Историята на един работнически автомобил- 1 ЧАСТ

Всичко започва през далечната 1930год когата с решение на Совнарком-а на

СССР съгласно с решенията на ЦК на ВКП(б) и другаря Сталин се пуска в експлоатация Московския автомобилен завод.Първоначално се зглобяват автомобили Форд А и Форд АА.Не след дълго завода е причислен към заводите ГАЗ и започват да се зглобяват автомобили Газ А и Газ АА. Едва през 1939 завода се отделя като самостоятелно дружество и се именува на Държавен автозавод на иметона комунистическата интернационална младеж.Естествено появява се и нов за онова време автомобил КИМ 10-50,който е съвместна разработка на руски и американски инженери.Произвежда се кратко защото от 1941год завода преминава на стопроцентово военно производство поради избухването но Великата Отечествена война.

След като приключва войната и Съветския съюз излиза като страна победителка

от Германия е внесена цялата поточна линия за производството на Опел Кадет К38.

Едновременно с това се правят и опити за въстановяване на довоенното производство на КИМ,но ръководството на завода среща яростната критика на Сталин.Той не одобрява автомобила КИМ 10-50 поради маломощния двигател,каросерията с две врати и многото други недостатъци на колата.

Затова с негово лично одобрение през 1947г започва производството на Опел като завода се преименува на Московски завод за малолитражни автомобили , а новия автомобил се назовава Москвич 400.Този автомобил е подложен на подробен оглед лично от Сталин .Още от самото начало той е предназначен за обикновените хора,сцел да стане “народен автомобил”.Отличава се със спартанско оборудване,простота при ремонтирането и невзискателност към горива,масла и пътища,което го прави иделно МПС за иначе суровите руски условия.Двигателя е 4цилиндров 4-тактов,бензинов 23к.с.при 3600об.мин,степен на сгъстяване 5.8,работен обем от 1070куб.см.Произвежда се до 1956г като през 1954г претърпява лека модернизация-нова скоростна кутия,увеличена мощност на двигателя(27к.с. срещу 23к.с.)и излиза кото модел Москвич 401.Особеност при тези москвичи е нестандартното предно окачване тип “дьо Бон” при което пружините са разположени хоризонтално.Това позвялава по- висока проходимост,но е често срещано явление изтичането на масло от амортизаторите.През 1956г завода представя нов модел Москвич 402.Отличава се от предишните само по изцяло новата си каросерия и предно ново окачване.Оттук насетне започва възход на завода.Колата е оценена високо и става най-масовия автомобил в СССР за тогавашнто време.През 1958г двигателя е модирнизиран –мощността е увеличена на 45к.с.поставят се висящи клапани и нов заден мост.От тази година автомобила излиза като Москвич 407.Колата излиза в модификация комби-Москвич 422, фургон-Москвич432 и разбира се с пълноприводната версия Москвич 410,който има колесна формула 4х4.Над 50процента от продукцията се изнася за Белгия,Финландия,Франция,ГДР,Южна Америка и страните от СИВ.Изобщо този модел е един от най-добрите като продукция на завода.