Ако Гълфстрийм се забави , това може да доведе до сериозни климатични и екологични промени по света. Ето някои от основните последствия:

1. 

Покачване на морското равнище на източното крайбрежие на САЩ

Гълфстрийм действа като бариера, която „изтегля“ водата в открития океан. Ако течението се забави, тази бариера ще отслабне, което ще доведе до по-бързо покачване на морското равнище в градове като Ню Йорк, Маями и Бостън.

2. 

По-екстремни зими в Европа

Гълфстрийм пренася топли води от тропиците към Европа, което смекчава зимния климат. Ако течението отслабне, части от Европа (особено Великобритания, Франция и Германия) могат да изпитат по-студени зими, подобни на тези в Сибир.

3. 

Засилване на ураганите в Атлантика

По-слабо течение означава, че топлите води ще се задържат по-дълго в западната част на Атлантическия океан, което ще даде повече енергия на ураганите. Ураганите ще стават по-силни, ще се движат по-бавно и ще нанасят повече щети върху крайбрежните региони на САЩ.

4. 

Промени в дъждовните модели

• Африка и Южна Америка: Намаляването на Гълфстрийм ще наруши мусоните в Африка и Южна Америка, което може да доведе до продължителни суши и застрашаване на земеделието.

• Западна Европа: Повече валежи, водещи до наводнения, особено в страни като Великобритания и Холандия.

• Карибите: Засушаване и недостиг на питейна вода.

5. 

Потенциален колапс на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC)

Гълфстрийм е част от по-голяма система, наречена AMOC (Atlantic Meridional Overturning Circulation). Ако отслабването достигне критична точка, това може да доведе до пълно спиране на течението, което ще предизвика глобален хаос в климата, включително:

• Драстично застудяване в Европа.

• Гигантски суши в Азия и Африка.

• Покачване на нивото на морето с няколко метра в САЩ.

  
  
  

В годините 0-200 БВП на римската империя минава 5млрд денария.

Военните разходи на войник(с оръжия/обоз) са били ~1000 денария. 30 легиона по 5000 души общ разход - 150млн или 2-3% от БВП.

Вулканът Етна изригва, а върхът му е покрит със сняг

Изследователи, карат ски между сняг и огън!☝️

КЛАДНИЦАТА И ШИТАКЕТО - СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ

 

Кладницата (Pleurotus ostreatus) и шитакето (Lentinula edodes) са две популярни ядливи гъби, които имат различен хранителен състав и полезни свойства. Ето сравнителен анализ на техните основни съставки:

Разлики:

Шитакето съдържа повече желязо, мед и селен, което е полезно за имунната система и метаболизма.

Кладницата е богата на магнезий и цинк, които подпомагат нервната система и кожата.

И двете гъби съдържат бета-глюкани, които подсилват имунитета, но шитакето съдържа специфичен полизахарид – лентинан, който има силни антиракови свойства.

Шитакето съдържа витамин С, докато кладницата не.

Кладницата има повече ерготионеин, мощен антиоксидант, който предпазва клетките от стареене.

И двете гъби са изключително полезни, но шитакето се счита за по-мощен имуностимулатор, докато кладницата има отлични антиоксидантни свойства и подпомага храносмилането.