Сънувах, че с група приятели сме отишли да търсим работа в САЩ. Единствения човек, който разпознах от групата бе сестра ми. Бяхме в някакъв град. Огромен мегаполис. Тъй като бяхме с малко пари, един от приятелите ми (който явно бе гида в групата) ни настани в изоставена огромна кула, която бе кръгла и подобна на заводски комин. Странното бе, че вътрешността и бе една средно голяма квадратна стая, която бе добре обзаведена. Имаше на едната страна доста голям телевизор, от старите плоскостенни телевизори, които бяха педя дебели. Имаше на пода захабен бледочервеникав килим и срещу телевизора в другия край стар диван. Стаята нямаше прозорци и бе осветявана със обикновена лампа без глобус, която бе явно със слаб волтаж, тъй като не грееше ярко. Странното е, че в съня самата стая ми напомняше за декор на някакъв американски сериал, но не можех да си припомня кой точно, но помнех, че бе малко по-малка по размери от тази в сериала.
Помня, че започнахме да търсим работа из града, трябваше да се ходи по институциите за документи за пребиваване. Квартала до изоставената кула бе стар, със стари кафета и пренаселен, но до него на няколко пресечки се разкриваха небостъргачи и прекрасни нови улици, сгради и алеи.
Самия сън продължи доста повече, като се налагаше да връщам някаква кола, а нямах книжка и общо взето голяма лутаница.
Но да ви разкажа края:
Бях в стаята на кулата. Около мен имаше и други от приятелите, но не всички. Мисля, че бях се изтегнал на дивана и гледах телевизия, когато се чу страшен гръм, ама страшен гръм, като от взрив на огромна бомба. Кулата се пречупи (от ударната вълна ли, или от последвалото земетресения, или и от двете) и падна на страни, а отломки се посипаха в стаята. Бяхме в шок. Помислихме си, че ни нападат внезапно и е започнала може би война.
Изскочихме на вън. А на вън, бе пълна паника и хаос. Не помня как, но аз стигнах до някаква врата, от която се виждаше целия център. Поглеждайки през нея, видях, че центъра е напълно разрушен и си казах, че явно не е бил ядрен взрив, но навярно е била някаква много голяма конвенционална бомба, за да причини това. Тогава си дадох сметка, че самия град не е на брега на някой от океаните, а във вътрешността, защото от височината, от която наблюдавах центъра в далечината никъде не се виждаше водна шир. След това погледнах в небето и видях цяло ято много големи бели безпилотни самолети (дронове), които летяха бавно от мястото на взрива към мястото, от което наблюдавах аз. До мен се спря да гледа и една негърка. Бе видимо малко по-възрастна от мен, но в лицето симпатична, с правилни и приятни пропорции, и кожата й сякаш беше с цвят подобен на стара дамаска, която бе търкана дълго време, тоест бе светла и матова, но гладка. Косата и бе кестенява на цвят и късо подстригана под форма на каска. С нея се заговорихме за случилото се и я поканих, ако няма къде да отиде, да дойде при нас. Тя се съгласи и я заведох в стаята под разрушената бяла кула. Стаята не бе пострадала сериозно и включих телевизора, който започна да приема и по всички канали даваха пресконференция на която говореше висш военен. Там се каза, че не е било външна атака, а ужасна злополука, при която от прелитащи над града дронове се е откачила бомба и паднала фатално в центъра на града. Странно защо, но в съня не му повярвах, че е злополука, а имах усещането, че е умишлено направено.
После дойде сестра ми и аз запознах негърката с нея.
Така приключи сънят ми. Дали града, който сънувах не бе Чикаго, не зная. Никога не съм бил в Америка. Като цяло в съня ми всичко бе доста последователно и нормално.
Някой може ли да го разтълкува?
Няма коментари:
Публикуване на коментар