ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!
ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ! - Maксима от Авторът ;)

За, желаещи да подпомагат съществуването на блога, дарения се приемат само чрез PayPal

FOR DONATIONS WIТH PayPal: TFKIBTS@abv.bg


Страници

сряда, 14 септември 2016 г.

"Електролукс Табаков и синове" - "НАЙ-ДОБРАТА ФИРМА ЗА РАБОТА"!!!

Чувствам се длъжен да предупредя моите, скъпи читатели, за една "много хубава" (но само в кавички) фирма, занимаваща се с ел-изграждане, която се отнася "прекрасно" (но само в кавички) със своите служители!!!

И такааа... откъде да започна аз просто не знам. За това ще почна от началото, за да има хронология на събитията при постъпване на работа в тази "тъй прекрасна и неземно добра за работа фирма".

В началото фирмата търси с всякакви възможни средства, под дърво и камък работници. Дори използва връзките си със кметовете по места и кметските заместници, за да намери някой и друг наивен работник, който още не е разбрал за какво иде реч;))))

Предложението варира в следните граници в зависимост за каква целева обществена група става на въпрос (макар всички да работят почти едно и също нещо: 45 лева, когато се работи на двете им бази - съответно край Пловдив, между селата Войводино и Желязно и в Асеновгратската база на "Булгар табак". Казват ти, че ще сглобяваш метални стълбове (жарета) винкел по винкел, полт по болт, гайка по гайка, шайба по шайба. След което ти обещават, че ако те пратят на терен надницата ти фръква до 55 лева, а ако е с приспиване, ще получавате между 16-20 лева командировъчни. Разбира се това са красиви предложения за повечето работници, но за циганите е твърдо заплащане от 30 лв, ако много роптаят с мъка им обещават 40лв, но с уговорката да работят до късно (тоест: докато определената норма от техническите ръководители и шефовете Тъпакови... /пардон - Табакови/ не бъде изпълнена;)! 
Обещават им безплатна квартира и платен транспорт при пътуване от домът ти до работата.

Когато клъвне някой рибок на тази прекрасна сребриста плувка и отиде на работа - ТЕ (ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ или БРИГАДИРИТЕ, които по неофициални данни взимат между 2000 и 3000лв заплата) го настаняват в тяхната база край Пловдив, или в някой асеновградски апартамент ново строителство. Рибокът  си казва: "-Ех, че в каква хубава фирма започнах работа! Дори в стаята ми има климатик и безжичен интернет.".
Казват му да се яви на другия ден на плаца в 8ч. с подходящо работно облекло. Явяваш се в 8ч. на платца и те посреща техническия ръководител Слави Михайлов от село Средец; град Неделино, по настоящ адрес в Пловдив. Той ти казва, че трябва да се сглобяват метални кофражи от стари платна, които искат разкройване с флекс по размер, сглобяване с болтове и заваряне с електожен. След което, тъй като са стари, трябва да се изшкурят с флекса от полепналия по тях стар бетон. 
Запретваш ръкави и започваш работа. Работата  не е тежка, но не е и лека (търпи се). Идва обет и си правиш почивка. Ходиш до специално поставения автомат за вода и си наливаш студена водица. И така си бачкаш целия ден. Господин инженера Слави Михайлов идва и ти носи трудов договор за подписване, в който пише, че ще работиш на минимална работна заплата от 420лв; 8ч работен ден; 5 дена седмично, но ти знаеш, че това  е само за да се отчита фирмата пред държавата и да се водят някакви здравни и пенсионни осигуровки, а договореността с г-н Михаилов е 45лв на базата, а на терен 55лв+командировъчни при преспиване.
Рибокът се подписва и продължава работа, като пъха в джоба си копието от договора, за да го прочете по-подробно след работа. След работа се зачита в договорът и вижда нещо обезпокояващо: пише, че заплатата от първия месец се изплаща на третия месец на 10-то число. Новия наивен работник си казва, че ще получава аванс по 100лв седмично и няма да е толкова зле. 

На третия ден техническия взема новия работник да му помогне в карирането на основите на новите стълбове по линията "110кв Чая" подстанция Асеновград-подстанция село Здравец, общ. Лъки. Карирането на всеки стълб отнема средно по 2ч., но техническия иска да карира повече стълбове, така, че след 17ч работата не приключва, а бачкаш още 2-3 часа. И така няколко дни. Питаш техническия дали извънредните часове се плащат допълнително, а той измърморва нещо и ти казва, че утре трябва да те вземе в 7ч. сутринта, защото пътя до обектите е повече от час (час отиване и час връщане, след като работата приключи).
После се връщаш на кофражите, но работния ден остава от 7ч. сутринта до 17ч. следобед.
Идва време да се започне със свалянето на старите проводници и стълбове по линията "ЧАЯ" и те зачисляват към една от трите бригади електричари, на които им е обещано надници от 100-150 и 200 лева в зависимост каква дейност изпълняват по свалянето на проводниците от жаретата. 200 лева е за тези труженици, които откачат и закачат изолаторите от стълбовете, и режат гръм въжето и проводниците на самото жаре. 150лв. е за тези които се катерят на жаретата и обслужват работниците свалящи изолаторите и 100лв. за тези, които подават с макарата от земята инструменти и спускат и качват изолаторите и проводниците. Работата е опасна, защото междустълбовите разстояния са големи и проводниците провисват с голям опън. Някои междустълбия се свалят с помоща на Уазка, или Унимог - поради голямото напрежение, а някои проводници директно се режат. Разбира се ти дават каска на 2-рата седмица, но никой от работниците не я носи. Шефовете ти казват, че е хубаво да се носи, когато има комисии от НЕК, или ИВН, дават ти една инструктажна книга и изискват то теб всеки ден да се подписваш, макар да има дни в които дори и това не ти дават за подпис.
Пътя ти до базата се увеличава и вече става 2ч. от и до работното място. Карат те да си на плаца в 6 и 30ч. после в 6ч. и накрая в 5 и 45ч., под предлог да отидете на работното място в 8ч. Извънредните часове се увеличават - първоначално се работи до 18ч., после до 19ч./20ч/21-22ч. и се случва да се прибереш в 00.00ч - преобличаш се, хапваш и си лягаш, че утре трябва да си на линия в 5.45ч. Дават ти работни дрехи и обувки (лятно сако с фирменото лого и гащеризон + една жълта тениска, която още първия ден става на черна, а като я изпереш на ръка, тъй като няма пералня, придобива приятен лайняно-кафяв цвят;)))
От тук от там разбираш, че обекта "ЧАЯ" е възложен срещу сумата от 14 до 20 милиона лева, а срока на изпълнение е 5 месеца, като по време на комунизма със цялата държавна техника и наличен човешки ресурс е построена за цели 2 години. Фирмата разполага по документи всичко на всичко с вероятните 170 души - включително и с 3 бригади от македонски подизпълнител, които изграждат жаретата на ръка винкел по винкел. 
Трябва да се сменят 108 стълба от различен клас и големина с по-големи такива. Което изисква по-големи основи. Повече бетон и пренасянето на безброй много винкели от няколко килограма до няколко стотици килограма - къде на ръка, къде с коне, а с техника са само 40 стълба по линията. Някои жарета се достигат пеша по 200-300м та до километър-два. Някои са на надвиснали на голи скали, до които стигат само птичките и хеликоптерите, ако някога не им се свиди да дадат по 7000лв. на час. Казват, че ще строят въжени линии до обектите, но когато почнеш работа, всичко става с товарене на коне техниката и инструментите, а в повечето случаи на ръка. 
Балъкът го зачисляват към строителната бригада, която прави изкопи на ръка, или ако си щастливец, само довършваш на ръка това което не може да оформи техниката. На някои жарета изкопите за краката на стълба се падат, както казах на гол камък, а техника до там не стига - дават ви на 4-ма души по два къртача и ви зачисляват по 6 лопати, 2 кирки и 4-ма/5-тима цигани, които да помагат в изхвърлянето на разбития камък от изкопите. Работата продължава с дни. Колкото по-надълбоко къртите, толкова по-здрава става скалата. На края се налага да носите тежки компресори на ръка до жарето и почвате с бургии да дупчите дупки в скалата (така нареченото "сухо бурене"), при което се вдига тонове прах, но маски не ви дават, а само обещания. Ако си нещастника, на който му е възложено да почиства дупките на всеки 30 секунди по време на работа на бургията, то ако не се задушиш след 10-тата дупка си герой. Заприличваш на мелничар след изнурителен труд, но ако те види мелничара, ще заобичча истински своята професия. 
