У нас обаче не се обръща внимание на това, а да се разчита само на дърводобив е цяло престъпление спрямо нашите гори. Всеки знае, че за да израсте едно дърво и да стане годно за използване например, за да се добие от него трупи за бичене от първа или втора група са необходими най-малко сто години, т.е. дървопроизводството е процес бавен и доста продължителен, обхващащ няколко поколения кадри, работещи в горите. Освен това средствата от дърводобива не могат да покрият напълно нуждите по провеждане на всички мероприятия проектирани от лесоустройството в горите от горските стопанства, а да не говорим за разходите свързани с поддържането на техника, личен състав, научно-изследователска дейност и др. Това се отнася още повече сега, когато се прие нов закон за горите, според, който Държавните горски стопанства от бюджетни предприятия се превърнаха във фирми регистрирани по търговския закон с право да извършват стопанска дейност и на самоиздръжка.
В същото време има възможности за по-бързо и лесно производство, каквото например може да се осъществи чрез добива на гъби, билки, сено и др. Ето защо на страничните ползвания трябва да се отделя все по-голямо внимание. Тази дейност в стопанствата и особено в тези, които не са разположени в дърводобивни райони трябва да заеме по-широки граници в производствения процес.
В зависимост от характера на основните нужди, които добитите суровини от страничните ползвания задоволяват, специалните ползвания могат да се разделят по следния начин:
1. Ползвания за добиване на суровини за промишлена преработка. В миналото това е било смолодобиването, което сега не се практикува, а също и използването на дървесната зеленина и кората на дърветата.
2. Ползвания за дабиване на хранетелни и лечебни продукти:билки, гъби и горски плодове.
3.Ползвания за селскостопански цели: набавяне на фураж за селскостопански цели, паша на пчели и пчеларство в горите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар