"Днес е един от най-светлите български празници, осветявал най- тежките моменти в българската история и давал нови сили на българския Дух. На Духа е посветен този светъл празничен ден.
До въвеждането на Григорианския календар у нас (31 март 1916) на 1 ноември се чества един от най-големите български светци – небесният покровител на народа ни Св. Иван Рилски Чудотворец. Вдъхновителите на празника съзнавали, че най-великият народен будител е самият отшелник, почитан като духовен баща на българите. Делата на Св. Иван и вярата в неговата чудотворна закрила са онзи лъч надежда, който поддържаше народния дух в най-страшните дни на изпитание. Неговият празник по стар стил стана Ден на народните будители, защото именно вярата, пазена и разпространявана от хиляди духовници и книжовници, запази от обезличаване българския народ.
Много градове и села след Освобождението отдават заслужена признателност към народните будители като кръщават улици, училища и читалища на тяхно име. Но това не стига да се възвеличае делото им. През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1-ви ноември за Ден на българските народни будители. Денят е честван за първи път в Пловдив още през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е обявен за общонационален празник. През 1945 г. комунистите-атеисти и бездуховници забраняват честването му. То се възстановява чак 47 години по-късно със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г.
Много малко са държавите, които имат празник на духовността. България го посвещава на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, радетелите, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал. Първите имена, с които свързваме този светъл ден са Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Г. Сава Раковски, В. Левски , Хр. Ботев, Л. Каравелов, Стефан Стамболов - все велики имена, но малка част от всички онези истински заслужили българи, които са показали какво означава да милееш за родината си, да възнасяш името ѝ и с гордост да си готов да отдадеш живота си за нея.
Будителският подвиг на Паисий поставя началото на нашето национално Възраждане, а неговата "История славянобългарска” вдъхновяваше хиляди възрожденски даскали, като например българинът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот от Велес, който през 1851 г. написа: "Истинският българин не лъже, не завижда, не се лени, не лицемери, не блудства, за печена кокошка вярата си не променя. Затова съм българин, затова имам вяра, надежда и любов.”
Честит празник!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар