САМОТАТА НИКОГА НЕ Е БИЛА ТОЛКОВА БЛИЗКА С МЕН КАКТО СЕГА
ЧУВСТВАМ СЕ САМ
НЕ САМОТЕН, А САМ
ТОВА НЕ МЕ ДЕПРЕСИРА
НО МИ НАВЯВА ЛЕКА МЕЛАНХОЛИЯ
ВСЕКИ СЕ Е ЗАБЪРЗАЛ ЗА НЯКЪДЕ В СОБСТВЕНАТА СИ МАТРИЦА
А ЛЕНИВОСТТА МИ МЕ ВБЕСЯВА
ПОГЛЕДА МИ ЧЕСТО СЕ СПИРА И ВЗИРА В ЕДНА ТОЧКА
А ЗА КАКВО МИСЛЯ НЕ ЗНАМ
ОГЛЕЖДАМ СТАЯТА СИ, А СЯКАШ ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО В НЕЯ ПРЕДИ МНОГО "ВРЕМЕ"
ВСИЧКО Е ЗАСТИНАЛО СЯКАШ ЧАКА ПРОЛЕТТА НА МОЕТО СЪЗНАНИЕ
ЧУВА СЕ СПОРАДИЧНО ЛУПВАНЕ НА ВРАТА; ЩРАКВАНЕ НА КЛЮЧ; ШУМ ОТ МОТОР НА ПРЕМИНАВАЩ АВТОМОБИЛ; ПТИЧКА ЧУРУЛИКА НЕЙДЕ НА ВЪН
ВРЕМЕТО Е ЛЕКО МРАЧНО, СЛОЕСТИ ОБЛАЦИ СА ПОКРИЛИ НЕБЕТО
УЖ СА ПРАЗНИЧНИ ДНИ, А НАОКОЛО Е ТЪЙ ТИХО, ЧЕ ЧУВАМ ТИШИНАТА .
Няма коментари:
Публикуване на коментар