ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

събота, 25 април 2015 г.

Взаимотношенията между мъжа и жената в условията на загниващия капитализъм и новия глобализъм.



През последните три десетилетия  в нашата малка страна беше извършено преустройство от комунизъм към реставрация на капитализма или ние бихме го нарекли по-точно към изграждането на нов глобализъм. Все пак за разлика от тази система, която се изгражда сега, при капитализма стопанството се характеризира с висока степен на идустриализация и от там сформиране на две основни /три/ класи – едрите капиталисти, владеещи основния капитал от една страна и работническо – селската класа от друга страна. Имайки в предвид това и факта, че към днешна дата ние сме без каквато и да е индустрия и производство можем да кажем, че не живеем в капитализъм, а в постмодернистичен строй основаващ се на деиндустриализацията, в който се обособяват отделни икономически центрове свързани със стопански дейности основно в услугите и информационните технологии. Разбира се това се отразява на класовия строй на съвременното общество, като се сформират две класи – класа на богатите бизнесмени – корпоротократи, мутри, и класа на бедните – общата маса от безработни, бездомни или едва вегетиращи хора. Настоящата система произвежда такива хора – роботи с костюми и вратовръзки които сутрин стават обличат си костюмчето, връзват си вратовръзката взимат си модерното телефонче и хоп в колата. Отиват в офиса и стоят цял ден пред компютъра. Мислят си, че всичко е наред – за тях е наред, те не могат да разсъждават щото те са костюмирани роби. Другата класа са на простите роби – неуки, неграмотни, издивяли до такава степен, че са способни да одерат и собствените си майки. Те не могат да се реализират в т.нар. бизнес, но на тях им е отредена друга роля – да бъдат престъпници, изнасилвачи, наркопласьори и т.н. И така всеки си заема мястото. Едните на излъскани парвенюта мечтаещи за американския начин на живот – къща и огромна кола, жена с дете и отделно любовница, а другите също мечтаещи за американския начин на живот, но просто от друг филм – т.нар. екшън. Това са двете така наречени нови класи взаимно контролиращи се чрез социалната, нравствената и мирогледна преграда между тях, пораждаща отрицание и омраза между лъскавите парвенюта тип „бизнесмен от Уолстрийт” и простолюдието тип”уличен пройдоха от Ню Йорк”. И за двете е характерно едно – липса на морал, нравственост и житейски смисъл.  Но това е сега системата наложена ни от хората стоящи зад Западния циливизационен модел. За разлика от капитализма в настоящия строй на вторите не се дава шанс за нормално оцеляване, не за съществуване, а за съвсем просто оцеляване. Тук тази класа е приравнена до животинско равнище и не заема място в бъдещето. Според теорията за златния милиард, тази класа ще бъде унищожена. При капитализма в следствие на това, че на капиталиста му трябва работна сила той малко или много е заинтересован да има работници, следователно той подпомага тяхното оцеляване и размножаване така, че там отношенията между мъжа и жената са други.
В тези условия трябва да споменем, че отношенията между хората като цяло, а също и между жената и мъжа в частност са все повече материалистични и основаващи се на изгодата и ползата. Тук духовните отношения за зачеркнати и изхвърлени зад борда като ненужни и вредни сантименталности. Хубаво е да речем ако материалните стремежи съвпаднат с духовните но това е рядкост. Любовта в чист вид не се подлага на ограничения, правила и закони. Ограничената любов е грях. Погледнато от тази гледна точка в съвременния свят няма любов. На фона на изложеното до тук ще кажем, че отношенията между мъжа и жената заемат все повече класов характер и пропастта между духовните хора и материалистите става все по-голяма. Не става дума за това, че мъжете са по-духовни от жените. И при едната и при другата група има духовни хора все още търсещи истинска любов, но при жените духовността често пъти е много опасна в предвид на тяхната природа и влечението им към тъмната страна. При мъжете има изградена ясна логика и по-лесно може да се изгради представата за това какъв всъщност е човек, докато женската природа поначало е двояка и прикрита, неподчиняваща се на логика и последователност /закономерност/.
При тази класова разделеност на обществото е все по-трудно създаването на нормални семейни двойки. Жените стават все по-еманципирани и комерсиални. Искат да са материално независими и обезпечени, да работят лека и доходна работа. Съпругът им трябва да е с дебел джоб и добър бизнес, с физика присъща на капитан Америка, а пък ако е и рус и синеок това вече е 6 от тото. Искат скъпи екскурзии и забавления и мерят любовта с аршина на подаръците и задоволеността им с глезотии от техните мускулести донкихотовци. Те смятат, че мъжете са средство за материална сигурност и задоволяване на креватните им необходимости. Също така е наложена модата на вечно пазаруващата жена – обикаляща магазините и центровете за красота. Не случайно у нас се навъдиха като бурени на нива толкоз магазини тип универсал – моловете. Там се подвизават и жени и мъже. В това общо взето се изчерпва днешната жена. Вярно може да се влюби в някой младеж, но ако той е беден или от тази така наречена бедна класа, то тя ще предпочете да постъпи прагматично. Тук не бива да хвърляме калта 100% върху жената. Една жена, която има добър майчински инстинкт също би предпочела подсигурения и богат мъж пред бедния, защото той би осигурил по-висок стандарт на нейните деца. Съвременният мъж също е доста материалистичен. Той иска непременно да бъде преуспял още на 20 години – хубава къща в престижен квартал, изискана кола и мотоциклет, мускули като на Херкулес, за да може да сваля „мацките”. Появяват се така наречените мъже тип мутра – изискана кола, много мускули и физиономия показваща остър дефицит на мозък и интелигентност. Но щом има пари и възможности значи проблеми няма – той е човек можещ да има която си поиска жена. Парите им дават това право да избират измежду жените. С пари любов не може да си купиш, но жена може. Втория тип са интелигентните тъпанари тип „агент от Уолстрийт” – бизнесменче, костюмарче изтупано като конте, работещо в офис. Това са все хора докрай материалисти, които на всяка цена държат да се демонстрират, покажат пред другите. И мъжете и жените от този тип непременно се хвалят и изтъкват понякога дори пренебрегвайки другите. Демонстрират своята външност навсякъде така, че всички да разберат какви хубави мускули имат или какви големи гърди имат, изтъкват и се хвалят навсякъде какви скъпи коли карат. С тях разбира се общуването се ограничава до жени съответно мъже, секс, пари, коли и къщи. Това е техният смисъл за живота  - ограничен до една помийна яма. Виждайки обаче, че насреща има хора, за които живота е повече от това т.нар. духовни хора, които знаят що е любов и себеотрицание, жертвоготовност и принципност, братство и приятелство, доброта и кроткост, нежност и топлота, мъдрост и опитност, материалистите изпадат в особено положение на раздразнение и злоба. Те искат да притежават чистото и нежното, но не могат, защото мисълта, че няма да имат материалните глезотии е ужасяваща. Затова се опитват да изолират, и ако не да унищожат, то поне добре да опетнят духовните хора. За последните трябва да кажем, че все по-малко се срещат и все по-трудно ще им бъде да оцеляват в настоящия свят. Света е поел вече в своето русло на материализма и не може да става въпрос за връщане на духовността без да се премине през остри катаклизми и нещастия, но както и да се развиват нещата този свят си остава материален.  Дори да допуснем, че има жени по-духовен тип то те също от чисто майчински инстинкт предпочитат по – материално осигурени мъже. Жената като майка и домакиня грижеща се за семейното гнездо и мъжа, си отиде с комунизма безвъзвратно. Същото важи и за мъжа. Този мъж, който имаше добра държавна работа и осигуряваше семейството, който беше опора на жената си отиде безвъзвратно. Съвременната система буквално премаза мъжа и го изхвърли зад борда на глобализма като ненужна вещ. Безработицата и липсата на условия премазаха мъжа и го приравниха до ненужен паразит. Много са младите мъже, между 25 и 30 години, които нямат работа и чакат на подаянията на своите родители. Това са обречени хора. Материалния тип от тях се пропиват и пропадат, а духовния тип са обречени на самота. В резултат на това, че са без работа, без реализация, без нищо, те не могат и да намерят своята нежна половинка. Те са изолирани. За тях остава това да обичат, но отдалече с болката и тъгата на самотата. За тях остава утешението, че далечината гнети, но близостта погубва. На този на който не му върви в любовта ще му провърви в смъртта. Тези, които не могат да се радват на любими хора, ще радват червеите в гроба. Погрешно е, да се смята, че мъжа избира жената,  жената избира мъжа. Жената е тази която хваща акъла на мъжа в своя капан. Тя има вътрешен усет за това как да се хареса на мъжа и как да го плени. Това е в реда на нейната природа – да опиянява мъжа със своята красота. В това отношение мъжа е в по-лошо положение. Въпреки, че се смята за силен пол, мъжа е по-слаб в много отношения. Мъжката психика е по слаба на екстремни натоварвания, мъжа има по-малка устойчивост на болка било то физическа или духовна, та дори да вземем и това, че мъжете като цяло са по-лоши домакини, а някои изобщо не са и способни да се грижат за къщата си. Мъжете дори живеят по-малко от жените. Затова много мъже особено духовни остават сами. Те не могат да задоволят по никакъв начин материалните потребности на съвременната жена, не могат да отговарят на нейните изисквания за любов и внимание – да бъде обгрижвана чрез подаръци и дрънкулки за рожден ден, годишнини и свети валентиновци и т.н. На духовните хора тези неща са им чужди, непонятни.
 Трябва ли обаче да отричаме чистата любов. Бихме казали, че не можем да отричаме и не бива да отричаме любовта само поради това, че ние конкретно не сме я имали и не сме я срещнали. Човек трябва да допуска всичко, затова ако допуснем, че я няма то рискуваме да сбъркаме, защото по същата логика ще трябва да допуснем, че я има /важи разбира се и обратното/. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Пък е казано по-рано блажени са верющите, защото тяхно е царството господне. И самотата е път към висините, вярно труден и мъчен, но при липсата на друг все е нещо. Затова на всички тези добри и почтени, тихи и кротки, нежни и потъпкани, низвергнати и поругани хора пожелаваме сила в самотата, опора и твърдост в болката, утеха в скръбта, смелост в смъртта и най-вече да не губят себе си.

2 коментара:

Анонимен каза...

малко повече оптимизъм :), моля !
хора, като тези, са ВИНАГИ обичани и то от всички!!!
Те просто така и не го осазнават, поради силно чувствителните им и лесно раними сърца!
Аз обичам такива хора, кефя им се на МАХ !!!
дай Боже, до всяко добро същество, застане още едно! ;)

GRANID каза...

АМИН

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?