След като сте оформили изкопите, следва наливането на подложен бетон. Щастие е, ако този ден се паднеш на жаре при което идва миксера, или поне багера, в чиято кофа се излива бетона от миксера и после всичко се прехвърля с лопати в дупката директно, или с помощта на една или повече половинки 6-метрови тръби.
Идва ред и на така наречената "дългоочаквана" от балъка командировка с 2 преспивания в семеен хотел. След дългия трудов  ден +2-3 часа извънреден труд ви настаняват в семейното хотелче. Шефа г-н Никола Табаков ви кани да почерпи колектива с вечеря, сутринта с закуска и хайде щастлив на работа. И така два дни. После отново в базата (прибиране и връщане по 1-2ч дневно - без да се броят извънредните часове).  Ставането сутрин в 5, вече ви е заложено в биологичния часовник, така че ставате винаги 5м преди будилника ви да звънне. Ако работите само 1ч. извънредно се смята за щастлива случайност. 
Идва ден в който ви зачисляват официално към строителната бригада (тъй като няма достатъчно строители, поради простия факт, че половината им са напуснали и те - ТЕ шефовете разочаровани се е наложило да ги уволнят дисциплинарно).
Казват ви да си събирате багажа от базата и ще ви местят в квартирата на строителите в Асеновград. Когато ви настаняват там за две вечери - попадате в апартамент, който по нищо не отстъпва на апартаментите в най-близкия град до АЕЦ "Чернобил". Може би да ви подготвят за предстоящата действителност, или имат намерение да вземат обект и именно там в самия район на Черноби - не знам, а и не искам да разбера. На другия ден отивате да сглобявате кофражи за краката на едно жаре над Асеновград, при което се докарват 3-4 кубика земно-влажен бетон който тежи по 3,5 тона на 1.5 кубика. Всичкия бетон се пълни в наелонови чували по 50 килограма средно и се товари на коне, които го откарват на 400-500 метра до основите на жарето, разтоварват се и се мъкнат на ръка до всеки кофраж, изсипват се вътре и се бъркат с вода благодарение на моторен вибратор (дамм за дамите това може и да им хареса, но за господата -- ЕЕЕДВАЛИИИ:)). И това е лесния вариант - трудния е, когато трябва да се изсипват на 2 ламарини и да се бъркат с лопати, като се сипва вода от 30 литрови туби, донесени отново с конете.
След като приключите с даденото жаре, ви казват, че ще ви командироват в село Здравец, в една квартира, която е всъщност наета двуетажна стара бетонна къща построена в самото корито на дерето, минаващо през самото село. Казват ти, че къщата е ремонтирана, но когато отиваш - виждаш, че в една от стаите тавана е паднал, няма ток в контактите, осъзнаваш, че в селото няма обхват на "Теленор", на "Виваком" има една чертичка има-дойде, а щастливците, които имат карти на "ЕМтел" имат цели 2 чертички обхват. Настаняват ви, къде по двама на едно легло, къде сам в стая - на който какъвто му е късмета. Ако си истински късметлия, ще имаш в стаята печка на дърва, а за щастия собствениците на къщата, които са загинали при автомобилна катастрофа в същото дере са оставили в наследство до къщата купища гниещи 10-годишни дървени отпадъци. 
Разбираш, че селския магазин отваря в Понеделник, Сряда и Петък - хляба е със предварително записване, а който стигне първи до магазина, може да закупи последните две консерви риба и бутилка седмак "Пещерска", а за следващите по желание остават две кутии шоколадови бонбони "Сезони" с пълнеж с аромат на ром.
Отивате на работа. Един багер-паек тъкмо излиза от 300 метров склон стъпка по стъпка, след като е изкопал 4-тири триметрови трапа в които ще се наливат основите за краката на поредния стълб от винкели. Вашата първа задача е да започнете да мъкнете половинки траби по 6м по нанадолнището, което е с денивилация 50% и повече и да се връщате за следващите. Опаянтвате ги една зат друга с тел и колове, камъни и дървета. После ви донасят най-евтините дъски, които половината са чиста кора и ви дават един чук и две тесли, за да започнете да правите дървени корита от тях, за да може да навършите бъдещия бетонов улей (тъй като трабите не са стигнали). После ви носят наелон, който го заковавате върху дървените корита, за да тече по-лесно бетона по тях. Поръчан е 9-вет кубиков бетоновоз за 17ч. и ви разпределят по дължината на 300-400 метровия улей (в зависимост на кое жаре сте) и най-големите нещастници са долу при основите, въоръжени с две лопати и моторен вибратор;)))
Миксержията бърза и ако бригадира, или техническия не е съобразителен в улука се пуска първа вълна само бетониран филц, който не тече и трябва като луди да го прибутвате, къде с летви, къде с лопати като луди, иначе бетона се събира и излива мощно на вън. След време наелона се къса на места и бетона почва да тече и под него, образуващ отдолу джобове, пълнещи се с бетон (общо взето ГОЛЯМА "забава") - прекия ти началник те навиква, а нещастниците долу се чудят дали да викат, дали да телефонират да се спре бетона, или да местят тръби, ламарини, или да връщат обратно с лопати в кофража излелия се с кубици бетон отвън.
След като успешно сте налели поредната стъпка от кофража, ви карат да носите по нанадолнището 30л. туби и да изливате в дървените корите и тръби водата, докато другия ви колега по съдба чисти с четка, парцал, или набрана просто папрат бързо засъхващия бетон;)
След 3-4 часа извънреден труд ви качват в джипа и ви свалят долу в селото, като се правят на разсеяни, че не са ви закарали на обяд до другото близко село да си закупите хранителни продоволствия за вечеря, закуска и обяд на следващия ден. По-хитрите са си донесли от вкъщи много буркани и готова храна, но след като в къщата са настанени 8 души от строителната бригада, стария малък мраз, докаран от предишната квартира, не побира всичко и след един-два дни половината храна се хвърля в контейнера. След седмица бетон-кофражи-бетон-кофражи идват кабеларчици и поставят сателитна чиния и кабелна в една от стаите, при разбира се най-старите работници (кой каза, че казармата е премахната?:))) 
Организацията е на "много високо" ниво. Отговорника на целия обект инж. техническия Слави Михайлов е откачил, защото не знае от къде да го почне - днес ви праща до обет на едното жаре да подравнявате, на обет хапвате за 15м докато се возите в уазката, или уни-мога и се отправяте да сглобявате кофражи на другото, след обет ви карат да изнасяте на ръка по двама тежки метални платна по нанагорнището, а след 17ч. ви кара да чистите с кофа вода и парцали + летви бетонираните вече винкели на жаретата от пръските бетон. 
На другия ден бившия полицай и настоящ бригадир на строителната бригада г-н Данчо Митров ви взема в 5ч. сутринта, за да ви закара да наливате на ръка с земно-влажен бетон жаре над Асеновград и ви връща в 21-22ч. отново в село Здравец. И пак така рано сутрин зъзнеш на 1200м надмосрка височина го чакате да благоволи да дойде по някое време отново да ви вземе и да ви мъкне с прословутия си 7 местен "Ленч Ролвър"(същия в който трагично загинаха неделинките в Испания), в който двете задни места са заети от инструменти и вие трябва да се тъпчете по 4-5 души на задната седалка;)))))) Въобще - ПЪЛНА ИДИЛИЯ;))
В един ден, разтоварвате тежки винкели за жарета и ги носите за товарене на конете, а в следващия се налагате да мъкнете тежки кофражни елементи 300-400м по нанадолнището на някой склон, за да ги сглобите и отново в 16-17ч. да дойде поредния миксер с бетон и да наливате по улуците бетон. С ужас се сещате, че най-вероятно когато приключите, ще трябва да чистите всичкото това инженерно чудо, дело на някой инженерен генийй от 21-ви век. Но за щастие ви казват да изсипете всички туби в най-горния улук и се натоварвате в джипа, тръпнещи да се изкъпете първи от 8 души, за да не чакате до 1ч през нощта да се стопли на ново водата в болера:)))
