стои до дънера превит,
загледан в нощната тъма,
той спомня си за времена,
когато в мадоста си бил с жени безброй
и любил ги е с дни- безстой.
Ах, бяха те прекрасни,
ах бяха те тъй сладострастни.
Но ето дойде ден,
във който почувства, че е заменен.
Опомни се тогаз забравен той.
Живота минал бе, пропилян в запой.
Останал без стотинка,
продал си къща и градинка.
Да бях умрял на младини,
не бих видял тез пусти старини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар