017 г.

Диктатура или демократично управление




 Под понятието диктатурата ние разбираме такава форма на управление при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други). За разлика от абсолютната монархия диктатурата не легитимира съществуването си чрез позоваване на историческа традиция или с религиозни аргументи, а най-често с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза.  Това определение може да се прочете най-често в учебниците. В съвременния глобалистичен свят диктатурата се смята за много остаряла и груба форма на управление потискаща естествените свободи и права на личността в обществото. Налага се идеята, че обществото е достатъчно развито в нравствено, морално, етично, та ако щете и икономически аспект. Смята се, че в така наречените циливизовани държави от западния свят хората вече са надрасли родово-общинния племенен примитивизъм и са достатъчно еволюирали, за да могат да бъдат управлявани (разбира се като се има в предвид, че властта си е власт независимо от формата) „демократично”. Разбира се на практика това изобщо не е така. Хората, които управляват съвременния западен, а не само западен, но и останал свят имат интерес от това да налагат привидно свобода като в действителност създават хаос и по този начин поддържат страх.
Учат ни днес, че в тоталитарното общество няма лична свобода, а цари тотален страх, липса на свобода на словото; никакво право на свободно пътуване; безропотно подчинение на властта – в случая диктатора и групата която диктува; намеса на властта в личния живот и тотално обезличаване на личността. Това било престъпно и противочовешко и затова формата на западно устройство на държавата било най-добрия вариант до сега, като по-добър не е измислен. Всичко това казано за формите на управление би било хубаво, ако разбира се приравним всички народи и общества до например швейцарското което се дава най-често като мярка за най-доброто от най-добрите. Но в живота идеален и съвършен е само Бог. Реалността е доста по-различна. Дори в Швейцария нещата не могат да бъдат само розови, но както в миналото у нас и в СССР е имало управление по агитацията и пропагандата, което е било длъжно да замазва очите на обикновените хора и да им промива мозъците така и днес и то дори много по-коварно и подло и остро от тогава имаме медийната власт, която по изключително жесток начин промива мозъците на хората. Затова в САЩ една от най-скъпо платените индустрии е филмовата.Това промиване има една единствена цел – тотален контрол над масите с цел задържане на властта от хората стоящи зад кулисите на властта и контролиращи я. Тези хора – илюминати, масони, ционисти направляват живота на тази планета в посока, която те искат да насочат. В различни периоди от време те по един или друг начин са управлявали народите и са решавали съдбите на милиони хора. В едни държави са създавали еднолични диктатури, в други диктатури на определена група хора, а в трети – са създавали привидна свобода, но тайно чрез лостовете на банките и законите са налагали своята диктатура. Това което не се разбира от болшинството от хората е, че формата било то тя капиталистическа, комунистическа, монархическа или парламентарна, няма никакво значение за тях. Те се интересуват от това да имат власт над масите. Но има едно голямо НО. Дори те не могат да предвидят със 100 процентова точност бъдещето и не могат на 100 процента да подчинят всички елементи в едно общество. Провали има и при тях. Ето например експеримента, който беше проведен в Русия. През 1917 година илюминатите, масоните, ционистите проведоха Октомврийската революция с една единствена цел – разграбването и унищожаването на Русия, православието и славянството. Водач на революцията е Лев Давидович Бронщайн – Троцки, в Петроград първи секретар на партията е не кой да е, а Апфелбалум – Зиновиев. Цялата власт след революцията е в ръцете на евреите. Не случайно един от лозунгите с който започва революцията е да се предаде цялата власт на работническо-селските съвети т.е. на тях. Първото препятствие обаче е не кой да е, а самият Вожд на Червения Октомври – Ленин. Неговата жажда за власт и амбиция за величие не се поддават на външен контрол и скоро след завземането на властта Ленин започва да налага своята еднолична диктатура не само в страната, но и вътре в партията. Резултата е на лице – конфликт с Троцки. Запознатите с историята разбира се ще кажат, че Ленин е имал конфликт и със Сталин, който се задълбочава в края на неговия жизнен път, но погледнато реално революцията сама изяжда своите чеда – революционерите. Това добре са разбирали и Ленин и Сталин, но Троцки това не е разбрал. Е историята доказа правотата на това твърдение. Това което не успя да свърши Ленин, защото жизнения му път свърши доста бързо след революцията свърши Сталин – ликвидира старите революционери и по този начин спаси Русия от гибел и погром. Това беше основната причина поради която така наречения червен експеримент на илюминатите в Русия се провали. Но на тях не им стигна това. Те е трябваше да се уверят на сто процента, че едноличната диктатура не е подходяща форма за контрол – не се знае кога въпросния диктатор ще излезе извън контрол. Нещата в реалния живот не са еднофакторни и прости, напротив те са многопластови, многофакторни, непредвидими за простото съзнание. Само свръхсъзнанието лишено от собствения егоцентризъм и сляло се с Божественото може да предвиди и разгадае бъдещето състояние на битието във всичките му проявления.
