Много странен сън:
Сънувам че попадам в малко селище. Ама като да е в Щатите ли... нещо на запад. Мотах се нещо в него, какво правих не помня. Но нещо стана така, че наследих някаква стара пивоварна там. Стария собственик се спомина и излезе, че съм собственика. Беше сезона, когато се берат ябълките и трябваше да организирам служителите да ги оберем, смачкаме и пюрето да го изсипваме в една огромна вана. Тая вана сигурно беше 10 метра и повече в диаметър и бе открита. За дълбока не знам, но бе в закрито помещение с киремиден покрив. Сградата бе стара. Вътре всичко бе дървено, а пространството нямаше, нямаше много свободно място. Помня, че с трудност организирах хората за работа, защото някой искаше да ми купи бирарията, но аз не се съгласих да я продам и те ни правеха някакви проблеми. Накрая си спомням - тая огромна вана я напълнихме с пенлива ябълкова каша до самия ръб. Най-интересното е, че технолога който ми беше служител в бирарията бе - Бен Афлек. Той бе стар служител в бирарията и имаше тежест сред работниците. И с него имах някакви разногласия от организационно естество, но накрая успяхме да направим бирата.
Накрая, сякаш в последния процес на направата на бира аз не участвах. Просто чух, че е вече готова и е запечатана в такива малки кенчета, които са около 10 сантиметра високи и 7 широки. Накрая откривам към бирарията и виждам Бен Афлек с бяло манто на технолог да стои седнал на една маса отстрани на бирарията сред дървета и отпива от едно от кенчетата, а на масата имаше още 2. Аз отивам при него и му казвам: "-Чух, че бирата е готова? Искам да я опитам!", а той ми бута едното кенче само и ми дава знак с глава да го отворя и отпия. Но гледам те кенчетата са два вида - едното с цвят на старо злато, а другото с цвят тъмно червено ръждиво. Той ми бутна да пробвам червения кен, но аз поисках да пробвам първо жълтия. Като отворих кена и на два гълтока изпих бирата. Първия гълток бе по-голям и почти нищо не остана в кена. Афлек се намръщи и каза, че бирата, когато се пробва, се пиела на малки глътки. А аз демонстративно и безцеремонно глътнах останалото в кена, но той сякаш очакваше това. След което гледам на златния кен пишеше алкохолно съдържание 3 , а на другия 2. И го питам защо е толкова ниско, да не би да го е разреждал с вода. А той троснато ми отговори "-С вода, с какво друго да е?!". Помня, че вкуса на златния кен бе малцов, леко тежък с някакъв лек кисел оттенък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар