ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

понеделник, 7 юли 2014 г.

Градска история от селски тип


Преди повече от 100 години в село Старцево над град Неделино живял чорбаджийски син на име Балинката (може това да е било умалителното обращение към него, но така е останало в паметта на хората;). Та този Балинка бил прахосник и голяйджия, комарджия и негодяй. По сял ден киснел в кръчмите с приятели и ги черпавал от сутрин до вечер, докато обикновените отрудени негови съселяни се бъхтели на свой ред от сутрин до вечер на къра (по нивите).

 Неговия баща, стария чорбаджия се разболял тежко и добре, познавайки си любимия си син, го повикал на смъртния си одър и му казал: -Сине, ако някога изпаднеш в трудна ситуация, до толкова непоносима, че би искал да си сложиш край на живота в еди коя си одая (стая) съм зазидал качул(кука) на тавана и в стария сандък в одаята съм оставил здраво въже. Та да си сложиш край на мъките, сине. Балинката се засмял вътрешно на бръщолевиците на смъртно болния си баща и ги сметнал за следствие от тежкото му състояние и дал знак, че е разбрал добре думите на баща си.

 Старият старцевски чорбаджия се споминал скоро след това и Балинката продължил да си живее по старо му с оставените бащини жълтици, но нещеш ли след две три години парите свършили. Балинката започнал да иска на заем от старите си приятели. Един му дал, друг му отказал, а трети като видели, че вече няма пари се правели, че не го познават. Така Балинката продължил и вече и тези приятели които му давали на заем за трети и четвърти път без още да е върнал първия, започнали да му отказват педи и шести заем и почнали най-близките му приятели да му се карат и съветват да престане с досегашния си безхаберен живот. Балинката не ги послушал и почнал да продава бащиното си имане - ниви, мери, лъки, кочури (малка закътана на страни ливада), ливади, градини и вичко което можело да му изкара пиенето за вечерта. Умните селяни му закупили по-хубавите имоти и не искали да му копуват забутаните чукари и кочурчета.

 И така Баалинката в търсене на някоя забравена жълтица влезнал в стаята с качула и стария сандък. След като прировил щателно сандъка и освен едно здраво конопено въже друго нямало, седнал до сандъка и се загледал без да мига в каула на тавана. Тогава той осъзнал, колко бил прав баща му преди да почине. Положението му наистина било толкова зле, че било направо нетърпимо. От седмица бил само на някакво вкиснато вино и залък хляб в устата си не бил слагал. Решението му да окачи въжето на качула, а на свой ред и вратът си на въжето не траел повече от един-два часа лежене на пода и взиране в качула. Изведнъж се изправил с голяма решителност, бутнал с крак стария сандък под качула с крак. Понатиснал го дали ще издържи омършавялото му тяло, преметнал въжето на качула, след това на врата си, стегнал здраво примката и ритнал с крак сандъка след пед минути психическа подготовка. Нашия нещастен герой увиснал на въжето и почнал да се души - както е било по план. Но, докато ритал, задушавайки се и клатейки се под качула, тавана около качула взел да се пропуква и Балинката се строполил на земята. Върху главата му паднало нещо много тежко и той изгубил съснание. Когато селския "бек" се събудил с ужасно главоболие и още с с конопеното въже на врата видял, че до него имало разбита делва и изсипани от нея купчина със златни и сребърни монети. Очите му светнали като на таласъм и на вярно първото нещо което си представил е бил как си копува вимпром::), но явно бързо се осъзнал (може би заради удъра по главата) и решил да приключи с този нехранимайковски, безплоден животец. Започнал да купува на ново земи, чаршии, взел да ходи по селото отново с нови и скъпи дрехи, наел аргати (работници), разработил нивите, развъдил стада и хората взели да се чудят(какво по дяволите става). Старите му приятели един след друг взели отново да се присламчват към него, но той ги питал: - От теб пари взимал ли съм, дължа ли ти нещо? - ако някой кажел "Да", Балинката му се разплащал с горница(лихва, а на тези които като бил в затруднение му били обърнали гръб ги пращал "на майната си" и продължавал по пътя.

 И така Балинката се замогнал двойно и тройно повече от колкото бил богат баща му.А тези които му помогнали преди с пари и се опитали да го върнат в правия път ги уважавал дълбоко и винаги откликвал на проблемите им и им помагал.

Няма коментари:

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?