Поради това в Германия идва на власт Хитлер. Лъжите които бълва днешната историческа наука, че бил спечелил честно изборите през 1932 година са без значение, защото избори за власт никога не са съществували на честна основа, още повече че самото понятие избор за власт е абсурдно. Избират власт робите, но не и свободните. Разбира се тук навлизаме в дълбоките води на философския смисъл на понятието свобода. Хитлер също се контролира много трудно и те разбират това, но за да оцелеят самите те изпращат Хитлер срещу Сталин.
Сталин е разбирал ясно историческото значение и роля на Русия, което дори днес не се разбира от болшинството от руснаците. Затова той е знаел – война ще има и ще победи по-силния и по-достойния т.е. Русия. Това е не просто сблъсък между руснаци и англоамериканци, това е циливизационен сблъсък, сблъсък на материално и духовно равнище, сблъсък между изтока и запада, между доброто и злото. Този сблъсък не е завършил и макар и да е сложена някаква отсрочка със края на втората световна война, макар и да е отсрочена още веднъж финалната битка с края на студента война, решаващата битка тепърва предстои. Затова през последните години макар, че вече СССР не съществува като противостоящ лагер, приказките за трета световна война все повече набират скорост. За това говорят както анализатори и политици, военни и учени така и хора от различни духовни учения, ясновидци, пророци и т.н. Затова именно ционистите, илюминати и масоните или като там искате тъй ги и наричайте с все по голяма ярост и жестокост бранят своята разпадаща се империя.
Поради това и поради факта, че те не са могли да  контролират Сталин напълно през 1953 година го премахват. Няколко десетилетия по-късно и сталинската система рухва под техния натиск и поради неспособността на руския народ да удържи в борбата. Една битка е загубена, но войната все още не е.
Въпроса обаче е не какво е било преди и защо се е разпаднало, няма смисъл от това да се водят спорове и да се търси под вола теле. Щом дадена система се е разпаднала значи е имало защо. Случили са се грешки, но безгрешен е само Бог. Нужно е да се направи равносметка и въз основа на действителната реалност да се подходи към ново строителство на нова система основаваща се на конкретното еволюционно израстване на обществото, на нивото на материално-техническото му развитие и т.н. Каква е обаче реалността у нас сега. Съвременните анализатори ни тикат всред западните демокрации т.е. всред западния циливизационен модел. Това разбира се е нормално защото на тях затова им плащат. Съвременната машина за агитация и пропаганда работи отлично. Сега в култ не се издигат личности, а цели държави – САЩ и Англия, страните от ЕС. Натрапва се език чужд и враждебен на нашия – английския. Засилва се манипулирането на младежта чрез медиите, създаването на „герои” в масовото изкуство борещи се за свобода от англо-американски тип. Създава се лъжлива илюзия, че западния модел на живот е най-доброто завоевание на човешката еволюция, като същевременно всичко родно се приравнява с понятието селяния и остарели ненужни традиции. Това се представя като глобализация – за нас лично нова форма на интернационализъм. Разбира се това са лъжи, но на лумпенизираната младеж това не може да се обясни. Те не могат да разсъждават не са учени на това и е съвсем нормално, защото самата система произвежда такива хора – роботи с костюми и вратовръзки които сутрин стават обличат си костюмчето, връзват си вратовръзката взимат си модерното телефонче и хоп в колата. Отиват в офиса и стоят цял ден пред компютъра. Мислят си че всичко е наред – за тях е наред, те не могат да разсъждават щото те са костюмирани роби. Другата класа са на простите роби – неуки, неграмотни, издивяли до такава степен, че са способни да одерат и собствените си майки. Те не могат да се реализират в т.нар. бизнес, но на тях им е отредена друга роля – да бъдат престъпници, изнасилвачи, наркопласьори и т.н. И така всеки си заема мястото. Едните на излъскани парвенюта мечтаещи за американския начин на живот – къща и огромна кола, жена с дете и отделно любовница, а другите също мечтаещи за американския начин на живот, но просто от друг филм – т.нар. екшън. Това са двете така наречени нови класи взаимно контролиращи се чрез социалната, нравствената и мирогледна преграда между тях, пораждаща отрицание и омраза между лъскавите парвенюта тип „бизнесмен от Уолстрийт” и простолюдието тип”уличен бордей от Ню Йорк”. И за двете е характерно едно – липса на морал, нравственост и житейски смисъл.  Но това е сега системата наложена ни от хората стоящи зад Западния циливизационен модел.  Това е нова форма на старата скрита диктатура на илюминатите на принципа разделя и владей чрез страх, скрит терор и лъжа.
Обикновените хора, които са свикнали да живеят така тези доводи не могат да ги приемат, просто защото самата система вече ги е премазала до такава степен, че те не могат да разсъждават – по точно те не искат да разсъждават. Има хора, които изпитват ужас от това ако се събудят да речем един ден и те нямат интернет, нямат офис, костюм, хубави колежки в къси полички, нямат да речем моден телефон, лъскава кола, нямат порнографска литература и т.н. На тях това им харесва, но независимо от това един ден ние ще събудим в съвсем различен свят. Характерно за битието е, че то върви по свой собствен план даден му свише, а не от нашите или на еди кой си искания и прищевки. Само висшето съзнание или свръхсъзнание е в състояние да вземе дейно участие в регулирането на потока на битието в такава степен, че да окаже влияние и върху цялостното функциониране на Вселената (забележка: Всичко влияе върху всичко и колкото и дребна да е една мисъл, тя оказва своето въздействие върху битието, но все пак има разумни същества които внасят ред във Вселената иначе всичко би се разрушило). Разбира се съзнателния човек, човека който мисли, разсъждава и преценява самостоятелно без чужда намеса в съзнанието му е способен също да влияе върху битието – своето собствено и това на обществото в което живее, а от там и на общочовешкото. Тук може да си зададем следния прост въпрос – колко човека да речем в днешното българско общество могат да разсъждават трезво? Отговора разбира се е труден. Най-вече, защото представата за трезва мисъл е изкривена от днешно гледище до неузнаваемост. Винаги през всички епохи досега, хората които не са разсъждавали в шаблон наложен им от системата т.е. властта (светска, религиозна, общинна и т.н.) са смятани за прокажени, глупави, смахнати, шизофреници и всякакви други, но задължително отхвърлени и неприемани от основната маса. Тези хора винаги са били гонени и репресирани и те винаги остават неразбрани както от основната маса така и от самата власт. Но тези единици хора могат да разсъждават и могат да се вземат като еталон за трезва и точна мисъл. Това са предимно високо развити духовно еволюирали хора, които ценят своя и на останалите около себе си живот. Те са надраснали своя егоцентризъм, своето его и са се отдали на чист живот посветен на някаква възвишен идеал  – не такава като борба за демокрация в Ирак или другаде по света. Те са идеалисти, мечтатели. Чужди са им порядките на гореописаното болшинство – пари, жени, къщи, забавления, секс и т.н. робски атрибути за замъгляване на съзнанието. Изобщо духовните хора са в този свят, но като че ли не са от  него. 
