Преди
седмица
санувах смърта!
Беше като тия в стил емо;
висока;
с дълга черна права коса;
облечена в черно;
имаше издължено, но симпатично лице
със ченри сенки под очите;
дето си слагат някой моми,
но и отиваше!
Бяхме
като на студентски купон, в някаква стая.
Беше в полу мрак.
Стояхме с нея в ъгала на стаята до вратата.
Тя (Смърта) се бе облегнала на стената права с чаша в ръка
и аз до нея.
Говорехме си небрежно;
тя ми се усмихваше.
Аз знаех, че е самата смърт,
но не се страхувах от нея!
Дори ми бе приятно да си говорим.
(-това е друго не помня-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар