ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

събота, 1 декември 2012 г.

"Зеленчуковата мафия" - Глава II -




Зеленчуковата мафия 

- Глава II - 

"Фойерверките от бамя"

 

Ароматика...това позабравено кътче в северна Италия, което ни напомня колко много неща са се случили там и колко малко знаем за бита и чудатостите на жителите му. Живота там си течеше както бавно така и бързо - чакаш толкова много, за да изживееш момента на беритба, момента в който всички ароматици (граждани на Ароматика) чакаха и ги изпълваше с неистова радост. Беше ранна юнска утрин. Първите петли вече се обаждаха и надпяваха. Овците почнаха да блеят надушвайки свежата трева, а кучето Джоко, което беше се разбудило, заради съседските котки изджафка няколко пъти утвърдително. По това време вече се чуваха и тежките стъпки на един чичо. Ще попитате за кой чичо ви говоря? Дааа...един чичо, който беше известен с боба си и беше горд собственик на един от най-старите магазини за плод и зеленчук и то точно в центъра на града. Точно така, това беше добрият стар чичо Марчито, който вече беше надушил зрелият си боб и под мустак си тананикаше стара, градинарска песничка - "ти, тири боба е узрял и в шушулки се събрал, ти, тири за него здраво съм копал и с любов съм го посял, моят гъзь отдавна чака този чревен фестиваль пъмпъръмпъм...". Така докато си припяваше, Старият Фасул отиде до задният си двор, за да провери резултатите от своят усилен труд и заедно с това да си набере малко ягоди за любимата си закуска с ягоди в сметана и ликьор. На две преки от магазина на чичо Марчито се намираше един от известните производители на памук и липов цвят - Пиначо Кавалини известен сред конкурентите си като Пиначо Памперса, поради ироничният слух, че памперсите, които се произвеждаха от неговият памук, се ползват и от самият Пиначо, заради проблемите му с нощното напикаване. Макар че основната му продукция включваше памука, той имаше още едно тайно оръжие, пак от семейство Слизови, а именно бамята! Този уникален по рода си зеленчук, беше точно в периода си на узряване и Пиначо беше не по-малко ентусиазиран от Марчито, за да обере продукцията си, а тя не беше никак малка. Само първокласната реколта се простираше на 15 декъра земя, а имаше още около 7-8 декъра, които  му оставаха за дребният пазар. Тъй като това беше рядка култура и особено трудна за отглеждане, бамята представляваше явен интерес за конфедерацията на земеделците и по-специално за боса на краставиците - Луиджи Голямата Краставица. Луиджи, като един исполин в бизнеса, не пропускаше ни най-малка възможност да експлоатира чуждият труд и да си присвои патентите за отглеждане към колекцията с трофеи. Той неведнъж бе показвал на какво е способен, за да завземе дадена култура и по-ужасяващото как я ползваше, за да я подчини и създаде история, че е възникнала от краставица. Макар той да не беше от най-раннобудните, още предната вечер той беше заръчал на няколко наемни агента да наблюдават имението на Пиначо и да не изпускат от поглед продукцията. Тези тъмни субекти, с мургав цвят на кожата и индийски акцент, бяха готови на всичко за няколко лири. Промъквайки се, между високите стълбове на къщата, те надничаха измежду декоративните храсти, увити около тях и чоплеха нервно семки, докато Пиначо, с внимание, отделяше само най-младите шушулки и си правше сметка колко работника ще му трябват за беридбата. Слънцето вече беше напекло силно и основната част от земеделци вече беше се отпътила към своите полета, с надежда за добра реколта, но докато другите работеха Луиджи се беше напушил с лично отгледания си коноп и кроеше планове на бюрото си, където имаше подробна карта на целият град и различните „бази“ на конкуренцията. Той умело размахваше и преместваше различните фигурки с глави на зеленчуци, които представляваха производителите, от които той искаше да се отърве или най-малкото да заграби бизнеса им с някоя лукава сделка. Пушекът, който се носеше от конопа на Луиджи подсказваше взрив, който не се очакваше от никой, но по усмивката му, можеше ясно да се разбере, че щеше да бъде голям и с много бамя!...

~ Следва продължение! ~

Boléro by Maurice Ravel

Няма коментари:

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?