Кой е най-добрия ти приятел? Имаш ли такива? Кои са ти истински приятели и кои не? Как да разберем това?
Вероятно имаш много и разнообразни познати. Много от тях мислиш за приятели, но дали наистина те са такива- приятели? За да разберем това трябва да знаем какво представлява думата приятел, какво е приятелството.
Приятел (хъмммм) - може би човек който харесваш, който те разсмива и развлича. Чувстваш се добре когато той е близо до теб, спокоен си, чувстваш се защитен, да но много на приятели не им харесваш характерите, може би дори са леко грозновати, понякога те дразнят, дори те вбесяват. Тогава защо са ти приятели? Може би въпреки техните недостатъци, когато се е налагало или се наложи те са готови да ти помогнат с каквото могат, дори да жертват нещо заради това? Когато си в беда само те го забелязват, дори го усещат макар да се опитваш да го скриеш. Те те познават добре, знаят навиците ти, привичките ти, капризите ти и те приемат такъв какъвто си. Когато грешиш или ги питаш за мнението им относно нещо- те ти казват мнението си без значение дали ти харесва или не, не се стремят да те обидят или угодят, а ти казват истинската си гледна точка без да премълчават нещо. Никога не искат да ги черпиш (като- трябва да почерпиш, имаш повод да черпиш и т.н.) или, ако го кажат е много рядко и неприсъщо за тях о то под формата на шега- въобще нямат подобно очакване от вас. А ако ги почерпиш те нети остават длъжни и рано или касно връщат жеста, но когато това не се очаква или изисква от тях. Черпят ви без да очакват нищо в замяна или на-много да поискат да ги придружиш до кафето за да го направят.
Приятелите често си споделят тайни, разкриват мислите си и чувствата си помежду им, но не ги казват на "първия срещнат" след като сте ги споделили с тях.
Споделят мнението си без да ви го налагат, а приемат вашето дори да не са съгласни с него. Когато се шегуват, шегите им не са груби. Не трябва да очаквате от тях винаги да са в добро настроение и да ви забавляват винаги и по всяко време. Те също са хора като теб.
Сега трябва да си отговорите знаете ли кои са вашите приятели!
4 коментара:
Здрасти, този въпрос дълго ме е вълнувал, продължава да ме вълнува и бих искал да споделя моето мнение.
Човекът е социално животно и като такова има нужда от общуване. Дали това ще се ограничи със семейството или не - няма значение, всеки има нужда от ПРИЯТЕЛ.
Понякога си мисля, че приятелите се менят с времето. в зависимост от възрастта, работата, социалното положение. Понякога дори се сприятеляваме с хора, само защото имаме изгода или за да кажем "Ето този ми е приятел (виждаш ли колко съм готин, след като сме приятели с такъв човек)". Ето, това обаче никога не съм го разбирал. Но е факт, че приятелите и хората, с които общуваме се менят заедно със средата ни. Питам се обаче, как става така, че има хора, които познаваме откакто се помним, виждаме ги рядко и когато се срещнем е все едно, че винаги сме били заедно. Или срещаме някой и все едно, че винаги сме се познавали. А понякога приятелството се гради с години, с трудностите, с които ни е срещнал живота и сме ги преодолявали заедно. Аз знам, кои са моите истински приятели. Но съм се питал защо е така, ако въобще има смисъл да се питам, след като това е така само по себе си и ме прави щастлив, че имам такива приятели. Как може да наречем някой приятел? Дали това, че в труден момент се обръщаме към него. Защото знаем, че никога няма да ни откаже помощ, в каквото и да се изразява тя. Всъщност за мен приятел е човек, на когото никога не бих отказал помощ, каквото и да ми струва това.
Здрасти,първо за статията-харесва ми много.поздравления и продължавай все така.
Второ за приятелството-мисля,че на днешно време се срещат много рядко хора,които могат да бъдат истински приятели(но все пак се срещат или ако не-то поне имаме надеждата).Днешните хора мислят само за личното си благополучие и личната изгода. гледат да просперират ама на гърба на другия,както секазва за чужда сметка.Защото така е по лесно.Мислят си ,че с много пари ,коли къщи и т.н.(неща все от тоя род) се живее добре,но спари не се купува приятелство.И се питаме защо смесамотни и изнервени.Ами защото не можем да общуваме човешки или по точно сме забравили да общуваме по между си.
Забравили сме и още нещо ,че човека е човек само и единствено чрез (и за)другия човек.Затова и приятелството е дефицит на днешно време.Но поета го е казал най-добре
"По раните другарите броя,по белези от устни-враговете".
P.S."И ми остана навик непривичен-
невроза ли е,друго ли,не знам-
но с много хора често съм самичък,
а в самотата-много рядко сам".
Д.Дамянов
Веднъж една от учителките ми изказа много интерестна гледна точка по този въпрос. Тя каза, че при нужда много хора могат да ти помогнат просто от съжаление или с надеждата, че правейки добро стават добри хора или по ред други причини...
Това обаче не ги прави автоматично твои приятели. "Истинските си приятели познаваш в най-голямата си радост!"(това бяха точните и думи).
Може години наред да си имал много общи неща с даден човек. Да сте били заедно във всичко, да сте се подкрепяли в трудни моменти, но истинския тест за приятелство е моментът когато един от двамата успее а другия се провали. Как ще реаргира провалилия се? - Ще се зарадва на успеха на приятеля си, или ще полага неимуверни усилия да се усмихва въпреки че отвътре го разяжда завист? Оставям на вас да прецените дали второто поведение е нормално при наличието на истинскко приятвелство!
svilen75-DOBRI DUMI PO TEMATA, I MNOGO VERNI.
Публикуване на коментар