Град Кавала е разположен на бреговете на Бяло море и е един типичен малък средиземноморски град с изцяло обновена архитектура. Къщите са насядали анфитеатрално по склоновете на местните хълмове и всички са боядисан в бяло. Рзположен е на три малки залива образуващи Кавалския залив. Близо до града са разположени три величествени плании. Най-високата от тях (1950м) е с българското име Кушница, а на гръцки Символон, малко пред нея е Пангеон, а на североизток е разположен хребетът Лекани. Единствените архитектурни паметници, които са запазени са една средновековна византийска крепост с високи кули служещи за наблюдение и охрана на бреговете от неприятели, акведуктът Камарес построен от Сюлейман I Великолепни и къщата на Мехмед Али който е бил султан на Египет. За съжаление старогръцки паметници не можеше да се видят, а следи от това, че Кавала някога е била българско владение просто няма. Средновековното българско име на града е Морунец. От града може да се наблюдава острав Тасос като една потънала в морето планина. Смята се, че той е част от Рило-Родопския масив. Най-високата му точка е 1203м н. в. като преобладава средиземноморския бор, а по-ниските части на склоновете са заети от кипариси, чинари, паламудов дъб и други вечнозелени храсти. Общата обиколака на острова е към 112км и е сравнително малко населен. Главен град е Лименас с 1200 човека жители. Градчето е малко с малки и ниски бели къщи и общо две главни улици. Основно препитание е туризма. Българите не са рядкост. Итерес за туристите е местния археологически музей, светилищата на Артемида и Дионисйй и Стария театър. Интересна със своята архитектура е и столицата Панагия. Къщите са покрити със каменни плочи също като тези в Родопите. Цялото население на острова наброява около 13 000 души. Острова е богат на питейна вода.
Разхождайки се из главната улица келнерите от заведенията и таверните подканят българските туристи на чист български език. Таверните са наистина хубаво нещо, стига човек да има заделени малко евро може да прекара добре. Специалитет за острова е сладкото което се прави от местен вид орех, който не се среща извън острова и меда, който може да се купи от многото магазинчета по главната улица на Лименас.
Единствения път до острова е чрез ферибот по море. Ние взехме ферибота от Керамоти – малко градче подобно на селце, и стигнахме за почти 30 мин. до Лименас.
Разходката из Лименас траеше около два часа, през което време видяхме останките от Стария театър и светилищата на Дионис и Артемида, в мудея не успяхме да влезем, защото работното време е до 14 часа. Това е нещо характерно за гърция поради високите температури през лятото.
Пътят на връщане беше същияг, като от Керамоти се тръгна в посока Кавала и имаше спирка в местният магазин Кауфланд, в който нямаше кой знае какъв избор за покупки. Нашияг е в пъти по-добре зареден, а и в пъти по-евтин. Затова екскурзиантите взеха по един шоколад и поехме към един от най-хубавите градове в Егейска Македония – Драма. Тя ни впечатли с множеството таверни и красива архитектура. Видяхме съвсем набързо и сградата в която се е помещавала българската армия, когато града е бил под наше владение. За съжаление не можахме да спрем за дълго тук тъй като времето доста напредна и беше почти тъмно. Най-интересното – древното селище Филипи строено от Филип Македонски зърнахме от автобуса и не можахме да се запознаем от близо.
Нататък пътят беше към България. Късно през ноща преминахме границата вече много изморени от дългия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар