За живота и смъртта...

За живота и смъртта.

Кои са най-значимите неща в един човешки живот?Може би учението,кариерата, любовта,семейството,децата,внуците и т.н.Да значими са и има още хиляди неща които могат да се определят като значими и важни.Но в един живот има само две неща без които той е немислим и това са раждането и смъртта.Това са най-важните и основни неща ,те определят човешката природа,а от там и неговия кратък земен път.

Но какво е раждането,какво е това смъртта? На тези въпроси не може лесно да се отговори.

Първо за раждането-това е момента когато по стечение на законите на всемира се появява нов живот,нов организъм. И това става в родилната зала,когато след мъките на майчиния организъм се появява новия-детето.За появата на живота у него се съди по неговия плач.Той е причинен от съприкосновението на новия организъм с околната среда, от болката в дробовете в резултат на първото свободно вдишване,от влизането на душата в тялото(някъде около 40-ия ден).Но плача и болката са нещата свързващи раждането,живота и смъртта,защото те присъстват и в трите етапа.Човека се ражда с болка и мъка, така и умира ,а дори така и живее.

Втория етап от съществуването е живота.Тогава човек съществува в материалния свят както за себе си така и за околните чрез своето материално изражение.Живота обаче преди всичко е един миг между раждането и смъртта и съпоставен с космическите измерения е безкрайно малък.Това просто е една временна спирка където се чака смъртта, затова и целта на живота е да се направи по-поносимо чакането.Ръководна сила в живота преди всичко е нежеланието на човека да се сблъска с болката във всичките и проявления( нещастие,мъка, тъга,неудобство, страдание на тялото), страха от неизвестното след смъртта и страх от смъртта като процес и явление,което не е познато научно и процес водещ също до болка и страдание.

Но някои може да възразят и да кажат:

-Добре човек се ражда и умира,но не е ли по-важно как живее и какво ще остави след себе си?

Да важно е,но всяко нещо има свой неизбежен край и ако сега се знае ,че еди кой си там велик човек е направил нещо голямо,то след 10 000,100 000 години едва ли ще се знае.А трябва да се има в предвид,че ако за нашите земни измерения това е доста голям период от години,то за космическите измерения това е изключително нищожно време.Така индивида сам по себе си губи от своето значение.Той може да се слее в едно-човечеството и до там.Затова в нашия малък и жалък микрокосмос наречен живот двете най-важни събития са раждането и смъртта.Живота просто е един стремеж да направим по-поносимо чакането на смъртта.И през целия си земен път човек се стреми към щастието,радостта,но това са явления,които карат човека да живее в един нереален свят,карат го да”хвърчи из облаците”.Не бива да се забравя обаче,че всичко влияе върху всичко.Ако вземем например един тъжен човек,унил и влошо настроение ,то това неминуемо ще се отрази по някакъв начин върху другите хора, които го заобикалят и с които той общува.Затова все пак трябва да се стремим към щастието но до толкова до колкото е възможно.Пълно щестие обаче няма.Просто не може да съществува човек,чийто живот да премине в безгрижна радост и пълно щастие.Това е извън природата на чoвека,извън неговата същност.Най-човешкото нещо при което човека е 100 процента човек е болката,а радостта и щастието правят от човека неестествено същество.В стремежа си за щастие,благоденствие,безсмъртие,а също и заради суетата човек е способен на всичко и прави какво ли не.И така живее сред купища лъжи-някои си измислят богове и смятат ,че те ще ги спасят,други пък измислят парите и си мислят,че с тях нещо може да се направи и ще го спасят.Така минава земния път в една лъжа-и кариерата и любовта и много други неща и накрая идва смъртта,за да сложи край.И излиза,че човек идва на този свят сам самичък само с една душа и една съвест,така си и отива.И ето,че достигнахме до третата и последна част,а именно смъртта.Но какво е в същност тя?Това е въпрос на който сега не може да се отговори точно и това е най-големия парадокс в живота на човека-че науката се развива на някаде,а човека все още няма отговор на този основен въпрос.За нас обаче които все още живеем това е момента в който материалното тяло престава да функционира и душата се отделя от него.Като всичко принадлежащо на материалния свят с течение на времето тялото се износва и идва момент когато трябва да се изхвърли.Това става( както е известно на всички) когато то бъде поставено на 2м под земята.Там по стечение на природните законии кръговрата нa веществата то бива обработено като отпаден продукт от верните труженици на майката природа-организмите и микроорганизмите в почвата.Така човек изпълнява своя дълг в трофичната верига.Процеса на разлагане на човешкото тяло обаче по своята същност е също доста сложен и неизяснен.Съвременната наука смята че тялото се разлага за период около 12 години но дори това не е сигурно ,защото всяко тяло се разлага по различен начин в зависимост от неговите особености,причините за смъртта и разбира се условията на разлагане(почва ,киселинност,микроорганизми , кислород ,температура,влажност и т.н.). Има разбира се различни случаи на забавено разлагане,дори на запазване на тялото за много дълъг период от време.Например в блатата в Англия са намерени тела които са погребани 2 века преди новата ера но са напълно запазени и може да се възстановят причините за тяхната смърт.Дори е установен състава на храната в стомаха им.Това се дължи на високата киселинност на блатата благодарение на която се запазва тялото с изключение,че костите се разлагат.Но се знае със сигурност,че в природата нищо не се губи,просто един вид енергия се превръща в друг вид и вероятно след смъртта с душата става нещо или отива някъде.Това разбира се никой не може да каже.(има много теории,но коя е истинната?)

Така човек умира и една част от него отива като отпадък или храна нататък по хранителната верига,а друга може би се трансформира или става нещо друго с нея.И това е само едната страна на смъртта при която човек престава да съществува в земния,измерим,материален свят,отнасяйки със себе си само една душа.

Остава спомена у живите и това каквото е построил(оставил) след себе си.Тзи спомен ще е жив докато са живи децата, внуците и т.н.А като си отидат и те с течение на времето и смяната на поколенията този спомен ще отмре.

Другата страна на смъртта е болката и мъката .Както и при раждането,така и смъртта е съпроводена с болка и мъка.