ПОГЛЕД

Като представител на настоящия свят мога да се опра само на историята и на смътните пак от историята препратки на различни хора за бъдещето ни. Не съм медиум, нито пък пророк, но като всяко живо същество имам своите инстинкти. От малък съм научен да следвам рационалното; логичното, да пресмятам всеки ход- свой и чужд. Но "времето" и опита който съм натрупал(колкото и малък да е той, използвайки същите тези внушени у мен разбирания за света) аз осъзнах, че привидната рационалност не е реалната такава!
Не знам кой би чел тези редове- освен няколко близки приятели(може би някой любопитен съгражданин, ако въобще знае кой съм), но ги пиша не да ви казвам кой е правилния път и кой не е- това е избор на всеки(ако допуснем, че имаме такъв), а за да разкажа моята гледна точка с надеждата този който чете тези редове да има възможност да погледне нещата и от моя малък ъгъл и по някакъв начин това да му бъде и от полза.
Та да се върнем на въпроса: много пъти когато логиката ми е указвала даден път, а инстинкта друг, в повечето случай Инстинкта ми е бил прав, а логиката не(разбира се всеки може да ме упрекне, че имам слаба логика и на вярно ще бъде и прав за себе си). Чувал съм и съм дори гледал филми и други подобни, как компютрите ни завладяват и поробват. Това ме е карало да се замислям по този въпрос- "Какви са разликите и предимствата ни пред тях?". Смятам, че предимството на човека е, че той може от хиляда- десет хиляди предположения(най-често е много по-малко) да познае нещо с голяма точност на базата на натрупания опит и инстинкта си, за чиито изчисления на някой супер компютър може да му отнеме дни; месеци, дори години, а ние можем да познаем отговора на момента! Ако не сте обръщали внимание на тези неща, нищо няма да ви коства да го тествате. Човек не трябва да си задава въпроси за света, но това не е достатъчно- освен да си ги задава, той трябва и да търси отговорите им!
Поколенията се менят, нравите също- ценностите още по бързо. Като гледам моите връстници, някак си се чувствам стар. Те имат други по-дребни материални цели(не всички, но повечето), и това не е лошо за тях(никак даже), те си живуркат щастливо и неусетно на приливи и отливи. По-младите, но не само те, има и много възрастни който се интересуват само от заобикалящия ги свят, ако техните приятели се заинтересуват от нещо, но подчертавам приятели (в множествено число) и те тогава се заинтересуват за него ДА НЕ СА ПО-НАЗАД.
Не претендирам да съм експерт в секса, но примерно мъжете който не могат да контролират своите желания прескачат от връзка на връзка(ако можем да ги наречем връзки). Започват една, преди да са приключили предишна, или ако са я приключили бившите им половинките не знаят за това. Тези мъже лесно се разпознават- праволинейни са във всичко което вършат, интересуват се преди всичко от стандартните неща(пари, коли, жени, ядене и пиене- защото често го споменават на всеслушание, не е трудно да го разбереш, те го натрапват; те държат другите искат-неискат, да го знаят).
Жените стават все по-кариеристичен тип. Повечето от тях, колкото и да се правят на умни и важни(не казвам с това, че няма такива наистина, но в едно нещо винаги допускат грешка), инстинкта им ги кара да харесват точно този тип и природосъобразно това е най-верния път и най-рационален в случая. Материалните мъже може да им предоставят всичко, а мъжете повече на духовното(не казвам умни) те не могат да ги задоволят достатъчно в нищо. Каквото и да казват духовността у мъжа за тях е на второ място, но и те самите не са много по тази част(да четеш любовни романи само не те извисява духовно, а отново задоволява само някакви сантиментални или други първични желания и "духовни" нужди.
Хората на духовността са чужди на другите, на материалното мнозинство. А когато си материалист(рядко човек на изкуството и науката е много богат същевременно) не харесваш другите "ДУХОВНИТЕ" и правиш всичко възможно да ги стъпчеш или премахнеш от пътя си, а това за тях е нищо.
Тези хора на духовността дават повече на обществото отколкото останалите, но получават винаги по-малко. Те се нуждаят от малко материални неща за задоволяване на своите нужди, спрямо материалистите, които разхищават ненужно логически ресурси, но фактически с това печелят жените, а те на свой ред ги даряват с деца и любов, а за някой хора на доховността често е отредена съдба на неразбрани чудаци и отшелници. От който хората се страхуват и ги отбягват, дори учат децата си да го правят(което не е грешно за целите които са си поставили- децата им да са като тях).
Пиша тези редове за мойте духовни братя. Знам, че те вече са избрали своя път по който да вървят, но...ЗНАНИЕТО Е ЗА ТОВА, ЗА ДА СЕ ПРЕДАВА НА ПОКОЛЕНИЯТА.

***

Послеслов:

Не съм правил редакция и текста е със грешките които съм допуснал при черновата, но за тези които са стигнали до края се надявам да ми простят.

ВСЕ ПАК ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ- ДОРИ КОМПЮТРИТЕ ГО ПРАВЯТ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ.