До остров Тасос и назад (някои впечатления от едно кратко посещение в Гърция)- 1 ЧАСТ

Беше тиха и прохладна нощ, когато часовника извъня и трябваше да се става. Ранното ставане в 4 и половина е доста трудна задача, още повече, ако преди това цял ден сте се мъчили да оправите непоправимия съдинител на старата Лада на вуйчо. И все пак багажа е стегнат на бързо, взети са най-необходимите неща и с ентусиазъм и любопитство и бодра крачка се отправяме към автобуса. Разбира се не забравяме, че живеем в България, защото автобуса пристига със закъснение и вида му е такъв сякаш е излязъл от археологически разкопки разкриващи живота по земята от бронзовата епоха. След петнадесет минутни обяснявания на висок тон кой за къде е, най-накрая екскурзиантите са заели местата си в автобуса и с мощен рев на двигателя героично се понасяме по пътя за Гърция. През цялото време се наслаждаваме на красивата природа на Пиринска Македония и поречието на река Струма като ушите ни са проглушени от бученето на мотора и стърженето на задния мост на автобуса, в който не е наливано масло от както е произведен. Разбира се за осигуряване на комфорта на пътуващите се сервира кафе, а атмосферата вътре е ароматизирана на прясно изгоряла нафта. След три часа път и 100км изминато разстояние със супер бързата скорост от 50км/ч се добираме до границата. Чувствата са смесени и въсторг и любопитство и ентусиазъм и малко тъга и разбира се пак много ядове и нерви. Престоя се оказва равен почти на времето за което се изминаха тези сто километра, но няма как граничните власти работят бавно и все пак след час и половина се премина границата и стъпихме в гръцко. Стреса беше голям. Тук обслужването е любезно, акуратно и бързо и най-вече направи впечатление усмивката и ведрото изражение на гръцкия граничар, който съвсем на бързо провери паспортите. Нямаше и база за сравнение между нашите граничари, на които шкембетата вървят пет метра пред тях и стегнатите гръцки митничари.

Още с влизането в Гърция всеки може да забележи от дясната страна по посока на Атина на билото огромните витла на вятарната електростанция. Освен това на всички къщи без изключение са поставени слънчеви панели и бойлери за вода, която се загрява от слънчевата енергия. Не случайно гърците казват, че ако в годината има 365 дни, то 364 са слънчеви. Затова и тока при тях е в пъти по евтин. По отношение на инфраструктурата те са пред нас. Всички пътища са добре асфалтирани, но все пак като за балканска държава боклука около тях е в доста големи количества. Имат само една добре развита ЖП-линия и няколко второстепенни. Автобуса се носеше през равното като тепсия Серско поле и накъдето и да се обърне погледа навсякъде се виждат безброй малки обработваеми площи залепени една за друга или някой път отделени с ажурни пояси от тополи. Там всичко се обработва и въпреки това хора с мотики и лопати няма, няма и конски каруци, нито оседлани магарета, просто защото всичко отдавна е механизирано. Човек може да се наслаждава на многото различни трактори работещи из полето. Тези железни коне, продукт на индустрията са осеяли равното поле като безброй работливи пчелички. Всичко се напоява с автоматични напоителни ситеми. Основни водоизточници за Гърция са четирите наши реки-Струма, Марица, Места и Арда. Чрез множества канали водата стига до обработваемите площи за напояване. Има прокопани множество дълбоки (до 200м. в дълбочина) сондажи за вода, които също се използват за напояване и питейни нужди. С право може да се каже, че Гърция е една добре развита аграрна страна. От отраслите на стопанството най-добре развити са земеделието, хранително-вкусовата и леката промишленост. Гърция е един от първите износители в света на зехтин и маслини, освен това тя сама задоволява нуждите си от всички основни хранителни продукти, плодове и зеленчуци и дори ориз. Тежката промишленост обаче е много слабо развита, машиностроене почти нямат, но въпреки това като стандарт на живат са много по-добре от българите.