ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

сряда, 19 март 2008 г.

Момчето което играеше в дерето- Литературен роман. Част 5 ГОТОВИ ЗА УЧИЛИЩЕ


Fire беше вече шест годишен и есента щеше да тръгне за първи път на училище(училището в което щеше да учи бе на 40м. от домът му). Но сега бе късна пролет и игрите продължаваха от ранни зори до късна вечер. Двамата братовчеди бяха все така неразделни, а тяхната любима леля Мики, която от няколко години живееше със съпруга си в столицата ги беше направила същински близнаци с еднаквите дрехи и играчки които им носеше, когато си идваше в родния град. Тогава бе празник за тях, по този начин те бяха уникални спрямо другите деца.
Поредния ден в детската градина, който не се различаваше да бе по-различен с нещо от другите. Но лелките и учителките от детската градина винаги имаха едно на ум и наблюдаваха по навик двамата разбойници да не са замислили нещо. Но Fire и Боби не показваха с нищо, че имат намерение да правят бели. Разбира се, това беше само привидно, защото Fire замисляше поредната пакост, която щеше да изправи почналите да побеляват коси на всички които работеха в градината (разбира се някои от госпожите прикриваха това с неограничени количества боя за коса).
Отново беше следобед и в детската градина всички спяха почти непробудно, разбира се без двама. Fire бе наблюдавал детската учителка, че бе отишла в другата група да се намира на приказка с колежките докато децата спят.- това е момента си каза той- Fire скочи от леглото и тръгна към вратата, Боби не чакаше подкана и скочи след него.
-Еи вие каде си мислите, че сте тръгнали!- се обади Тодор от съседното легло
-Я трай там и топли завивките!- му отвърна Боби.- Fire какво си замислил?
-Ела ще видиш.
Така двамата слезнаха на партерния етаж на детската, която бе потънала в приказна тишина и идиилично спокойствие. Те стигнаха до дългия коридор който бе за яслите, където имаше разширение. Там в дясно в ъгъла до прозореца имаше едно голямо пияно. Отдавна Fire искаше да посвири на него, но нему се отдаваше да го направи. Моментът за това бе настъпил. Fire с мъка повдигна капака на клавишите и седна на щъркелоподобния кръгъл стол пред него. Краката му стърчаха няколко десетки сантиметра от пода.
Старото пияно имаше и 4 крачни клавиша.
-Боби ти натискай тези долните, големите клавиши, а аз ще натискам горните.
-Защо аз да съм отдолу?
-Щото идеята бе моя. Така, че...-Fire посочи с очи крачните клавиши. Боби с недоволство се подчини.
Fire разчупи пръсти както бе гледал да правят пианистите по телевизията и започна да удря със все сила по клавишите в безредна какафония. На момента из цялата детска се разнесе небивал шум. Не минаха и две минути когато в коридора се събра всичко живо да види какво става. Разбира се смайваща. Боби бе коленичил и натискаше "долните клавиши", а Fire бе затворил очи и продължаваше да блъска по клавишите.
Наказанието бе изпълнено моментално (няколко пръчки по ръцете и плесника по задника). Но двамата калпазани дори не гъкнаха. За повечето деца в детската те бяха герои, които не зачитаха никакви "нормативни разпоредби" или забрани.
Но днес Fire не бе направил това само заради самата пакост. От известно време той чувстваше странно влечение към братовчедката на Боби-Румяна , която му бе роднина от майчина страна, а с Fire нямаха роднинска връзка. Тя бе в долната група заедно със сестрата на Боби. И наистина макар и толкова малка Румяна бе разцъфтяла с невинна красота, като кокиче което се подава изпод снега. Това подсказваше на по-възрастните, че като порасне тя ще бъде една от най-красивите моми в града. Fire искаше да я впечатли, като направи нещо дръзко.
***
Беше сряда, а този ден от седмицата бе пазарен ден за града. Пазарат ставаше голям и всичко живо слизаше да пазарува, да се почерпи по заведенията или просто да разгледа стоките. Винаги сряда беше като ежеседмичен празник за градчето. Fire, Боби и братовчеда на Fire Емил от бащина му страна се разхождаха покрай сергиите.
-Много ми се иска час по-скоро да тръгнем на училище и да се отървем от тая детска градина. - каза Fire.
-Да до септември има много време още.- отвърна Емил.
-Знаете ли, мисля , че я обичам.
-Кой?
-Как кой? За братовчедка ти Румяна говори.-каза Емил- Сигурен ли си?
-Как да ти кажа..., когато съм близо до нея краката ми омекват в капачките, а езика ми се преплита на всяка дума. А когато я съзерцавам всичко около мен губи значение и мога да и се любувам с часове.
-Да бе да.
-Остави човека да говори!- отново Емил смъмри Боби
-Мисълта за нея ме изпълва с безгранична сила и чувствам, че мога да повдигна планина.- Боби започна да се смее с глас, но Fire не му обърна внимание.- Чувствам, че мога да полетя в небето. Да тичам без да спирам. В гърдите си чувствам сладка болка, хиляди чувства се преплитат едно в друго. Дори нощем преди да заспя си мисля с часове за нея и изгарям. Не знам как да и го кажа.
- Довечера сме канени на рождения ден на брат й. Тя със сигурност ще бъде там, може да останете на съме и да й го кажеш.-каза Боби.
-Наистина Боби ти си гений. Тогава ще й кажа колко много я обичам със цялото си сърце и душа.
-Значи решено.- отвърна Емил
-Да идем да си вземем по един сладолед.-предложи Боби, и братовчедите се запътиха към машината за сладолед.
***
Тримата приятели вече бяха на партито за рождения ден на брата на Румяна. В хола имаше маса претрупана с лакомства, а в ъгъла имаше фонтан от които бликаше вода която синееше и блестеше.
-Искате ли да ви покажа спалнята на нашите.-всички се съгласиха
Спалнята бе голяма и малчуганите взеха да скачат отгоре й като на батут.
-Ей, кои иска да види новата ми видео игра?-каза Румен, брата на Румяна. Всички деца се затичаха към хола.
само Румяна и Fire останаха да скачат на спалнята.
Fire усети, че момента е настъпил.
-Румяна!
- Да Fire, кажи.
-Ъъъъ аз такоа... мм...много хубава спалня имат вашите.
-Нали?
-Амиии да. Хайде да утидем при другите.
-Добре Fire, както кажеш.
Минаха няколко часа в игри и дойде времето да си тръгват.
Братовчедите вървяха по улицата.
-Кажи казали й.-попита Боби
-Не не успях. Уплаших се. Глупак съм си аз и това е. И страхливец.
-Не се притеснявай, ще имаш и друга възможност.
***
Наистина Fire имаше и други възможности да открие душата си пред Румяна, а тя все по-красива ставаше със всеки ден, но така и не успя той да се престраши да и каже две толкова простички думички, но с голямо значение- ОБИЧАМ ТЕ
И така дойде есента и момчетата тръгнаха на училище.

Няма коментари:

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?