Идва рожденния ви ден - купуваре двете кутии бонбони "Сезони" с вкус на ром от селския магазин, който за щастие днес е отворен, тъй като рождения ви ден тази година е за щастие в понеделник и черпите всички работници, та и шефовете барабар с тях. Знаете, че днес е деня след който като си свършите работата, след 25 работни дни без прекъсване ще почивате 4 дни у вас, у дома;) На този ден е предвидено да се довърши последната стъпка от основата на едно жаре. предния ден сте поставяли траби и дървени корита по нанадолнището на поредния хълм. Времето е облачно, бетоновоза идва, г-н бившия полицейски началник Митров ви раздава по едно китайско дъждобранче, което при докосването до някой бор се къса моментално  и ви разпределя по дължината на улуците. За щастие рожденника днес е най-горе на улуците, в близост до бетоновоза. Веднага след като се започва с изливането на бетона, започва да вали проливен дъжд, но процеса на работа не може да спре! Обръща го на ситна градушка, но процеса по наливане на бетона е немислимо да спре!!! Дали са ти една летва да прибутваш бетона, наелона се къса и ти го докъсваш с ръце, за да не се задръства дървеното корито с бетон в образувалите се джобове. Тъй като на този хълм обхвата на "Теленор" идва и си отива, като булката беглец, а това е единствения шанс приятелите ти, семейството ти и познати да се свържат с теб и да ти честитят поредния лазарник на тази прекрасна планета Гея (може ни не случайно е наречена от древните гърци Гея, защото са забелязали, че на нея се въдят много геове, от които повечето стават бригадири, технически и работодатели с "прекрасни" фирми) - се надяваш в този толкова "приятен" за един рожденник ден да не ти звънне никой в този момент! Но не щеш ли между две грамотевици и една светкавица нещо в гащите ти почва да вибрира. Първоначално си мислиш,. че това са зъзнещите от студ прогизнали топки, но се оказва, че е мобилния ти телефон. Вдигаш го и докато пробутваш бетона с едната ръка държаща летвата, чуваш в слушалката мекия глас на леля си, която е единствената успяла да преодолее "Теленорното заглушаване" и ти честити рождения ден. Благодариш и на бързо и казваш, че си зает. Затваряш телефона и с укор в погледа на бригадира, продължаваш да буташ с летвата бетона. Щастие за всички е, че проливния дъжд изчисти сравнително добре трабите от остатъчния бетон и не се налага да се чисти на ръка. Свършваме точно в 17ч. Явно е, защото днес сред нас има рожденик. Господин Митров казва на двама от строителите с който си пътува рожденика, че могат да си тръгнат тази вечер и да почиват 4 дни, но когато балъка рожденик казва, че значи и той ще почива - бива попарен с отказ. Казват му, че той трябва да остане, защото не достигат хора, и че може да си тръгне след като се върнат другите строители. И може да вземе един ден повече отпуск:))
Другите строители се връщат и бившия рожденик може да си тръгне. Прибира се щастлив у тях, като знае, че ще почива 5 дни, но го хваща кашлица, пръстите му се подуват. Отива при доктора и той му изписва лекарства и 5 дни болничен. Това е добре, значи, ще забавим връщането при бетона и премятането на 13-14 тона земно-влажен бетона на ръка за един ден с още 5 дни. Техническия инж. Слави Михайлов ти се обажда на петия ден и те навиква, защо не си се върнал на работа. Ти му казваш, че си в болнични още 5 дни и ти затваря телефона. Идва време да се връщаш на работа и звъниш на г-н Техническия да уговорите, къде и как да се придвижиш до работата, а той ти казва, че всички почиват още 2 дни, тъй като са празници и да се явиш на работа на третия ден. Тръгваш на работа и ТОЙ ти звъни по средата на пътя в автобуса, че вече не си нужен на фирмата и направо да отиваш в офиса им в Пловдив на ул. Седянка 9 и да попълниш молба за напускане по взаимно съгласие. Споровете са излишни! По време на оставащия път звънкаш на колегите си в квартирата да ти вземат багажа следващия път, тъй като автобус до селото няма, а няма кой да те откара. Пристигаш в офиса, попълваш молбата и издаваш бетонираните си изпрани дрехи. 
Нещеш ли след три дни е 10-то число от месеца и трябва да получиш заплата за 20 работни дни, през които си отработил 18-си извънредни часа. Но от офиса ти казват, че вместо над 1000лв заплата, няма да вземеш НИЩО, защото си взел 400лв аванс през този месец, а заплатата ти по договор е нето = 380лв - ЧЕСТИТООО НА ПЕЧЕЛИВШИТЕ!!! 

В КРАЙНА СМЕТКА ИЗЛИЗА, ЧЕ ПРИ ИЗРАБОТКАТА НА 43 НАДНИЦИ С 62,5 ИЗВЪНРЕДНИ ЧАСА ОТ ПРЕКРАСНАТА ФИРМА НА ТЪПАКОВИ... ПАРДОМ НА ТАБАКОВИ НЕЩАСТНИКА, КОЙТО СЕ Е НАВИЛ ДА ИМ РАБОТИ ЩЕ ВЗЕМЕ В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ 800ЛВ АВАНС И ТУЙ ТО;)))))))

ЗА ДАДЕНИЯ ПЕРИОД СА НАПУСНАЛИ 4-МА РАБОТНИЦИ + 20-НА ПРИХОДЯЩИ ХАМАЛИ ЦИГАНИ. СЕДМИЦА СЛЕД 10-ТО ЧИСЛО НАПУСКАТ ОЩЕ 4-МА СТРОИТЕЛИ, НА КОИТО ИМА Е ПЛАТЕНО ЗА 22-25 НАДНИЦИ ПО 50ЛВ. НАДНИЦА СРЕДНО. ЗА ПОСЛЕДНИЯ МЕСЕЦ И 10 ДНИ ЩЕ ПОЛУЧАТ ПО 380ЛВ НЕТНО, КАТО ВСИЧКИ СА УВОЛНЕНИ ДИСЦИПЛИНАРНО:)))))))))

И така скъпи бъдещи потенциални ЖЕРТВИ  на проспериращата на гърба на своите работници частна компания "Електролукс Табаков и Синове", моето пожелание към вас е: ОПИЧАЙТЕ СИ АКЪЛА, ЗА ДА НЕ ВИ ОПЕКЪТ И ВАС;))))

Ето и линкове към прекрасните сайтове на "прекрасната" фирма:




3 коментара:

Анонимен каза...

Ти ходил ли си в казарма? Просто питам...

GRANID каза...

Иcкаш да кажеш, че вcеки работодател има правото на работниците cи да предлага cпартанcки уcловия на работа, а да им плаща като на роби така ли? И работниците cа длъжни да търпят това, така ли??? Ти явно cи от cъщите "работодатели" робовладелци.

Анонимен каза...

Аз не знам какво е това изплащане на трудово възнаграждение с два месеца назад??? Пълни мошеници са тези!!! И тези тъй наречени "ШЕФЧЕТА" като минават покрай работниците си може поне да поздравяват като нормални хора!!! Все пак те ВИ изкарват парите, с които живеете като ВСЕМОГЪЩИ!!! Как не ви е срам!

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?