. Характерна особеност са двата национални езика, които се използват в Гърция. Единият е древногръцкия език на който е говорил Херодот, Платон, а другият е съвременния гръцки език, който разбира се, се е развивал през времето и е по-различен от старогръцкия. Първия език се говори от висшата класа и се изучава в висшите учебни заведения, а втория се ползва от широките народни маси.
По пътя към Кавала направи впечатление, че автомобилите имат различни регистрационни номера, защото при тях просто не е имало смяна на номерата както у нас преди 1-2 год. Това просто не е необходимо, но у нас разбира се “умните” глави в парламента е трябвало да си напълнят кесиите с пари. Автомобилния парк на Гърция е обновен изцяло, там стари автомобили практически няма, но е често срещано явление да се види сред полето или покрай пътя зарязани, ръждясващи, излезли от употреба автомобили.
Растителността на Гърция е бедна, състояща се от пъпрнар, платани, зокуми, средиземноморски бор, туя и кедри. Разположени са предимно в по-високите части на планините. Почвите са плитки и не навсякъде ги има, затова там където ги има гърците се стремят да ги запазят и да ги използват максимално. Това са предимно районите в областта на Егейска Македония и Тракия които са извесни като основни земеделски райони. Серското поле е извесно като житницата на Гърция. Колокото по на юг се движим толкова растителността става все по-бедна и отстъпва място предимно на ниските храсти и треви. Силно изразена е и разликата в растителността между северните и южните склонове на планините. Формирала се е под влиянието на средиземноморския климат, за който са характерни горещите и сухи лета и прохладните зими. Облаци в небето няма, а единствената прохлада идва от Бяло море или както го наричат гърците – Егейско.
Хората в Гърция не са от най-любезните спрямо нас българите. Те са голями националисти и това може да се разбере от факта, че указателните табели по пътищата са написани на гръцки и много малко на латински и ако човек не пита или не познава пътя, трудно ще се оправи. Доста болезнено реагират ако им се напомни за българското присъствие по земите около беломорието. Интересното е, че всички следи от това присъствие са заличени и няма и помен, че в Ксанти, Драма, Солун, Серес е имало някога българи. Дори и да са останали такива, то агресивната гръцка политика ги претопява стремително, като не им разрешава да говорят на собствения си език и отдавна им са сменени имената. В Гърция всички гръцки граждани дори и мохамедани носят гръцки имена. Мохамеданите там са малко и населяват предимно областта на север от гр.Ксанти т.е. близо до нашите градове Мадан и Родузем. Благодарение на огромния национализъм и на жестоката политика обаче следите за българското присъствие и турското робство са заличени трайно както в Егейска Македония така и в Беломорска Тракия. Въприки това в Гърция има много българи които работят там и някои от местните хора учудващо за мен разбират български, много по-добре от колкото ние разбираме гръцкия (ако изобщо го разбираме, докато обикновените хора там разбират българския). Дори най-интересното беше, че в Кавала може да се намерят почти всички български весници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар