КАДЕ СМЕ НИЕ?

Според мен това с раздробяване на балканите е много опасно (не, че съм за сърбите- те си го заслужават до голяма степен). Едни от най-големите световни конфликти са започнали от балканите. Представете си претенциите на десетки малки държавици, а покрай тях и "по-големките". Напрежението ще нараства.
Някои смятат, че е възможно да възникнат сепаратизски турски движения в нашата страна (според мен е малко вероятно, но не и невъзможно). Ако това стане, всички без значение от националността, вярата и благосъстоянието си ще загубим много от това, в подобен случай печеливши няма. Сега разбирам защо толкова бързахме да влезем не толкова в НАТО, отколкото в ЕС. Верно е, че ни по шляпват често и се държат с нас като малки деца, но едно е сигурно- ние печелим повече:
Европейската икономика се засилва и никои няма интерес от подобни конфликти които пречат на търговските връзки. Турция осъзнава колко печелившо е да си в близки отношения с ЕС. И ако не ламтеше да става член (което ме съмнява да стане скоро), щеше да си намери друго поприще, като да подклажда сепаратизски организации, за да ни дестабилизира и предяви може би и някои претенции. Турция не е Албания! Тя няма да чака нейните "отечевственици" да се освобождават сами. Тогава на тоя полуостров ще настъпи такъв "калабалък", че никои не би могъл да предвиди събитията. Някой ще каже- Ами Русия?- какво за нея? Тя ше си каже мнението, като - Не одобряваме това.- и толкоз. А ние ще сме на топа на устата. С тая орязана армия и осакатен арсеналец, ще го ядем здраво дръвцето. Като гледам младеща която с презрение гледа всичко родно и гледа да бяга далече, където му видят очите, едва ли ще сме способни да сторим нещо голямо което предците ни са правили векове- да надскочим себе си. Голяма част от младеща е разглезена от родителите си които нехаят, а възрастните са озлобени до нема и каде и само гледат как да си изкарат взаимно очите. Тия лигави дечица които са научени да ценят парите над знанието, биха продали и майките си да са по-добре. А после ходи разправяй, че не сме били народ от предатели. Никой не гледа дали си способен, а дали му "уйдисваш на акъла". Не пиша тая статия да накарам някой да се замисли, пък и едва ли ще някой ще стигне до тези редове, щото сме свикнали да се замислим не ПРЕДИ а СЛЕД като ни хвърлят по един здрав бой- С какво "съгрешихме"? , ама отговора ще е плачевен и трагичен.