От тази гледна точка болшинството от хората не са достатъчно израстнали и еволюирали, за да могат напълно самостоятелно да организират своето общество в строй позволяващ им реализирането на заветните принципи на свободата, равенството и братството. Не случайно в Библията е казано, че свободата на грешния е свобода в греха. Само високо еволюиралите хора могат да получат правото на свободно самоуправление – а това са хора, които не живеят за себе си, не работят за себе си, а живеят за своя ближен, за изпълнението на волята на Твореца, за проявлението на живота във всичките му форми. Това са духовно развити хора и тук не се включват тези за които живота се изчерпва с лъскавото БМВ, офиса, лаптопа, готината секретарка и петролните акции на уолстрийт, нито пък улицата, кокаина, рекета, проститутките и т.н. Това не е живота. Затова така бленуваната от някои демокрация се оказа просто диктатура на закона на джунглата – по-силния изяжда по-слабия без да е наказан. Това е конкуренцията на свободния пазар т.нар пазарна икономика. Тези там долу да живеят в хаос и консуматорство, а тези на върха на пирамидата да налагат правилата и да опъват конците както им е угодно.
 Ето защо въпроса за властта в нашето общество винаги е стоял с особена острота, защото не е важно само каква ще да е формата и било то диктатура или демократично управление, но много по-важното е кой упражнява тази власт. Формата на властта е само привидна, тя е така да се каже една илюзия подобна на тази която използват фокусниците в цирка, за да забавляват публиката, тя е така да се каже един прекрасен трик, лъжа докато се налага истинската цел на всяка власт – робство и подтискане на човека. За да бъдем обективни трябва да отбележим, че на настоящето ниво на развитие на човешкото общество и в частност на нашето българско общество, е невъзможно премахването на властта абсолютно, напротив все повече и повече властта трябва да се утвърждава като абсолютно имаща право да решава съдбините на българския народ. Трябва да се уточни обаче, че властта трябва да бъде национално отговорна, за да може да реши правилно своята най-важна задача – спасението на народа. Това трябва да бъде така, защото в момента в нашата страна липсва каквато и да е национално отговорна власт. Напротив зад привидно властовите структури, властимащите използват правото си на власт за свои лични цели и задоволяване на целите на транснационалните корпорации и структури на илюминати, масони и др. Престъпни организации, целящи нашето унищожение.
Затова всички процеси трябва да са насочени към централизиране на властта в група от хора или най-добре към отделно взет човек предан на Българската национална кауза. Това ще рече, че властта трябва да е ориентирана по своята форма към диктатурата или авторитаризма без значение на това дали ще е монархическа или  републиканска. Капиталистическата форма, при която съществува разнополюсност във производствената сфера на обществото, а оттам и в властовата структура на една държава е абсолютно не приемвлива като форма. Властта трябва да постигне следните цели:
·         Спасение на българския народ като етнос;
·         Запазване на българската държавност;
·         Консолидиране на всички българи в реалните граници на българския етнос спрямо границите обособени от Българската екзархия, вземайки в предвид обстоятелството, че Сан-стефанския мирен договор отчасти ги орязва;
·         Изпълняване духовната мисия на българския народ пред славянското семейство и пред света;
·         Културно и духовно израстване на всеки един член на българското общество;
·         Подготовка на народа за преминаване в по-висша форма на самоуправление;
За целта трябва да бъдат решени следните задачи:
·         Определяне на национална доктрина и план за осъществяването на тази доктрина;
·         Справяне с етническите и религиозни проблеми в обществото;
·         Построяване на материално-техническа база за нормално съществуване на обществото чрез самозадоволяване с основните суровини и пособия;
·         Пълна национализация на ресурсите и средствата за производство;
·         Изграждане на промишленост и съвременно земеделие;
·         Създаване на отбранителна стратегия и нова армия;
·         Създаване на нова външна политика ориентирана към решаване на горепосочените цели за обединение на българския народ;
·         Изграждане на нова служба по държавна сигурност и безопасност с основна задача защита на българската държавност и народ от външни и вътрешни врагове, борба с „петата” колона.

Няма коментари:

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?